На Валя Балканска -
народна певица
Богиньо земна, дъще на Орфей,
с лъх на смола и на треви уханни,
и с хайдушки песни заливаш ...

Отново ли...
И пак ли ще е петък вечер?
Отново ли ще ни делят
на две, от цялото, което бяхме?!
Ще бият ли сърцата ни лудешки, ...

Вечно с теб
За първи път, когато те видях,
ближех още старите си рани
от една любов, която изтървах
и болките от мене преживяни. ...

Градски шум. Смях и веселие. Един прашен таван и една кукла - стара, парцалена кукла. Да, това съм аз! Вгледай се в лицето ми: от изкуствените ми очички текат сълзи - толкова чисти като на малко дете. "Това е невъзможно!" - ще кажеш... Нали куклите нямат сърца... Повярвай, това е една голяма, голяма ...

На гълъба във моята душа
усмихвам се и кротко го погалвам.
Той вече е с опърпани крила,
но все към мен глава протяга.
И странно може би е, че в синхрон ...

Нека да отворим очите си широко,
порока - сладката захар, нагарча,
всяка сутрин е истина, която ни лъже,
тогава сме хора, а иначе мъже и жени.
Глава ме боли от забравени лъжи, ...

Една книга, разказваща се за историята на Казанова през погледа на Лучия, първата му любима, ме накара да се замисля. Да остана замислена, но всъщност и аз не знам за какво, може би по-скоро не замислена, а празна.
За разлика от повечето книги, happy еnd-ът липсваше, което прави историята доста прав ...

That Ain’t Cool
Somebody saw you in the parking lot
With a girl heading to the spot (Fergie Ferg)
Now you’re tryin’ to play me like a fool (Kumi)
That ain’t cool ...

Антония нетърпеливо очакваше неговото обаждане. Вече беше 17:45, закъсняваше с 15 минути, отново... А и беше обещал, отново... Да, обещания, каква глупост само. Да му вярва - още по-голяма глупост. След всичко, което ù причини, след толкова много време и толкова лъжи, тя все още му вярваше и се надя ...

Съмнението -
достатъчен повод за оставане.
Виждам смущението.
Погледът .
Свитите устни. ...

Не знам дали някой си спомня за първата от поредиците статии, с които си позволих да се надявам на вашето внимание, за да споделя някои горчиви, но целебни истини. Тогава обявих война на всички шарлатани, продавачи на евтини илюзии и безполезни духовни и материални дрънкулки, които сквернят българск ...

Вървях един следобед, сама със себе си, просто за да мога да размисля за случващото се покрай мен. Времето беше топло, слънцето грееше силно и затопляше много хора. Вървях по една алея, където имаше пейки и насядали хора, от най-различни възрасти. Паркът, в който се разхождах, беше изключително крас ...

Иронично говорим,
а стрелките не се спират.
Времето да преборим,
на думи само опитваме.
Но часът отминава, ...

Как се свири на китара? - запитах се сама...
Как се свири, щом са непонятни - ноти и акорди...
А китарата усмихна се и рече - свири се с душа!
Погледнах я учудена и леко притеснена,
очите навлажниха се от муза и възбуда ...

* * *
Тиха вечер - уморена!
Сънят не идваше при мен,
стаята до сиво задимена,
свърши още един ден... ...

Ти носиш дъха и,
макар че я няма
и тя е в дома ми,
но не е желана...
Не идвай със нея - ...

Завръщане
посветено
Отминах всичките мълчания,
разхвърляни по пътя от страха.
Разкъсах болката. Със разстояния. ...

Тъгуваш ли или се смееш,
или глава във пясъка заравяш,
замислен в настоящето живееш...
с трудностите как се справяш!?
Препъваш ли се във проблеми малки ...

И не е защото вали,
и не е защото заспиват
дъждовните улици тихи.
Тук времето спира следите си.
И не е защото мъглите ...

Замръзнал ручей бях,
но тогава без любов живях.
Сега ме стапяш с дъх горещ, за миг кратък
и по устните остава да гори твоя отпечатък.
Правиш ме безгрижен вятър, ...

Погледът ти, вперен все нагоре
в полза за доброто към човека.
Готова си дори със Бог да спориш
за смисъл на житейската пътека.
С характера си бури укротяваш. ...

Не знам кога се влюбих в теб, не усетих как стана, но изведнъж се оказа толкова трудно да си далеч от мен. Чувствах те като сестра, наричах те “сестра ми”, но вече всичко се промени - вече ме боли да те наричам така, защото искам да те нарека “слънце, мила или патенце”. Толкова банални неща, но иска ...

В памет на Д.И.
Очите ми пресъхнаха!
Аз нямам вече сълзи!
„Синдром на сухите очи” -
ми казаха. ...

По-волна си от морската вълна -
що идва да лудува с ветровете!...
Ти крехка си, а хукваш към света -
аз трябва да те пазя, мое цвете!...
Не огън сгряващ - цял вулкан си ти - ...

Когато залезът се спусне в тъмно синьо,
разкрил дори последната си тайна,
едни очи тревожно все блуждаят,
над тази призрачност безкрайна.
Потоците тълпи и глъч пресъхват, ...

ШЕПОТ
В огъня на вечността ще изгоря,
но ще сгрея устните ти слепи.
На мрамора оставаш дъщеря,
даряваш ме със немия си шепот.

С теб ще се разминем. Няма нищо.
Може би така е по-добре...
Дълго спомените ще ме нищят
и преграждат пътя ми напред.
А навън ще стене зимен вятър, ...

Виражно по етажите,
гаражите,
пейзажите,
с плашещо адажио,
говорят ти паважите: ...

Как добре те познавам, Дейв.
Още щом те видях,
налучках кръвната ти група.
Не провокирай... сега!
Не си интересен. ...

Когато пияницата изтрезнее
и сети се за своите неудачи,
започва без плам да живее
и отново душата му плаче.
Когато разбере с болка в сърцето, ...

>>> ще те обичам бавно
>>> ще съм водата в нощно езеро
>>> лунен лъч в дълбини си приютила
>>>
>>> по тебе ще се стичам плавно ...

Всяка сутрин красива
отломки от пода събирам.
След нощен кошмар се опомням.
Господи, още съм жива!
Синевата нахалос раздава ...

Достойна увертюра - цял шамар.
За малко беше цялата да пламна.
За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа.
Сред купища мъже, ти бе един, ...

Безкраен път
душата ми жадува,
пленена от безпътни ветрове.
В една любов
без жал да се погубвам. ...

Стаена болка тихичко ридае,
преди да засълзят очите ми.
Аз искам да усетя края й,
за да се върна към мечтите си...
Къде ли се загубиха, горките?!... ...

Изхвърлена
някъде там
Подритвана
От малко хора
разбирана ...