Венеция в прегръдките на спомена ми спи...
Разтеглени са устните в гондоли
и някъде в небето ú лети
един гълъб и синевата моли
за повече сияйна красота... ...

О Т К Р О В Е Н И Е
Не, никой не може да вземе от мен,
дори искрица нежен пламък,
защото аз от теб съм покорен
и за мнения не плащам данък. ...

И сега душата ми е цяла и сърцето ми е цяло,
ето го там, вляво, стои заздравяло,
не мога да повярвам, че си отново до мене,
вътрешният глас от болката не се чува и не стене,
късчетата от разпиляното сърце са вече подредени, ...

Закъснял сняг
по ледената кожа на клоните
вишневи пъпки

Легенди се носеха как две години преди мен, в неделя на караул пред главния портал трима се чудели как да им мине времето. Трамвайната спирка беше срещу караулката, покрай трамвая имаше алея, пясъчна с дребен филц, оградена от розови храсти и кестени. Пролетта засилваха бая брома, миризмата на цъфте ...

Люлякова пролет
във въздуха трепти.
На небето синьо
слънцето блести.
Люлякът упойва ...

В ОЧАКВАНЕ
Във очакване да те целуна -
по тебе мръзнех цяла вечер,
затънал в пясъчната дюна.
Студът ме стягаше в глетчер. ...

Не си била във ледена постеля,
но в нея спят безброй съдби.
Невидимо ни тя разделя
и в името на нещо бди...
Кажи ми думите красиви, ...

Кръчмарю, шепа тишина!
И тя - във нея.
Да седне в ъгъла - сама.
И аз - да пея!
Кръчмарю, жив да си, налей! ...

Тегне мъка в цялата страна,
южни птици даже не долитат.
Кукувица някъде запя,
сякаш за сълзите заразпитва.
Чуй гласа ú, Боже, само Ти, ...

Кукла парцалена,
на въжета от слама
(Някой ú дърпа конците.)
Актьорът-смешник в
тъжна маска... ...

Живяла в приказна страна
и чакала своя принц на бял кон.
До късно вечерта стояла
и отронвала лек стон.
Кога ще дойде и в любов ú се врече, ...

Не винаги заспивам от умора. Понякога заспивам от тъга. Тя така е обзела сърцето ми, душата ми, всичко мое. Не винаги мога да я победя или да я изолирам. Когато успявам, тя просто се скрива зад ъгъла и ме чака… Чака пак да стана малкото и уязвимо момиченце, за да ме залее отново, с нова непозната си ...

(дует с Красимира Колева)
Аз мразя цветовете на дните,
моето съществуване тук и сега
е, когато изчезнат светлините
и очите ми докоснат този мрак. ...

Цветна доза
Бутилка водка,
доза ел ес ди,
трева и спринцовка,
и вече не боли. ...

Полет към света
Боже мой, за нея над бездна заставам,
заставам и онемял – крещя.
Боже мой, в тебе, в любовта ми, вярвам,
вярвам, следвам я, в нея се кълна. ...

Не се връщай!
Aко просто дошъл си така.
Не се връщай!!
Ако само надникваш с тъга.
... най- добре остани там, където ...

Когато си тъжен,
погледни, слънцето грее
и над нас блести!
Когато не виждаш бъдещето
с ясни очи, ...

Противостояние
Кой си? И защо изобщо идеш
с тези зли и пакостни очи?
Ти от плът ли си? Или невидим?
Кой ще може да те различи? ...

"Примките на любовта"
Виждали ли сте капка роса върху стръкче трева?
Тя е като сълза,
падаща от окото на женска душа!
Чували ли сте китара, ...

... разпукват се сърцата ни,
разтапят се ледовете ни,
(грижливо консервирани цяла зима)
разцъфват ръцете ни като дървета,
вземи прашеца от устата ми ...

Отдавна го напусна младостта.
Немеят къщите – с врати заключени.
Потънало във тъжна самота,
не чака вече нищо да се случи.
И само спомени го навестяват – ...

Не те спрях...
Светкавици осеяха страха...
С последните
останки
от Надежда... ...

По мокрите улици на малкия град
аз се разхождах, когато бях млад,
няма ги вече мокрите улици из града,
той потъна на дъното на глада.
Когато слънцето сутрин изгрееше, ...

“Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая... само мрак.”
Колко пъти сме си казвали “Ще мине време и ще забравя… Да, ще забравя този ужасен спомен”, ще минат години, но винаги някъде дълбоко в теб ще се крие той, споментът за този м ...

* * *
- Боже, каква хубавица...
(споделях с приятел в кафето)
- Гледай бе... Като жрица е!
Господарка на битието... ...

Не те искам, отивай си!
... Обичам да се самозалъгвам, докато оная Черната не хвърли камък по мен... докато не ме събори, Тя, Грозната, с раззината паст, с раздвоени езици... и не ме затвори в дома си... В ума си. В безбройните пори на остарялата си кожа. От толкова цигарен дим. Страх ме е... да не ...

Приятел имам си сега, но защо ли чувствам празнота? Защо ли не усещам любовта... Защо ли не усещам дори мъничко страстта, онази неуписуемата, нежната, желаната, къде е тя?
Пак сама си мисля за онази пропиляната мечта. Защо сравнявам всичко с онзи другия?
Нима раната не заздравя? Защо не усещам любов ...