Светлана
”Не трябва да пия толкова, това трябва да го запомня някак. Много ми вреди. Като се напия и-и-и... здравейте, мъже! А се оказа, че е заразно. Я, Миа и Марко! Пак ще се пие, ще има сватба, браво, лошо нема. Но не трябва... Какво не трябва?! Цепи ме яко главата. И тая палма... как хубаво целу ...

*
есента загнездила е
в пазвата ми песен
и по листата
срича ...

Всичко свърши вече,
а беше толкова за кратко.
Заклевам се, сладурче, беше много сладко!
Красивите моменти не забравям,
а с друга да си... просто забранявам! ...

Някога, преди да отлети,
духът на вятъра
прескочи равноденствието
по средата
и остана ...

Катя влезна в апартамента си, бавно, нетипично за нея, остави чантата, събу се, като през цялото време гледаше в една точка. Спря за секунда , държейки едната обувка в ръка и все така бавно продължи. Макар и да очакваше оста от случилото се, нещо я притесняваше. Само да знаеше какво! Странно й е сто ...

Далече от мене, в града край реката,
където тепета закрилят къщята
от вятъра зиме студен и свиреп,
а лете от жарките ласки на Феб,
просвири за мене победа тръбата! ...

Въжета от страх.
Завързана радостта
за стара тъга...
Ключ-истина? Пак
ще отключи споменът ...

ПИТО - ПЛАТЕНО
Цигареният дим на валма се напластяваше върху бедната ми глава. Влезлият отвън не може да види и крачка навътре. Разнасях сервитьорската табла. Само по вдигнатите пръсти на някой знаех какво се иска. Постоянна клиентела. От една маса се вдигнаха няколко ръце. Това беше нов сигнал... З ...

Обичам те такава - дива и различна,
несъвършена, ангелска, добра.
Обичам те такава - мила и себична,
непоносима, прелестна и зла.
Не искай любовта ми, захвърли я, ...

За първо място
във света се боря:
или за второ!
На ръба на пропаст
аз се смея. ...

Има една дума,
думата живот.
И ехти по друма,
и бучи до брод.
И оттам до лято - ...

Окрилен от слънцето политам
към далечни, бели брегове.
Звездни дири срещат се и сплитат,
ала пътят странен ме зове
и не сещам - с гарванова сянка ...

А бре, мъжо, мой човек,
скапан от умора,
де е оня млад зевзек -
моята изгора!
Ще те сменям с депутат ...

Само ако знаеш, тате, колко много ми липсваш във всеки един миг… Измина цяла една година, през която болката от отсъствието ти се увеличава с всеки изминал ден… Толкова имам нужда от теб, имам нужда да ме гушнеш и да ме утешиш, че нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат; че, щом сме заедно, нищ ...

Прегръщаше ме с поглед замъглен
и размишляваше над думата "обичам те".
Твърдеше, че обичаш само мен
и аз признах си, че обичам те!
И цяла нощ повтаряше в несвяст, ...

Проточи се плачът ù във нощта,
душата нависоко се издигна,
изви се като кърпа над града,
поплака си, а после се усмихна.
Лъкът тежеше като сърп, ...

Силна... Такава ли съм, кажи ми?
В очите ми видя ли го това,
сред всичките ми черти неизброими,
към които казваш, че си пристрастен сега?
Силна... Явно мислиш, че е така, ...

Като вятъра е моята вселена -
нежна и могъща.
Градяща и рушаща.
Полъх свеж ти навява,
огън жив разпалва, ...

I'm big boy, you're a big girl now.
I'm a big girl, you're a big boy now.
Голямо момче съм, голямо момиче си и ти.
Голямо момиче съм, голямо момче си и ти.
Back in the day, when you were young (It was fun). ...

Голям ден, големи неприятности
Беше дълга седмица, на която не му се виждаше края. С Мария го играехме платонично влюбени, но целувките, които ми подаряваше щедро, като милионер, не ме успокояваха, а само палеха пожари в мен, които гасях с обилно количество водка. Помагаше, но само докато си легнем. ...

Самотен и застинал. Безчувствен и студен. Животът му зависеше от ужаса, който изживяваше сега. Стоеше, той, в безбрежна теменужена празнота, обвит в гъст дим. Блуждаещ и празен поглед, сякаш смисълът на живота му беше изгубен. Стоеше прав, сякаш беше от восък, блед и изпит. Сломен и отчаян, всяка ся ...

по небето ноти
нахвърляни
в музика ги превръщат щурците
а в мен наднича
пак лунното момиче ...

Някъде към началото на лятото в двора дойде една птица. Красиво нещо. Цялата в жълто. Като пламък. Само контурът на крилата ù в черно. Поразходи се по тревата и подскочи. Подплаши я кучето. На другия ден пак дойде. Все по-дълго се застояваше. Скастрих песа и той не скачаше като дойде. После стоеше п ...

Тази вечер ти си моята звезда,
светеща безкрайно - тъй красиво.
И всяка лоша мисъл и тъга забравям,
щом погледна аз към тебе.
И все едно за миг светът притихва, ...

Раздялата ми с тебе ме съсипа,
строши се моето крехко сърце...
В сълзи, от болка, цяло се обсипа
и замрачи се моето щастливо лице...
Страданието разля се в мен като река, ...

- Сянка - повика Но Щен Вълк приятеля си.
- Мм?
- Това вече е странно, дори и за място като това! - поклати глава вълкът.
- Кое? - учуди се сянката.
- Как така кое?! - възкликна Но Щен Вълк и посочвайки с лапа огромната риба, плацикаща се в Не Чак Толкова Големия Вир, каза: - Този кит естествено! ...

Поздрав за всички с името Мария!
Със свещенно име си Мария,
нека поздрав днес да лети!
И пребъдвай здрава, жива,
сбъдвай твоите мечти! ...

Залезът на слънцето се отразяваше във бистрото езеро. Тя стоеше на брега и чакаше с усмивка някого. Тъй радостно момичето въздишаше и гледаше залеза. В очите ù искреше любовта. Приятно разсеяна, тя отпусна краката си във водата. Радвайки се на малките жабки в езерото, тя се обръщаше често назад с оч ...

Отворих очи с усещането, че нещо се е променило... С усещането, че някак всичко е ново, без още да съм разбрала какво всъщност се случва... Започнах с обичайните неща, но всичко ми се струваше някак необичайно, някак странно. Дори поздравът на кученцето ми, който получавам всяка сутрин за добро утро ...

Самотна е душата,
самотна във нощта.
Плаче тя ,ридае,
самотна над листа.
Нощта пуснала е своето було. ...

Сънувам ли? Или наистина дочувам
стъпките ти в края на нощта?
Ръката ми... О, Боже, става чудо,
задържа плахо твоята сълза!
Очите ти... така са помътнели. ...