Ich lebe
Du bist die Qual,
Ich war schon immer Masochist.
Du bringst mir kein Glück,
ich bin und bleibe Pessimist. ...

M'entends-tu quand je te parle
Dans la prison de ton cœur
Je connais le poids de tes larmes
Et des questions intérieures
Je comprends bien que tu te protèges ...

THE CALL
It started out as a feeling
Which then grew into a hope
Which then turned into a quiet thought
Which then turned into a quiet word ...

„Искаше да ме имаш в задния двор на мечтите си..." Прав е бил! Там мъжете съхраняваме най-ценните си цветя! Нейсе... запуши я...!"
/Предизвикано от коментара на wind2008(Владимир) /
Пепел от рози
Другата в мен
е при тебе. ...

Няма по-красива вещица от теб,
всеки миг е неспокоен, несвободен,
както лош сън никога не преминаваш,
тези мигове в съня ми си събрала.
До болка в крещящо петно светлееш, ...

В полетата на радостта безкрайна
поетът срещна свойта участ тайна -
погледна го в очите самотата
и той и се изсмя, горката...
Политна той към участ ясна, ...

Спомняй си ме в теб понякога
ще ми е хубаво да зная...
Спомняй си ме и ме раждай на света
ще ми е нужно да го виждам,
така значим и смислен ...

Токов удар
Между очите на разума
и очите на чувствата
премина искра.
Светкавично напрежение! ...

ДВЕ ДУМИ ВЪЛШЕБНИ
Две думи искам да ти кажа,
но ме е страх да не извърша грях -
и страст и обич да покажа,
приятелството да посипя с прах! ...

>>> да те сънувам
>>> знаеш ли какво е
>>> тогава
>>> ми е светло
>>> и съм лека ...

Ти ли си този, гдето
тихо, на пръсти,
в съня ми се вмъкна?
Онова мъничко дяволче,
което ми шепнеше ...

ТЕАТЪРЪТ НА МАМОНА
Глобално затопляне
(на атмосферата).
Глобално изстиване
(между хората). ...

- Кажи, море, кажи ми за Луната,
кажи: красива ли е тя?
- Красива е... като водата.
И свети с твойта светлина!
- Кажи ми, пламък, за Луната ...

Чувствено
То е вътре в теб
и те раздира…
и те убива!
Сладко-опияняващо ...

Да те целувам искаш виртуално!
Нима дъха си пращам в единици, нули?
Нима кръвта ми може да тече по кабели
и гледам те с очи-монитори?
И как ще слеем устните математически, ...

разбира се токът е спрял
някъде между едно земетресение
в 10 и 03
и са свършили цигарите
дъхът на златния залез ...

Внезапно усещане,
парещо чувство,
болка най-незаслужена...
Думи в див полет -
стрели без компромис. ...

Три и половина -
остави ме да заспя!
Каквото и към теб да имам,
просто излез от моята глава!
Виж колко е часа, ще полудея! ...

Див огън премина през мен и устните ми пожелаха мед, стичащ се по дъбова кора...
Исках, прегърнала дървото, да прокарвам език по грапавата твърдост на дъба...
Исках, обкрачила ствола, да погаля с ходила топлата повърхност на кората...
Допрях лице до жадната си длан и като животинче се погалих...
Изв ...

Моята къща,
някога строена.
Моята къща,
връща ме към спомена.
Моята стая, ...

Потъват
думите и чувствата
в тъгата
на далечни разстояния,
мислите ...

Това е старата ти кукла
с усмивка вечна,
с поглед закачлив,
косата вече е без букли -
ръце парцалени, ...

Понякога съм толкова сама и разбита
Чувствам се така сякаш умирам
И тогава ти се появяваш в съзнанието ми
Гласа ти чувам и засиявам
От мрак спасяваш ме ти ...

Вчера твоя снимка аз откраднах.
Все я гледам, колко си красив и тайно за тебе мечтая.
Очите ти са като черното кафе, което пиеш сутрин рано.
Те така блестят, така измамно!
С усмивка мила и потайна, как ме запленяваш! ...

06.11.2008
Окапват есенно листата
И става вятърът все по-студен
Загърна се с одеяло шарено земята
Поспря за миг забързаният ден ...

Не се завръщай
Тихи стъпки в жълтите листа шумят -
не се завръщай, отдавна есента те прогони,
завинаги далеч от мене, тъжен спомен,
не се завръщай - всичко отдавна е погубено. ...

Нежен зов
Светът е толкоз нежен и прекрасен,
но къде си ти сега,
моя малка нежна и любима,
моя малка слънчева жена! ...

Късната вечер бе погълната слънчевите лъчи. Тъмното було на нощта се постилаше над града и постепенно всичко се сля в едно цяло. Мистика обхвана улиците, докато се разхождах по тях замислен и смълчан.
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...

Нашата зима
Ето, дойде поредната зима! Снежна, необятна, мразовита и сурова в своята красота. И може би в тези студени дни, ще седнеш ти и ще се запиташ къде ли съм аз сега, какво ли правя, дали съм добре? Ще се запиташ ли дали все още гоня своите вятърничеви мечти? А дали още пазя тайните, нашепнат ...

Господи, към теб отправям своя зов,
къде се губи вече тая думичка "любов"?
Никой вече не признава любовта,
макар че тя е надарена с извънмерна красота.
Защо сме зли един към друг, ...

Прокълнатото дъно
Знаеше, че ще умре сега. Знаеше, че не трябва да слиза тук, че мястото е прокълнато, но трябваше да дойде и ето сега щеше да умре, вече истински.
Две смърти няма, но Георги Караметишев сега щеше да умре физически, макар душата му да бе умряла преди 10 години.
Само за един миг и све ...

Странни гласове ми говорят,
нашепват ми за песента на гората.
Странни гласове ми говорят -
казват ми да се взра в лицето на луната.
Странни гласове ми говорят, ...

Рандеву
Вятърът се пъхна под старата му тениска и студът от утринния бриз накара изгорялата му кожа да настръхне приятно. Закопча горнището на анцунга си. Макар да бе четвърти август, в четири часа сутринта си беше направо студено. По тъмните улици се прокрадваха неясни силуети, едни самотни и вяли, ...

... или един кадър от бъдещето
Като (макар и непълнолетен) гражданин на републиката се чувствам задължен да изразя отношение относно една статия, излязла в наш вестник по въпроса за младежта днес. Вестникът е “Сега”, името на статията – “На каре белот в класната стая”. С надежда да съм от помощ, ще ...

Само недей
да тъгуваш-
ми каза.
Не мирише на сняг.
Аз на тебе ухая... ...