Колективно творчество - аз и една приятелка :)
Човекът беше създаден,
завесата беше спусната
обречени бяхме да се лутаме из пустошта,
търсейки истината! ...

Летният следобед беше необичайно мрачен и сив. Идваше буря. Още предната вечер предупредиха и май наистина щеше сериозно да завали. Паднаха първите тежки капки и вдигнаха малки облачета прах от изсъхналата почва. Хората без чадъри забързаха да се скрият я под някоя спирка, чакайки любимия градски тр ...

Когато повярваш в деня
и поискаш мечтите,
когато е вяра в мисълта
и имаш отклик в мечтите.
За тебе, за мен е денят, ...

Море си ти, аз давя се във него,
небе си ти, и падам в пропастта,
но във водата въздух си за мен стаила,
от облаците ми направи ти криле.
Сълза си ти и лед насред пустиня, ...

Остър и хладен е мечът Ти, страннико,
много гърди е пробождал,
с кървави сълзи промивал си раните
свои,
а чуждите - с ножа. ...

Ти седнал си пред платното,
с очи черни и искрящи,
под твойте ръце цъфти светът,
рисуваш на платното ти красоти,
рисуваш животни и гори... ...

Пристига тя – със стъпки уморени,
нарамила товар от плодове.
В нозете й – тревички осланени,
в косите й – мъгли и ветрове.
Отрекли всички минали сезони, ...

Просто сън...
В първия момент, в който те видях,
видях само очите ти и ги харесах.
След това зърнах усмивката ти,
просто изтръпнах. ...

Молитва
Говори...
с глас,
обвит от
безмълвие. ...

Листенцата падат -
по двечки, по трички,
листенца прелитат,
редят се в редички.
Листенца играят ...

Ти така реши
Дали съм те изгубила - не зная.
Може би съм те уплашила - гадая.
Така и не разбрах кога ме прецени...
Кога решението свое - присъда наша ти наложи. ...

Пеят петлите - по първа любов.
В кьошетата дремят сенките слепи.
Усмивките - наниз на тъжен живот.
Офицера го взеха с последния ход.
Звездите хапят луната самотна, ...

Прегледай вчерашния вестник - има я.
Обявата, която пуснах - крайна мярка.
Под наем дава се и бива я.
Почистена, уютна, малка.
Не малка в правия си смисъл. ...

Сезони
Опитвам се да разбера защо е тъжна есента,
дали заради падащите жълто-червени листа,
които напомнят за една невъзможна мечта,
или защото залязва бавно лятото сега, ...

Дори и не помислям да замина,
харесва ми таз дивна красота.
Не искам в дяволската им чужбина,
оставам в своята страна!
Навярно тук ще имат нужда ...

Не пристъпвай към мен.
Аз съм призрак.
И говоря без глас
с есента.
Със ръце ...

Когато тъмнина се спусне,
спомени изплуват в моята душа.
Духове злокобни обвиват моя сън.
Умората усещам, живота аз намразвам.
Живея сякаш във смъртта. ...

Аз дълбая, дълбая, дълбая
във душата си нежна и строга
и разбирам, че вече не зная
да се спра дали аз ще мога.

Потъвайки в очите кадифени,
достигна той до нейната душа.
На любовта от плама покосени
за първи път отпиха от греха.
Ръка в ръка откриха висините, ...

Живот си ми. Един и тъй потребен...
Вземах те във ръцете си, но днес
не зная аз какво да правя с тебе!?
Отдавна самотата взе превес.
Аз трябва да те нося. На гърба си... ...

Когато се чувстваш самотен и мислиш,
че целият свят е срещу теб.
Kогато почувстваш болка
от това, че си пак наранен...
Когато се събудиш в мрака, ...

РАНЕНАТА СКАЛА
Като самотна птица, кацнала на брега,
от векове стаила шума на вълните,
във загадъчно безмълвие вие снага,
събрала на бури и хали ековете. ...

Не зная името ти,
не зная дори кой си,
кога те срещнах
и кога ме плени?
Кога ме погледна ...

Болката отминава,
но в душата кънти.
Вместо да се прощавам,
ще ти кажа: Прости!
Прости ми, че съм мечтата! ...

Не се познават пъстрите трамваи.
По релсите на своя рейс вървят.
Различни, всевъзможни тайни знаят,
но с никого не ще ги споделят.
Любов, омраза, кражби и усмивки ...

По улиците на живота скитам
и търся теб отново да открия
с неочакван и забързан ритъм,
създал в душата ни магия.
Докосване, а после те изгубих, ...

Сребърен рог се движеше из сенките по улиците на предградието. Опитваше да се спотаява и да се оглежда за преследвачи. Събитията от последния час бяха объркали мислите му. Бе се измъкнал от смъртта на косъм, но също така не бе успял да спаси Пълнолуние от похитителите й. Смяташе, че с идването си на ...

Загърни ме със плащ от безсъници,
потопили се в късната вечер,
скитащ вятър, неонови улици,
искам в себе си аз да усетя.
Всеки полъх, ухаещ на люляци, ...

Един човек
вълнува ме до радост,
една ръка очаквам да лети,
един дует
от сърцата ни със тебе, ...

Като срамна болест
или дълг неплатен
негодникът крие се в мишина
и дебне за своя ден.
По някаква своя вяра ...

Мисля за теб
Отново мисля за теб.
Изплуват спомени безброй.
Какво ли правиш ти?
Къде си сега - в прегръдките на друга? ...

Когато странниците се сбогуват,
kажи, умират ли в нощта звезди?
Угасват ли една след друга
след нашите несбъднати мечти?
Във тайната градина на душата си ...

Съжалявам! Не съм романтична!
И не се впечатлявам от обикновените неща.
Такава съм! На моменти дори ексцентрична.
Живея по неписани правила.
Луда съм. Понякога. Но това не пречи. ...

Сърце, изпрано на простор, капки кръв се стичат.
Водя безграничен спор, меланхолията все мене вика.
Магазин с мечти на пътя, продавам мойте там,
но няма кой да ги закупи, изгубих обичта ти, знам.
Сенки гонят ме в полето, бягам с безкраен страх, ...

Тази биография може не само да ви шокира, но и убие от интерес. Разправя се за момче, което се отличава от останалите. Всеки човек е различен, но това момче дори не е човек.
През 1989 г. се ражда момче на име Ивайло. Той интелектуално не отговаря на коефициентите на всеки един човек, искам да кажа, ...

- Значи, все пак да сме двойка, така ли?
- Да, все тая... - отговори Миро.
Момичето се усмихна и го хвана за ръката. Почувства се щастлива. Трепет изпълни сърцето й. Вече нямаше да се прибира с насълзени очи, нямаше да плаче през дългите нощи.
Те вървяха бавно хванати за ръце към блока й. Мълчаха. К ...

фото: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=137834
Посрещнах изгрева. И капките вълни
разбиваха се във скали оголени,
а пръските трептяха в две очи...
Как исках да летя със птиците! ...