Маруся се оглеждаше в огледалото и благодареше на Бога, че при толкова сътресения в живота й, съдбата все пак беше благосклонна към нея. Естествено, че изминалите години не можеха да не оставят отпечатъци върху лицето й, но те бяха нищо в сравнение с душевните терзания, които все пак успяваше да пре ...

Как стигнах до тук? Аз, която смятах, че всичко в живота ми е позволено да имам.
И наистина имах, живеех своя си живот така, както ми харесваше.
Обичах всичко, всичко - дори и най-мрачните дни в живота ми бяха нещо за мен.
Имах душа, чувствах своята същност! Мечтаех и осъществявах свойте мечти, колк ...

IV
Грег се луташе в тъмнината като жалките остатъци на разбита войска. По едно време се светна, че трябва да запази достойнство в тази тежка обстановка и закрачи уверено, като партизанин на Девети септември. След като измина десетина метра с бодра походка съзря в далечината смътните очертания на нещ ...

ДА ИГРАЕШ СЕБЕ СИ
Имало едно време един актьор, който изиграл на сцената безчет роли. В пребогатата си кариера пресъздал образи: от крале и принцове до шутове и продажни придворни, от безумни по смелостта си пълководци до страхливци и предатели, от папи и свещеници до еретици и алхимици. Изиграл и о ...

По батут от паяжина
подскача снежинка -
Зимна олимпиада

Зад черния престол на тишината
се крият сенки пъстрочерни -
вятърът отнася ги, изчезват
сред хаос, лют и неприветлив.
И аз, и ти сме сенки, скрили се ...

И всичко е море от съжаление -
викове от августовско раждане,
вяра във погрешно изречение,
първото болезнено порязване
на "святата" любов. ...

Не мога да повярвам, че трябва да забравя… всичко.
И първата ни среща, и как настръхваш
и трепериш, и въздишаш...
При всеки мой допир…
Не бързай… Ела, протегни си малката ръка, ...

Природата, къщите, ето, небето отгоре,
шепнат нещо, или страховито бучат.
Сигурно много е важно това, за което говорят,
но още по-важно това, за което мълчат.
Ние с теб сме съгласни. Понякога спорим. ...

Как мразя да ми е студено! Мразя, мразя, мразя! И не обичам снега. Дразнят ме малките капчици, които остават в косата ми на мястото на разтопените снежинки. И вятъра не го обичам. Обикновено е студен и от него ми замръзва нослето. А и тъмното не харесвам. Няма причина, просто така…
Сутринта е точно ...

Нека бурята удря скалите
и дъждът да попива в пръстта.
Те така ще измият душите,
ще пречистят дори съвестта.
Нека мълния небето разсича ...

КАК СЕ КАЗВА...?
Как се казва това време,
в което топлото ще ме обземе?
Как се казва това време,
в което мама идва да ме вземе от ...

Светиите,
обезумели от невяра,
разпалиха в
безумен танц
див ...

Супер проверки
на депутати,
супер компютър -
информация клати,
супер за Желева - ...

I want your ugly
I want your disease
I want your everything
As long as it’s free
I want your love ...

It's Not Me It's You
V1
Let’s get the story straight
You were a poison
You flooded through my veins ...

Откога жена не е изтръпвала в ръцете ти?
Аз съм твоята цигулка,
ти си виртоузът,
който свири...
... пулсира музиката... ...

Нощта покри града с тъмно син воал.
Звезди, като светулки, проблясват в мрака.
С теб пристъпваме ръка в ръка,
отиваме симфония лирична да слушаме сега.
Оркестарът бавно засвири, ...

Заради теб
Заради теб мила моят свят сега е пак цяло
Заради теб любов живее отново в душата ми
Заради теб аз имам смях в очите ми
Заради теб не се страхувам сега от злото ...

Отрова
Днес безцеремонно се намерих
в ребуси разнищено доверие!
Ограбена, объркана треперех,
от минало сломена и безверие! ...

... пропадане
Висините горят като слънце крилата,
залепени от восък, с духа на Икар,
и пропадаме - капе размекнато злато,
а се вие светът, сякаш ням кръгозор... ...

Уважаема госпожо Вачкова,
Ако Ви е досадно, не четете настоящето от момента, в който усетите, че това е така. Пиша го с надеждата да подпомогна дискусиите във воденото от Вас интересно предаване, в които най-често става дума за правата на жените. Не ги отричам, но нека всичко е "както е господ дал!" ...

Цяла вечер аз будувам,
цяла вечер аз не мога да заспя.
Във всеки миг за тебе аз си мисля
и не мога аз да спра.
В главата ми звучи мелодия, ...

Защо проливаш чиста кръв?
Прекрасна майчице родина
Със нож в ръка, сърце на лъв,
нима достойнството отмина...
Защо по пътя се разтече ...

Живей сега!
Сърцето ми недей затваря в клетка
и вярност ти до гроб недей търси.
Любов, затвориш ли я зад решетка -
угасва и погребана лежи. ...

Днес
съм мечта безоблачна;
усмивка, скрита във малинов храст;
детска песен из(п/см)ята непорочно
със слънчев лъч в първия куплет. ...

Всички ме питат защо съм гневна? Защо да не съм? Гневна съм, защото толкова малко зависи от мен. Защото съм толкова безпомощна, толкова безсилна. Не държа дори и един коз. На никой не му пука какво мисля. Знам, знам какво ще кажеш, чак сега ли го осъзна. Не, не чак сега. Просто сега изразявам гнева ...

... Мечтаех да го видя, но не в далечината, а тук до мен. Мечтаех да го прегърна, да го целуна както правех едно време.. Затворих очи..
Изведнъж някой ме докосна по рамото. Това беше той. Хвана лицето ми в дланите си, вгледа се в очите ми..
- Тук съм, мила, тук съм и няма да си тръгна повече. Тук съ ...

Може би аз, а може би ти бе по-умният в тази игра
и захвърли на дявола всичко, помъкнал си кръста в нощта?!
И когато часовникът млъкне и животът бездънно заспи,
побелели от прах ще се търсим - може би аз, а може би ти...
Може би ти, а може би аз полудях от безсилие сиво ...

Благодаря ти, че не ми звъниш.
Без теб се чувствам по-добре.
Преосмислих всички грешки
и взех живота си в ръце.
Захвърлих общите ни вещи, ...

Самота
Когато човек остарее
и остане вече сам,
хич не му се живее,
това и аз го знам. ...

РОЖДЕН ДЕН
Днес е четвъртък. Сутринта Стефана стана рано и тръгна на пазар. Денят беше приятен. От Марица лъхаше прохлада. Покрай нея се мяркаха селяни с талиги, магарета и коне. Тя стигна до най-оживеното място на пазара - площад "Съединение". Тук-таме се виждаха клекнали продавачки, а някои от тях ...

Какво е животът - един карнавал...
всички хора са маскирани,
спуснат е лъжливият воал,
вижте само колко сме гримирани.
Свалете ги, свалете маските, ...

посветено на Христо Ботев
Глухият плисък на вълните,
ромонът на кротките реки,
мекият вятър във косите
и снегът по китни планини... ...

Не искам да виждам пламък,
предназначен за друга.
Ще се зазидам в замък
без всякаква пролука.
Ще изтрия спомени, ...

Добре съм – даже някак оцелях
сред преспите на тъжната си зима,
но мислейки за теб – било е грях,
почти било е непростимо.
Сега ще плащам своята вина – ...

съм на габаната долчето
дъ онли уана
светлината пътеводна
в основата на езика
гласните ми звуци ...

Да кажа ли молитва
и свел глава, да се надявам
надеждата ми да не литва,
а в себе си да я тая и съхранявам?
Дали ще ми помогне Бог, ...