Чие ли е това сърце?
Моето или твоето?
А може би и двете във едно туптят...
А ангелът до него, кой е?
Не е ли тя най-нежното, ...

По дяволите всички грижи
съмнения и безпокойства!
Аз искам да забравя
излишните геройства!
По дяволите влюбените - ...

Тази нощт съм в дантелено.
Твоя.
На моменти.
Несвоя!
Пожелана. ...

Миналият век... 80-те години. Лято в разгара си. Децата се отдаваха на игри и приключения. По-големите от тях крояха планове за първото си самостоятелно море. Вехтите (родителите) щяха да останат далече, анархията щеше да е майка на реда. Един от тези младежи, Камен, шестнайсетгодишен хлапак, с голя ...

Живеем блудно ний във вихрите безродни,
не мислим ни за вчера, ни за днес, ни утре!
Българин да си, е май безплодно дело,
това внушиха ни и род сменихме за реклами и фетиши!
Живеем днес, уж както било модно, ...

Ще те зазидам,
страх,
със тухлите на спомена
в стените
на безсмъртната мечта. ...

Днес живея,
защото може би утре няма да ме има.
Днес живея,
защото бъдещето е скрито и далечно,
не знам дали ще оживея. ...

Минаха месеци, но все още мисля за теб.
Не разбрах, защо предпочете някой, който те наранява!
Толкова много искаше да си върнеш на него.
Не проумявам, защо не предпочете любовта,
отколкото празната вечер с онзи. ...

Скръб, мъка и тъга,
това изпитва таз душа,
задето моят скъп приятел
се оказа той предател.
Животът не е лесен, ...

1.
Слизам по улиците стръмни,
от старо време – калдъръмени.
Пусти и призрачни
под воала на облачния залез. ...

Дъхът на вятъра ме гали с устни,
а той отдавна има твоите очи.
И толкова не искам да го пусна,
пък той усмихва ми се и мълчи.
Разрошва палаво косите ми ...

Всеки ден той те храни с коприва и лапад.
За вечеря ти носи само шепа целувки.
И защо се прекланяш ничком пред земята,
по която е стъпвал с протрити обувки?
Той за теб построил е колиба от слама. ...

От живота ми си ти прогонен!
За мен си вече само блед и бегъл спомен!
Спомен - почти невидим, тих,
в мене той живее мрачен, мълчалив.
Спомен - изпълнен с мъка и тъга! ...

Жажда...
напукани устни.
Дума не мога да пророня.
Откога не съм пила,
не помня. ...

Нищо ново... Нали?
Защо студен си?
Моля, обясни...
А душата пак
боли и боли... ...

ПОРИВЪТ НА ЛЮБОВТА
На... (отново на теб)
Ти ме откри сред тъгата на толкова хора,
привлече ме само с няколко реда
и потънал в своята тежка умора, ...

Събудих се днес във София,
когато слънцето изгря.
Влизах в ролята на Добрия и на Лошия,
търсех златната среда.
Мислите за теб не напускаха моето съзнание. ...

Знаеш ли как се чувствам?
Запитвал ли си се дори
как съм и защо не пускам
мечтата си да отлети?
Питал ли си се какво е да си като мен, ...

Влизам в тази празна стая,
обръщам се ключа си да оставя...
Виждам отражението на луната
и се сещам за онзи ден в гората.
Бяхме аз и ти двете, ...

Аз живях през всички останали
минути,
в които ти се криеше, Любов.
Вървях, а крачките ми са мълчали,
търпеливи, ...

Животът е един и е такъв, какъвто сам си го направиш, живеейки, разбираш какво е добро и лошо, животът е един, а грешките в него - много. Трябва сам да се научиш да преодоляваш лошите моменти и трудностите по пътя си, защото те ти дават сили да продължиш напред, правят те по-силен.
Специално за Милс ...

Вече има дни
в които само веднъж мисля за теб
само веднъж
като падаща звезда
небето на мислите ми минаваш... ...

Ти, който в нещата се криеш,
във въздуха който мълчиш,
ти, който душата ми пиеш,
с две тъжни очи.
Ти, който си дал имената - ...

Пит излезе на улицата, зави зад ъгъла и колебливо се огледа. Не му се искаше да се прибира. Не и докато не се успокоеше. След такава среща с Мел се чувстваше размътен. Особено след такъв сериозен разговор. Винаги, когато тя го потърсеше, той можеше безпогрешно да определи какво е настроението ù. Нап ...

Голям ден, голяма драма
Един слънчев лъч, нахален като катаджия, ме тормозеше настоятелно от няколко минути. Известно време се съпротивлявах упорито като притиснат в ъгъла боксьор, но накрая хвърлих бялата кърпа и се предадох, отваряйки очи. Едва не подскочих от изненада, когато първото, което съзря ...

Когато нечие присъствие
толкова ти липсва, че този някой
е непрекъснато във мислите ти,
за да го чувстваш ти така до себе си по-близо;
когато телефонът глухоням ...

Навсякъде си с мен!... Защо?...
Като черна сянка ме следиш...
Сълзи се стичат... Но за какво?!...
Питам те! - но ти мълчиш,мълчиш!...
Пробождаш с нож ти моето сърце, ...

- Нещо не ти върви кафето? Не можа ли да спиш тая нощ?
- Спах. Спах, ама не съм сигурна. Мятах се като таласъм.
- Кошмари ли те споходиха?
- Още по-лошо.
Отпийваме си от чашите и се опуйчихме. Аз не смея да питам повече, а на нея, като че ли не ù се говори. Помълчахме бая време. Сложих още едно джез ...

Има си една къщурка,
тя нарича се шушулка,
във редичка подреден,
а на цвят е той зелен.
И въздишам тежко - ах, ...

Затварям си очите,
за да не те виждам.
Затварям ги, но сърцето ми
още те усеща.
Иска нежно да те докосне ...

Как искам да започна отначало...
от мислите си аз да те изтрия,
но образът ти в мойто огледало
преследва ме - не мога да се скрия...
Годините със теб да преживея... ...

Вече седмица навън вали,
години седем минали са и безбройни дни.
Тротоарът чака ме да тръгна,
поредната ще бъда, ако се подхлъзна.
Дори очите ми затворени ги виждат, ...

Малко предистория:
Миа :
- Mарко, побързай, дарлинг - закъсняваме за партито около басейна! -подканям аз юнака на шофьорското място и потропвам нервно с крак.
- Миа, скъпа, в задръстване сме - да не съм Батман!
- Марк, Лажова каза, че ще има и стрийп-покер - измисли нещо! - казвам аз с надежда, че н ...

Докога ще съм просто играчка
в чуждите... студени ръце?
Докога ще позволявам да ме мачкат
лицемери... без душа и сърце?!
Докога ще съм кош за отпадъци - ...

Не намирам смисъл. Смисъл да живея… смисъл да обичам… смисъл да се надявам... да искам… да продължавам. Вървя сама без път, без идея или поне мисъл, която да ме крепи. Разпадам се. Разлагам се жива. Няма тъга. Няма смисъл. Няма любов. Няма желание. Няма мечти. Няма нищо… Тъмнината е нещото, в което ...

Единственото, което мога да загубя е ...себе си,
излизайки от затвора на илюзията...
Единственото, което мога да спечеля е свободата,
загърбвайки пределите на разумното..
Философията се ражда в движенията на предметите във въображението на човека, а не в реалността му. Който се движи, докато стои, з ...

на Канибалчо
Няма да им се размине!
Днес ще набере къпини.
С малка кофичка в ръката
тръгна Борко край реката. ...

Шах и Мат
*... Нещо много потайно и красиво имаше в тази стая. Тя бе тъй малка, че дори въздухът се чувстваше притиснат. Бе тясна колкото малък килер с нереално високи стени. Те трудно се виждаха от двете стари библиотеки от тъмно махагоново дърво, по които се стичаше аромат на стара хартия. Двете „ ...