Ти си сладката ми болка,
аз съм поривът ти чист.
Обичта ти уж ме стопля,
а треперя като лист.
Нежността ми уж те сгрява, ...

мечта ли е
отправеният взор
към небесата
когато в локвите
оглежда се ...

Криле за прегръщане
На Александър
Аз съм някъде там. (Даже всъщност съвсем да ме няма.)
Във небето ти цял ден се скитам. (А нощем при теб се завръщам.)
Отеснял бе просторът. И под старата схлупена стряха ...

Бих искала да бъда вятър.
Морски бриз,
прокарващ пръсти по вълните
на твоята кожа.
Под пясъка на моите нокти ...

Мел лежеше в леглото си. Сънят отдавна се беше тръгнал от очите й, но тя нямаше воля да се надигне. Пък и защо да бърза – днес е събота. От тази седмица тя няма повече да излиза в събота. Съботата носи изненадващи догонвания, покани за кафе с шефове, предложения за сделки и после хубаво накисване в ...

Хищник
Чикагски историйки
Седя на масата, а срещу мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае, че е мое момиче, защото не сме се запознали. Всяка година евреите от Чикаго организират бал. И днес аз присъствам на този бал, но не съм един от тях. А моето момиче е. И не знае, че аз не съм. Очарователна ...

Обичам ли те още,
или просто спомена за теб обичам?
Защо превъртайки живота си назад,
сълзи от болка и тъга напират?
Очаквах с теб да остареем, ...

Приспана тъга
в пелени от радост
плаче в съня.
Безсънна мечта
с крилете на спомена ...

1.
Вечер, обсипана с чудеса. Вечер, която тя щеше да запомни. Вечер, в която малката Ани навършваше прекрасните 9 години. Но нека се върнем на сутринта, в която тя се събуди с усмивка на уста, усмивка, разкриваща красивото й грейнало лице. Нека ви разкажа за това така щастливо малко момиченце. Ани б ...

Небето бе дарило с чар чудесен
една принцеса, и със поглед мил.
За нейното сърце във спор най-бесен
се вплеха Жан, Гийом, Тристан и Жил.
Събра ги тя и каза твърдо с стил: ...

На двора, със котките,
сЪлзите, кротките,
тихо дойдоха.
Последното, слънцето,
пресечено с вятъра, ...

Самотен ден пропит с тъга,
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.
Тихичко плача в тъмнината ...

Обичай ме
Обичай ме, когато друг очакваш
и знаеш, че съм някъде отвън,
и кротко-мълчаливо жъна в мрака
надеждата: да влезна в твоя сън. ...

... ще напиша песен...
На кръгъл глупак ми приличаш, Любов,
все пазиш предадени кули,
сама се измисляш, рисуваш и - хоп -
мишена пред пушечно дуло... ...

Във стария ми гардероб
една надежда се бе скрила.
Живяла тежко, като роб,
но изведнъж решила,
че иска светлина, простор, ...

Над "Драгалевци"
пърхаше Луната,
преди да хукне към един.
Аз кърпех
нещо по душата, ...

Пак ме жилнаха!
Дали го правят нарочно, или без да съм там пак за това си говорят?
Но се впримчвам! Неведнъж забелязвах, че де по един, де по двама, уж между другото се шмугват зад преградата и потъват в завършените зали. Гледат, шушукат, подсмиват се и после при всеки случай ми подхвърлят.
- Абе, ш ...

РЕЗЮМЕ НА ТЪГАТА
Стамен запретна ръкавите на изпокъсания балтон и зарови измръзналите си ръце в боклука. Развързваше торбите и търпеливо оглеждаше съдържанието им. Отдавна беше превъзмогнал срама , а смесицата от погнуса и съжаление в хорските очи престана да пробожда сърцето му както в началото. Се ...

Не те деля на две - като монети.
Не съпоставям минало със утре.
Не мисля прозаично, а в куплети.
Решенията вземам мъдро - сутрин.
Ужасно ненавиждам неизвестните, ...

Здравей, Любов, това съм аз... Чуваш ли сладката песен, която пея? Написах я сама за тебе, за да се върнеш, да дойдеш и да стоплиш очите ми... Последвай ме, Любов, до скоро бяхме заедно, и скоро пак ще бъдем, ако ме намериш, защото аз нямам силата да те потърся... Ела със мен, Любов, стой до мен под ...

Пътят ти начертан е, защо не го следваш? Защо все назад гледаш? Защо дириш онези красиви химери от миналото? Не можеш да се върнеш там, сред розовите градини на светлото детство и безгрижната младост. Глупако, недей вехна по онези очи, дето смущават съня ти нощем. Спри да дириш нежните ръце на онзи ...

Бях добра и исках и ти да бъдеш с мен.
Бях търпелива, но ти беше повече от мен.
Обичах твоя глас, твоя допир.
Обичах начина, по който ме наричаше.
Обичах да бъда с теб дори, когато си зъл. ...

букви
и думи
една след една
върху хартиени птици се нижат
един подир друг ...

Готическа проза
За мен готиката не се изразява в черните дрехи, множеството обици и слушането на метъл. За мен готиката е тишината на нощта - едновременно тайнствена и успокояваща. Готиката е онзи огън в сърцето. Огънят, който те изгаря и те кара да се чувстваш силен и зависим през цялото време. Кра ...

Самотникът Дъб,
сломяван от бури и скръб,
разяждан от червеи и съмнения,
надживял три човешки поколения;
стои във мраз и във зной, ...

Питал си ме толкова много пъти защо не вярвам в любовта, защо точно аз, аз, която съм най-романтичният и вярващ в красивото, идеалното, несъществуващото човек? (или поне такава ме виждаш ти). Возим се в колата ти, слушаме музика и обсъждаме онези романтично-драматични филми, превзели интернет-простр ...

Тази съм, която
към тебе само
пътища намирам.
Опръскани в страст
и горист - каменни ...

В корема ми се гонят пеперуди,
заченати от твоето гъделичкане.
Но не правихме любов - бяхме луди,
не ставахме дори и за обичане.
И трудни бяхме - причинявахме си болка, ...

** ** **
Той стар е вече - доста стар,
ръцете му са груби и напукани
един живот те бъркали са вар,
а ноктите му черни и начупени... ...

Не знам дали това се случи,
или бе илюзия, измислица една.
Живеех с теб и още
усещах в гърдите любовта.
Не мислех как това ще свърши, ...

Срещнали се костенурка и таралеж. На една горска пътека се срещнали.
- О, здравей, здравей - казал таралежът. Все искам да те питам нещо. Не ти ли омръзна да носиш къщата си винаги със себе си? Не ти ли тежи?
- Е, тежи ми, затова съм толкова бавна. Ами ти, с тези бодли как минаваш през храстите? Ето ...