Ваше е царството Божие.
Пътят, Истината и Живота.
А аз ще ви стана подножие,
защото повярвах в Доброто.
Вашия образ ще носят ...

Аз съм хубава, а ти - романтичен.
Разпиляна съм, а ти - така прибран.
Мълчалива съм, ти вечно сричаш.
Когато заваля, си носиш дъждобран.
Припряна съм, ти никога не бързаш. ...

Птици волни с тебе бяхме,
сбъднато небе деляхме,
над чупливи истини се смяхме,
клетките без страх рушахме,
на песенни криле летяхме, ...

Ръцете ми дълбаеха във пясъка.
Очите ми я търсеха във нищото
и тупаше сърцето ми на тласъци,
от гледката пред мен която виждах:
Сандък от злато с черепи налазен, ...

Мъките са парцаливи дрешки
Не заключвай болката във плен -
мъките са парцаливи дрешки!
Понесъл неразцъфнал цвят зелен,
на пръсти стъпва утрешният ден... ...

Вечният град
Търсих го по пътища и пътеки,
по булеварди и магистрали,
бос и на скъсани подметки,
на мотор и на Ферари. ...

Винаги просто си стоя тук
и гледам през прозореца.
Самичка съм, не ми трябва друг,
аз просто гледам как минават хората.
И знам, че няма да спра никой, ...

За да ми уловиш смисъла...
Меридианите са само хамак (на мислите)...
Екватора е рапида в сърцевината на Земята...
Полюшвам се (не съм пеперуда),
просто съм забита, за да ме уловиш, ...

Обичаш ли някого -
ти си безумец,
пред нищо и никой
дори не се спираш,
тогава прескачаш високи стени, ...

На бойното поле пристъпвам
в безцветна сиво-черна тишина.
Царица бях, не знаех да отстъпвам
и царя с мен погубих без вина.
Когато триумфално се завръщах ...

Недостоен съдник е съдбата -
тя ни изостави
и към нашто бреме чуждо ще прибави,
славата за други пак е отредила,
а от нас ще иска помощ и закрила. ...

Грозна веселба
Животът изтича – шепа пясък в ръката.
И все тъй надолу тече си реката.
Вятър студен пак клоните бруси.
Умните – грозни, а тъпите – руси. ...

Когато думите не стигат,
за да нарисуват себе си,
а ползват все клишета.
Когато спомените се изтриват,
особено красивите в нерадостните ...

Мечти
В мен - мълчанието скрито,
мечтите ми се борят с лудостта.
И търся някого да питам
дали е лудост таз мечта. ...

като пясък през пръсти...
се стича безвремие
сгушило спомени
в малки черупки
вълните докосват ги ...

Изчезна като вик в тишината... Стопи се кротко, бавничко и мило... незапомнено, епично и даже малко грозно.
Изгуби се като стара, нежелана брошка от някой си роднина, някоя кутия, в нечие старание... Изгуби се като усмивка, като една изстрадана усмивка, но тъй простичка и нежна, и толкова различна.
...

Прости ми, майчице земя,
че нещо все не ми достига.
Погрешен курс поела е съдбата ми
и всеки нерв у мен крещи неистово
за лунните пътеки на морето, ...

Отново е пролет...
Всичко навън е свежо и цветно.
Птичките радостно пеят и прелитат от клонче на клонче.
Отново е пролет...
Поточета шумно ромолят, ...

Прибавям си още една към годините -
съвсем неусетно пораснала бях.
И чудя се колко от тях ще отминат,
докато изчезна и стана на прах.
Реших, че не искам изобщо да зная! ...

ПОСЛЕДНА НОЩ
В главата ми се въртеше мисълта, че той е пратеник и май не грешах. Никой не бе го виждал нито да яде, нито да пие. Почти винаги беше буден и енергичен. Имаше нещо странно в погледа му. Веднъж го гледах право в очите и всичко около мен притъмня в някаква черна мъгла, само неговите очи с ...

Дали е остаряла любовта,
завита в избелялата ми рокля?
В косите ù - скрежасали цветя.
Сипи ù чаша вино да се стопли.
Неканена се връща в твоя рай, ...

ПРЕВЪРНАХ САМОТАТА ВЪВ ФЕТИШ...
ЗАБРАВИХМЕ КАК СЕ ОБЩУВА...
Млади хора се затворихме в себе си и свикнахме с това да се чувстваме сами... Стана нормално да живеем в стрес и безразлично да подминаваме стремежите на Сърцето си...
Стоим често скрити зад компютъра и играем роли...
Лъжем себе си, но Само ...

"Понякога съм толкова добра..."
П. Дубарова
Понякога съм толкова сама.
И да крещя и да мълча,
сама съм. ...

Скрити надежди
Беше някога, и то на шега,
клавишите тракаха игриви слова.
И нетът, приятел на всички в играта,
с финес примамваше душите в чата. ...

Звезда
В глухите мъгли,
в дни на самота...
очите със сълзи
рисуват тишина. ...

Сезони
Пролет, лято, есен, зима -
в годината има.
Те се сменят изведнъж,
като слънце, сняг и дъжд. ...

Аз бях карамфила,
откъсна ме и погрознях,
но все пак бях
достатъчно красива
за стъклената ваза, ...

Заедно срещу студения свят,
нали така си казвахме?
Ще се борим срещу тях,
нали това обещаваше?
Но какво се получи - ...

Нежност и обич,
страст и желание,
усмивка, докосване,
плам и любов...
Изгарящи погледи, ...

Познавам я тази любов, огнена, истинска, чиста,
животът за нас с години жадувана писта,
чувства политат, мечти преплетени се скитат,
и блясък в очите, неразделно душите дишат в едно,
сърцата внуци посрещат... и галят едно по едно... ...

Вечим пролет е, Цръвулска,
все пòлье е зелено,
на дечурлята бузите, цръвени,
край рекуто, трèва избуяла,
лобудата дива и тук-там коприву, ...

Ако...
Ако трябва, прогони ме...
Аз съм тъга.
Ако трябва, изгони ме...
Аз съм страх! ...

Какво ми остана - само болката
и това, че да повярваш в мен е
трудното, но боли ме, че не ми вярваш.
Болката силна е, вяра нямаш ми ти,
сърцето ми разбиваш на прах ей така, ...

Мрачно е в стаята моя...
Дори и музиката не е
усмихната...
Стоя и чакам някой,
но кого - не зная... ...

HEAVY * METAL * FOREVER

На всички, които се чувстват стари.
С усмивка!
Я разкарай старите болежки,
разкърши артритни колена -
припомни мераците младежки, ...

Какво, ако...!
Какво, ако бях онзи избледнял
твой спомен – ненужен!
И ненадейно връхлетял по
някое време, сълзите препират – солени! ...

Препинателните знаци -
ние сме отбор юнаци.
Не препъваме деца,
а допълваме речта -
та написаната мисъл ...

Хората
Мислите в главата ми се въртяха като във виенско колело, достигащи своите върхови моменти и спадове. Нещата, които бяха ценни за мен, се брояха на пръсти, а пръстите на останалите, безболезнено закърнели във времето, отдавна вече нямаше какво да изброят.
Хората доброволно губеха себе си във в ...