Утрото, казват,
по-мъдро било
от забързана вечер.
Убийствено тиха, нощта
е разтворила мисли ...

Погледът неразгадан...
Поглеждам във очите ти и се извръщам,
от там ме гледа ледено сърце.
Зад маска сякаш криеш нещо.
Какво ли има под това лице? ...

Не ще аз пиша за нощта, когато ме остави,
поръсена - със звезден прах от самота.
Ще седна да напиша нещо,
някой хладен спомен
от онзи грозен ден, ...

Любов
И сега съм там, при всички други. Раздавам се на шепи прах,
първата на теб подадох, богато да насипеш пътеката към тях.
Мой молитвен блян. Ти! След теб – пепелта от жар и свян.
Ръцете със стените се напукват. Светът - еднопосочно ням. ...

Безполова вървя сред страсти
и в очите търся частица чиста,
бягам от егрегорите всевластни
и си нося избора, качен на кръста.
Сънувам кубове житейски ...

Тръгват си гарите,
отлетели са птиците,
дето се клатушкаха кротко
по жиците...
Била ли съм там някога, ...

Ако имах градина, щеше да е пълна с люляци…
В лилавото на люляците виждам теб и в лепкавото на мириса им ми мирише на теб. Не знам защо. Може би е имало люляци, когато съм те срещала, може би си ми казвал, че харесваш люляци…
Представям си градината на прабаба ми, люляци много и теб. Представям си, ...

... какво да ти напиша…
(писма ли са
закътаните
мисли…)
и жаждата ...

Защо слънце, а не дъга? А защо не просто дъжд?
Влага, тъма, студ и екот на стъпки... Самота. А вървях надолу по пътя съвсем не смутена. Обстановката бе тежка. Валеше. Мисълта ми бе насочена в много посоки. Искрено блуждаеше из реалността и това извън нея. С прикрито объркване се опитвах да си обясня ...

Последната луна
на небосклона,
червена
като кървава звезда,
оцъклена ...

В днешно време знаем цената на всичко,
но не знаем стойността на нищо.
О. Уайлд
Есе
Днес все повече се убеждаваме, че имаме цена на всичко, но не знаем стойността на много неща. В забързаното всекидневие спираме поглед на етикетите с цените в магазините, но не всички се сещат да търсят стойностните ...

червени страсти по тангентата
докосват точка-G
след танцът на планетите
спирали Архимедови
зачеват светове ...

Сняг заваля... И вятър излезе.
Лятото гасне във мойте очи.
Слънцето жарко тъй бързо залезе.
Остави след себе си смях и мечти.
Губя се в делници. Сменям посоки. ...

Любов невъзвратима, любов еднопосочна.
И слаба, и ранима, и силна и порочна.
Любов недоживяна, любов недоразбрана.
Отнесена и смела, по пътя си поела.
Отхвърлена от всички и всички победила. ...

Армия от весели лица
ще получиш в този час.
Безброй прегръдки и целувки
ще атакуват празния ти ден.
И щом приемеш подаръкa щедър, ...

Захвърлени цветя на пода
и шум от бягащо такси,
две падащи звезди сред небосвода
и тишина, безкрайна тишина вали.
След малко утрото не ще прикрие ...

ПОНЯКОГА ТАКА СЕ СЛУЧВА
Истина е! Тайно те видях, че е така!
Миньонче малко - държеше под ръка!
Защо мълча....
Защо от мене любовта си скри? ...

Колко още ще живеем по този начин? Едва ли дълго...
Бензинът в кръвта ще ни погуби. Тези ревящи, мощни зверове ще ни убият. Знаем го, но пак ги обяздваме без капка страх. Летим по пътя, присвили очи, на устите с ехидни усмивки. Никой не предполага на кой завой ще поеме последната глътка въздух. В то ...

Удари гонгът. Никой не умря.
Съдиите се сгледаха свирепи.
За жив човек ли ще са без душа?
Нима ще ги усетят, че са слепи?
Залата неистово крещи. ...

Някъде, в далечен град,
за мен една любов гори.
Спомням си онези дни.
Море, море, къде си ти,
с любовен дъх, с весел смях и с мечти? ...

Не вярвах, знайте, че сърцето може – да,
стена бетонна в себе си да изгради,
да впише в нея тежка каменна врата,
ключа й във морето да захвърли!
Не питах го аз често то що иска, ...

Тишина
27.01.2009
Усмихва ми се образът от старата ти снимка,
а болката душата ми безмилостно гори...
И иска ми се пак поне една усмивка ...

Стърчи над земята -
забита на кръста,
с черни багри пропита,
а някога - може би- пъстра.
Стърчи и се моли ...

За национализмът в последните години или се избягва да се говори или се използва като нарицателно за нещо много лошо и провокиращо омраза между хората. Но защо е така ? Какво лошо има в това да обичаш държавата си и народът си и същевременно да се бориш против несправедливостите и нелегалните дейнос ...

На милият тържествен юбилей
за нейните пет жизнени декади
мъжът й, достолепен корифей
на словото, със титли и награди,
реши да вдигне тост; „Аз пия, мила, ...

Сенките им упорито не искаха да стоят на едно място. Искриците от последните за нощта цигари се разпиляваха по мокрия тротоар. В ръцете си държаха пластмасови кофички за кафе, пълни с последното "малко". За единия коняк, за другия бял ром. Кафето го бяха изпили преди половин час в кухнята на единия. ...

Забива алчните си зъби
дива и настръхнала хиена
във деня ми.
Денят ми тръгва уморен и
в тъжна вечер ...

Възможно ли беше да боли толкова много? Дали не си внушаваше и всъщност не беше така? Замисли се – усещаше как от сърцето й се късат малки парченца, които изчезват в нищото, как душата й избледнява и става на прах, как остава без дъх и не може да изрече дори името му. От раната по средата на гърдите ...

Философски поглед
Иванов се наведе и вдигна падналия на земята слънчоглед. После се почеса замислено по топките. Беше му станало навик да го прави още от детските си години. Всъщност това беше всичко, което правеше. Което можеше да прави.
Разгледа внимателно цвета на растението в ръката си и се зачу ...

Evergrey - Unspeakable
In a time and a place where I had to bit my lip
To not be crying
Through the embers of the 2nd phase I had to
Chose another way of dying ...