Научи се да стреля по сърни.
Все стреляше по мърдащи мишени.
Не знаеше, че изстрелът боли,
куршумът щом целунеше червено.
Пръстът му, към спусък закърнял, ...

Любов под наем
Купих те, продадох те, подарих те,
легално и на черно,
с приятели споделих те,
употребих те пълноценно. ...

Нежен бъди
за моите устни.
Нежен бъди за моите очи.
Нежен,
а те за теб само от радост ...

Минути ни делят...
След всяка разстоянието се съкращава постепенно.
Обратното броене започна.
До секундата, в която съм лице в лице с теб...
В един миг, ...

Поредният ден с напразни надежди. Какво очаквах?! Че днес ще бъда малко по-добре? На какво ли съм се надявала? На твоето "може би"? Не... отдавна вече не ти вярвам.
Днес пак не издържах и не спрях да си купувам Queen`s. Взех си дозата за днес, въпреки всичко не мога да се успокоя. Не съм жадна, а ис ...

И тази нощ
е властна...
С мелодия игрива
в болеро танц
или фанданго ...

Ти само с благи думи ме плени.
Поведе ме през стръмните пространства.
На гръб понесе моите вини,
за да изгрее първият ни празник.
Не вярвах във любовни чудеса. ...

Всички можем да летим
При опит за летене
намират се критици,
подрязват ни крилата,
мислят се за умници. ...

Крилете ми са крехки и хартиени
и думите по тях са странно тихи.
С преглътнат писък в гърлото заспивам.
А сутрин се събуждам разнолика.
Крилете ми са тънки и прозрачни - ...

Първата целувка
Изпращах те след първата ни среща.
За много неща бяхме разговаряли с теб,
но вътре някъде в мен нещо празно усещах,
нещо не беше довършено - нещо не беше в ред. ...

Имало на остров Родос
чуден фалос - като колос!
Или колос с чуден фалос -
как е точното не знам,
нивга не съм ходил там. ...

Поемеш ли по пътя морен,
готов си да пилееш сълзи,
да губиш и печелиш бързо,
да си небрежен и доволен.
Да литнеш във небето пъстро, ...

Нали го помниш още
онова кафе на пустия площад,
където спират всички влакове?
А после потеглят - обратно?!
Кафето, което условно ...

в кафеза
на омразния делник
потропването
на токчета
вбесява ...

Малко зайче тича из полето,
гони пъстрата дъга,
щом погледне към небето,
вижда само радостта.
Подскачайки си из тревата, ...

Препускащи в небето на коне,
„Красиви са в това си обаяние”
повтарях на очите си, а те
се взираха в полярните сияния.
Танцуващи във ритъм с тази страст, ...

Звънва златно писано звънче.
Карлък булото повдига,
Рожен цял от песен се тресе.
Спира слънцето да чуе.
Вятърът в усой замря, ...

Искаш ли да ти разкажа за морето?
Историята му започва преди много, хиляди години. Когато се появява света. - Да този свят, в които живеем ние с тебе сега. Историята му е тъжна. Както казват хората, "за всеки влак си има пътници", но за Морето влак няма!... То винаги е самотно, винаги се радва на чу ...

Когато въглени във мен горят,
когато пак от пепел се възраждам,
жадувам аз за капка топлина
във този труден и объркан свят.
Не искам болка и отрова в душата си - ...

Стоя на терасата и пуша поредната цигара. Не знам коя ми е за днес. Това едва ли е толкова важно. Даже не се и замислям. Вечерта е студена и сякаш по-тъмна от всяка друга. Звездите не се виждат. Казват, че щом вечер не се виждат звездите, значи следващия ден ще е студен и няма да има слънце. И това ...

Един за всички, всички за един,
попиват миговете тъмнината,
в сияние на вятър силен и неповторим,
във на красиви самодиви самотата.
Пречупва се далечното единство ...

а знаеш ли
че на езика
на ескимосите
има толкова много
думи за видовете ...

Твоето тяло е магия,
Една идея повече от всички,
Омая в приказната нощ,
Докосвам те, за да станеш плът,
От нежни дихания и страст. ...

Ах, колко ярка месечината е!
И за това открих -
причината е:
Че не те оставих сам да загасиш
онова, което свети в моя стих! ...

- Генерална репетиция - казва Гласът - Довечера играем.
Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата си. Ритвам червеното детско пластмасово столче. Миг на лек дисконфорт. Свобода.
- О, я стига! Знаеш, че не можеш да умреш! Ти си плюшено мече, а те не умират. само се изхабяват...
- ... и ...

Вървеше между пъстрата навалица. Виждаше мъжките погледи–змии около себе си. Презрително вдигна глава по-високо и изпъна рамене. Не ги усещаше. Никой от тях не знаеше какво крие душата й. Отвращение, презрение и погнуса. Още една поръчка, последна. После ще замине далече на тих малък остров. Където ...