НЕ СЕ НАУЧИХ ДА ЖИВЕЯ
След толкова победи и крушения
в измислени и истински морета,
завързвам лодката за кея.
На какво ли не в живота се нагледах, ...

Престрелки в душата ми отекват,
ракети следват бягащи мишени,
а взривове разкъсват живи нерви.

Може би някога стари да бъдем -
стари, самотни жени.
Младите укорно може да съдим
и без вина да виним.
Може, в черупка от охлюв стаени, ...

Агресивна покана получих,
хората в сърцата улучих...
Вървя напред и гледам славно,
обръщам се всичко зад мен изгнива бавно.
В ръждясала стомана душата ми е окована... ...

Няма да ти досаждам с писмата си,
защо да ти пълня пощата.
Чувствата ми към теб са нещо,
което с нищо никой не ще притъпи.
Само искам да ти кажа едно - ...

Ти знай - от този свят, че всичко си отива,
угасва любовта, стареем със години.
И знай, че някой ден смъртта
отнема, без да пита, нашите любими.
Затова ще те обичам в този миг, ...

Не знам какво да кажа.
Не знам кога да спра.
Не знам трябва ли да те накажа.
Не знам трябва ли да ме боли.
И ако не - защо все пак горчи? ...

Бели нощи
леят сребърни куршуми
да убият самотата...

„(Свободата в себе си прегръщам...)
...
Някъде... след два. Между нощта. И утрото.
Пътищата се завръщат.”
П. Парнарев ...

Пълен кръг от неясни брътвежи и мечти,
сивкав прах, полепнал по изтръпнали устни.
Писъци весели, падане, ставане - още или
ще се оставим на съдбата в ръцете изкусни?
Въртим се щастливо, забравили сякаш да спрем. ...

Смелост било да "разголиш" душата си, но е агония да пазиш всичко в себе си и да не го споделиш. Аз не се имам за смела - напротив, аз осъзнавам че съм слаба, защото страдам и не мога да се преборя със страданието. Аз съм жалка, но все пак не агонизирам, защото ми е достатъчно, че страдам и не мога ...

Хайде де, мило! Лесно е. Просто отваряш хубаво уста, лапаш и после - както ти обяснявах. Нали пушиш? Все едно правиш кръгли димни облачета, в същото време обаче си движиш главата назад-напред, все едно се съгласяваш, а с езиче пишеш легнали осмички...
Е, ма, как така не разбра досега?!
Питай майка с ...

С малка парцалена кукла
тичаше боса нанякъде,
под звездите пееше песни,
пръскаше радост навсякъде,
грееше с усмивка омайна, ...

Видях те в съня си до мене
в призрачно бялата нощ -
ти нежно цъфтеше кат' цвете
във прелестно ярък разкош.
Ухаеха сладко липите, ...

Дъжд от мечти
Дъжд от мечти много рядко вали,
не защото няма Вода на Земята.
От несбъднати дни страшно боли,
щом усети порива Синевата. ...

Заламтели за власт, за кариера,
за всички блага на света,
не поглеждаме, че и днес, а и вчера
сме направили лоши неща.
Спрете хора! Недейте така! ...

Свещичка ти запали в мене
и молитва да направя ме зарече.
Помолих се аз тайничко за
мир и дивост,
пожар от чувства, ...

Дарих ти любов,
обречена на клада
Не прося милост...
Хубаво е с теб...
устните ти галят ме. ...

На вратата се позвъни и сърцето на Пит сякаш си удари в гърлото. Побърза да сложи снимката на същото място, сякаш заличаваше следи от престъпление. Поколеба се дали да отвори, но настоятелното звънене можеше да събуди Мел, затова дръпна вратата. На прага стоеше едра, пълна жена на около петдесет год ...

-Ревнувах я от първия ден, когато я видях, ревнувах я от тревата, по която ходеше. Пазех я от приятели и познати, не давах косъм да падне от главата й. И така до миналата седмица, когато я засякох да говори с непознат мъж във Виенската сладкарница. Предугаждаше нещо, горката, озърташе се насам-натам ...

Конец и корда
За риба имал дерт
конецът да отиде,
но първо със експерт
поискал да се види. ...

За риба край Богрòв
Допълнително работил бях,
почивка повечко събрах,
но вкъщи ме налегна скука
и днес на риболов съм тука. ...

На Тани
Мисля, че приятелството е едно незаменимо вълшебство, което едва ли някой е способен да разбере. Силата му е навсякъде – сред хората, природата, по цялата земя и целия свят. Дори думите не биха могли да бъдат достатъчни, за да опишат какво е това приятелство – дали силна връзка между хората, ...

да дочакаш любовта...
по каменния
път
на суетата
и по стените ...

Аз съм Рон Уизли,
нямам никакви пари,
а косата ми червена
изглежда, че гори.
Хърмаяни обичам, ...

С времето нарастваше
цялата моя душевна сила -
тя нарушаваше,
тя изтощаваше
всичко, с което се беше сдобила. ...

Една сълза падна,
съвсем самотна и скърбяща.
Сълза невинна, страдаща за своята нещастна съдба,
без глас, без сили, без лице, без очи-
това беше самата тъмна нощ, която страдаше, ...

...
И този ден скъсяваше мечтите й,
и тичаше задъхано към бездната,
че слънцето стопяваше в очите й
последните следи от неизбежното. ...

Аз исках да я гледам, но не можех,
разбирах, че от поглед ще я губя -
със кошница, покрита с тънка кожа,
преоблечена - тя беше вече друга.
Тя скиташе по улиците вечер, ...

СЛЕД ТЕБ
На Б.
Асансьорът –
озъбено куче -
с гръм и трясък ...

Нощта отново се надвесва смръщено.
Пак тропа по прозореца да ù отворя бързо.
Дори и тя не знае, че е вътре вече
и иска да се вмъкне в стаята, да не измръзне.
Горката, даже не е забелязала - ...

Аз съм експлозия във синьото небе -
част от неизменна вечност,
недамгосана човечност,
аз съм родено във вода дете.
Аз съм звездата в падащо небе, ...

Затворя ли очи - аз ставам птица,
разперила криле летя към теб,
луната бледа - моята сестрица
показва моя път нелек.
И, стигнала до родната ти къща, ...

Понякога се случват чудеса,
с виновница основна - любовта ни -
в мечтите или в виртуалността
магии прави, преподреждайки ума ни.
Изгражда първо илюзорен облак, ...

Болки в коленете
и тъга на комина
по отлетелите птици.