те са навсякъде
прекалено вчерашни
за да им обърнеш внимание
твърде много
приличат на ...

По дългата блеснала дръжка
танцуват лица и се мръщят.
Разказват история мъчна
на родове, поколения, съскат.
Изваяна златна. ...

Вярвам в мечти.
В чудеса. И в усмивки.
В сънища тъмни
и неразгадаеми.
В ежедневното ...

Ще си остана тук завинаги.
Едва сега го проумях.
Силата на чувствата отминали
твърде здраво ме е вързала за тях.
Нещо постоянно ми пречи ...

... Слушам ги как се карат и думите им разкъсват сърцето ми... Мамо, татко... къде изчезна любовта между вас... химията? Какво стана с магията? Защо в нашия дом, нашата крепост, няма вече разбирателство, мир, обич...? Мамо, защо говориш за развод? Какво от това, че смятате със сестра ми да станем де ...

Раздяла
Последен шепот - тишината раздира,
последен шепот - на устни недостижими.
Последна сълза от очите бавно се стича,
последна сълза подмамена от твоите думи. ...

Твоето тяло
Помня тялото ти близо до мен;
oчите твои ме гледаха.
С ръцете си ме докосваше,
а аз полудявах от порива, ...

... Аз съм голямо момиче,
обаче ми харесва
косите си да сресвам,
да мажа със червило
стените у дома... ...

Тази вечер искам да разкажа,
за моя най-добра приятелка,
за кратко ще я наричам Тя.
Животът ѝ, макар и малък,
не веднъж, пресядаше кат залък. ...

По повод документалния филм на National Geographic - "Работници". В памет на всички невръстни деца, изгубили живота си (и в пряк, и в преносен смисъл) по широките индийски полета...
Пресъхнали устните жадно
и стискайки зъби в умора -
и пек ги мори,
и глад ги тресе, ...

Вината
Душата си изтръгнах с длетото на вината
и вече не я чувствувам силна и богата.
Вината я прояде, стопи у нея всяка жизненост.
О, Господи, каква е тая власт у нея? ...

Във бащината къща се завръщам
и детските си спомени прегръщам.
Замислена тук тъй копнея
с гласчето детско пак да се засмея.
Тъй хубаво ми беше у дома, ...

Хвани ме за ръка,
отведи ме моя малка мечта.
Далеч, далеч в сините дълбини,
сред вълшебните морски долини.
Бели мъниста блестят в очите ми, ...

Когато сянката ми види
да влиза плахо през вратата на дома ти
и злокобния трясък на небесата
се стовари върху плещите ти,
тогава, мили, ...

На Рождество Христово
Днес е Рождество Христово.
Моля се за Благослов.
Бог се ражда и отново
връща вярата ми в чудеса. ...

Провокирано от
стихотворението "Стихии"
на Елисавета Багряна
Аз съм малка, по-мъничка
от тревата съм даже. ...

Вярвал ли си някога във Бог?
Когато всичко е пресъхнало от безнадеждност,
когато и децата дяволи са в твоите очи,
когато сам не знаеш съществуваш ли, или те няма.
От една във друга форма се променям... безцветна... ...

Някой казваше,
че лек за всяка болка има.
Някой казваше,
че друг в живота ми ще има.
Някой казваше, ...

Картината ми беше ясна. Трябваше да съм сама на плажа и да чакам другите да се върнат от среща... Когато се чувстваш толкова нереден е опасно да те оставят сам. Стоях седнала на ронещата се земя и гледах как морето се опитва да ми подаде компания - то, както и небето, сякаш се бяха хванали за ръка и ...

Ти недей мисли,
че си единствен на света
и урока си научи,
че няма граници за любовта.
Ти гледаш ме лукаво ...

Здравей, любов моя!
Искам да ти кажа много неща…
Никога няма да забравя първата ни целувка. Беше толкова измамно невероятна, че още тогава нещо в мен ми подсказа – тази любов ще е разтърсваща и погубваща. Аз ти говорех нещо (никога няма да си спомня точно какво), а ти ме гледаше с онзи опознаващ пог ...

Ти искаше от мен да съм покорна,
ти искаше от мен да съм добра,
но може би по пътя си пропусна -
сега съм друга, не разбра!
Превърна ме в безчувствено момиче, ...

Време е!
На студента, който жертвахме за греховете си
Днес не е ден за вдъхновение, дори не чувствам онзи особен импулс да седна, за да напиша нещо за себе си. Днес искам да го направя заради другите - онези, които вече нямат „право на глас".
Съпреживяването на чуждата мъка носи нерадост за всеки, д ...

„Приказки за принцеси”
Тази нощ бе една необикновена нощ. Вървях към дома си и ми се искаше да напиша всичко, което усетих, което изпитах, помислих и почувствах. Но не съм писала толкова отдавна, че се боях да не би да не успея. И все пак... след дълги минути на взиране в белия лист и пламъка на све ...

Мигът е моето желание.
Последен миг
да прогоня това дяволско създание.
Последен миг,
за да разбера житейското си послание. ...

Черупките са малки. Твърде тесни.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука ...

Ще взема смело химикала във ръка
и лист хартия ще откъсна от тетрадката,
ще ти напиша едно стихотворение,
заради малко закъсняло откровение...
Ще те попитам с мъничко тъга: ...

Търсиш нейното лице
с твоето сърце.
Търсиш нейната любов
с твоя вечен зов.
Не спирай, не тъжи! ...

Усмивката и мен, и теб ни прави пак щастливи.
Но понякога това не е достатъчно,
ако сърцата ни са бледо сиви!
Празни, без любов и топлина,
нашите сърца фалшивите усмивки скриват... ...

Изгубих себе си
сред многото.
Играех във спектакъл,
а животът беше сценарист.
Изгубих себе си, ...

А нима бе само игра...?
Погледнах те и забравих на къде бях тръгнала. В момента си спомнях само тихия, небрежен допир на устните ти, докосващи нежно моите и примамливо отдалечаващи се от тях. Помнех единствено малките ни игрички на любов, в която ние бяхме главните герои, а сюжетът бе филмът от снощ ...

Свободата за мен е като огненочервен бряг,
отразяващ последните умиращи лъчи на жаркото слънце,
удавени в сатенените багри на Черно море,
поели мириса на летен бриз, чакащи ново утро,
нова вечер... ...

Забрави ме!
Така разголена и млада,
изкусителна и истинска до разраненост.
Любовта ще мине лесно,
ала белези от клада, ...

Листопад.
В душите ни е осланено.
В самия край на лятото – студено.
Плахи слънчеви лъчи
през пролуките на слисани души ...

Какво означава навик? В тълковния речник пише: "Умение, създадено чрез упражнения и повторение". А дали навикът притъпява чувствата?... Според мен е така.
Каква част от характера ни заемат нашите навиците, до колко те са добри и лоши, с какво ни убиват и не правят ли голяма част от живота ни скучна ...

Виждам как стоиш отново сам на плажа. Зная, че трябва да дойда при теб, зная, че точно това желая. Но някаква сила сякаш ме тласка далеч от теб. И тогава си спомних думите ти: „Нека бъдем просто приятели.” ПРИЯТЕЛИ?! Само тази дума отеква в съзнанието ми. Как никога не успя да видиш пламъка в очите ...

Искам да те имам
Искам да те имам дори и след греха,
да те имам винаги - и в радост, и в тъга.
Когато след кошмар събудя се в нощта,
ти да ме помилваш с трепетна ръка. ...

Пробуждам се в белотата на съня,
не боли самотата, боли страха без спомен.
Бях аз нали? Знам видя ме ти. Един и същ мотив,
привидение повтаря се и виждам немощния взрив.
Отново бях ли аз? Кратка линия, а после... ...

Ще удавя в полунощ със сълзи
грешките твои по мене тъкани,
ще запаля със звездите огньове,
за да виждаш във мене страха ми.
Ще съм спомен и реалност ще съм, ...

Всички мисли свързани с теб са радост,
всяко твое докосване е щастие,
всяка твоя целувка изпепеляване.
Сърцето ми горещо вика твоето сърце,
душата ми е сянката на твоята, ...