По същество
По същество – не говоря.
Луда съм, когато искам.
Не съжалявам хората,
само уличните кучета. ...

OT: dany
Ти си наркотик
за мене и най-
красива нота
в редовете, ...

Ти не ме погледна на раздяла
с поглед, бликащ от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души.
В две посоки дирята остана. ...

Грабители
Били ми те приятели големи.
За мене щели всичко да направят -
и да споделят моите проблеми,
и болките в душите да забравят. ...

Самотен маратон
Тръгна ли си? Май си го заслужих.
Конят ми е черен, не е бял.
Принц не станах. Пък и нямах нужда.
Тоя сън бях вече преживял. ...

~~Макар и да се чувствам безсилна, че не мога да променя нещата, аз знам, че един ден ще го направя.~~
Сама. Чувствам се така, сякаш светът ми ще се срути скоро, а всъщност самотата ме пронизва жестоко отвътре. Иска ми се да притъпя тази болка, но тя е вътре в мен и скоро не ще утихне. Имам чувствот ...

Къде си ти?
Без глас останах да те викам,
убиваш ме -
с това мълчание мъртвешко,
загубих всичко с теб, ...

Плач и стъпки на изгубени съдби,
светлината пълни широките очи.
Излива се смях
и след това някой шепти,
приплъзват се словата, ...

Пътека съм неизвървяна
и съм сън недосънуван,
мелница съм недоспряна
и кораб съм недопотънал.
Статуя съм недовършена, ...

Обръщам се към небето с мисълта, че, където и да си, ще гледаш звездите.
Говоря си с вятъра с надеждата, че, където и да си, ще чуеш песента ми.
Усмихвам се на морето с молбата, че, където и да си, ще почувстваш моята ласка.
Слушам слънцето с утехата, че, където и да си, ще усетиш топлината на сърце ...

На Г.
А трябваше да викам подир тебе,
додето не пресипе тъжният ми глас,
наместо туй - след сянката ти гледах
и проклинах тихо онзи късен час. ...

Вярвах ти, а ти ме предаде.
Изсмя ми се нагло в очи.
Потекоха мойте сълзи,
а ти бе все така безразличен,
безчувствен и егоистичен. ...

Вече не вярвам, че ще се обади. И защо да го прави, какво има, че да се надявам. Последните месеци повечето пъти аз съм й се обаждал. Е, в началото не беше така - и двамата се търсехме, понякога писмата ни пристигаха по едно и също време. Понякога бързахме да говорим и двамата, разказвахме за себе с ...

Колко празно е.
Вятърът влачи
прашни думи
и шепот с негà.
Счупих празното ...

Ти предаде ме, нали?
Не, недей, аз знам, не говори -
от думите ти повече боли!
Обичаш ме? - Не!
Знаеш, че не е така ...

Любовта от сърцето извира.
Тя е радост и сила,
щастие и Благослов,
порив нов за нов живот !
Любовта от сърцето се ражда. ...

Това, което е в ръката ти -
питал ли си се дали
направил си ти достатъчно,
за да може цял живот аурата му да блести?
Това, което е в ръката ти - ...

Вятър ли се появи?
Не.
Листата танцуват...

Имах тебе. Имах те за малко.
Повярвах аз на думите омайни.
Не те изгубих. Ти изгуби! Жалко!
Отрови ме с лъжите си безкрайни!
Какво сега? Нима не съжаляваш ...

Утрини ранни,
вечери късни.
Душите ограбени,
усмивки прекъснати.
Сълзи неизплакани, ...

Гледам зората на новия ден
как окъпва всичко в течно злато.
Освободи се есента от своя плен,
заемайки мястото на умиращото лято.
Чувам, птиците пеят, ...

Оставам те, щастие, знам, че с мен и ти тъжиш,
оставям те, радост моя, знам, че с мен ридаеш и скърбиш.
Ще те повикам тогава, когато ще бъда щастлив,
ще се усмихвам, че и без любовта си отново ще бъда жив.
Сега върви, щастие мое, и забрави за мен, ...

We are the chosen ones, we sacrifice our blood
We kill for honour
We are the holy ones our armours stained with blood
We killed the dragon
In glory we return, our destination's end ...

След пороя
ще има луна,
после – слънце
отново ще свети:
само ти ...

Ударите на сърцето
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е? ...

Шефът реши да го накаже, смъквайки го в друг отдел. Смъкването стана изключително бързо.
През прозореца на тринайстия етаж. За седем секунди и три десети бе на партера. Портиерът го посрещна с ледено изражение:
- С кола ли сте, сър?
- Не, погрижи се само за кашона ми, ще долети след... - погледна ча ...

Ти, прекрасна моя
трицветна, бяла планета.
Ти, моя най-прекрасна
тройна слънчева звезда.
В теб се преплита ...

Търкулна се една сълзичка
по ръба на онзи лист.
Падна в моята ръчичка
и започна да изчезва.
Загледах малката сълзичка ...

Рождеството
е тайнство.
Затова в тишина
и със страх все заставам пред листа.
Той потрепва свенливо, като гола жена ...

Изгубена съм.
Търся очите твои...
Самота и страх...
Жадна съм за теб.
Чакам твоите ръце... ...

Пропадаш в бездната на мрака
и хлад обгръща ти душата.
Прострял ръце в тишината,
проплакваш тихо в тъмнината.

Вчера взех, че купих къща
на мойта, глупавата тъща.
Тя да вземе да я продаде
на едно мъничко дете.
То пък дало я на брат си, ...

Търся думи... не намирам.
Търся Те и се взирам...
няма надежда и не спирам.
Пред себе си...
не мога да призная, ...

Разхвърляни по плочките на банята,
събрали вчера, днес, отминалите спомени,
мухлясали, пленясали от влажна суета,
отглеждат си сценарий – всеки има реплика
и всеки е герой в сапунената опера ...

Изгубвам смисъл в дните си,
спирам полета на мечтите си.
Бавно потъвам в тъмнината
и е топло, и меко
тук, сякаш душата ми ...

Отдадох ти сърцето си, душата,
отдадох ти всяка моя частица.
Предадох си във твоите ръце съдбата,
в краката ти се свлякох, като ранена птица.
Отдадох ти щастието и болката си, ...