Надежда в погледа напред
Протягам ръка и в миг мисля, че ще те стигна... но ти си далеч. И тръгвам отново сама по прашните улици на града, търсейки две зелени очи, но няма ги! В своята жажда да укротя болката преминавам мислено гори, планини, реки и поля, за да достигна душата ти, солейки рана изплу ...

Бавно убиваш ме сега,
караш ме без глас да крещя,
вопъл на измъчена душа,
обгърната в самота!
Мрак и тишина настана в моя живот сега! ...

Есенно поле.
Само старо плашило,
вятър и небе...

Една на милион си, не знам дали го знаеш,
красива и загадъчна, лесно сърцата ти омайваш.
Лице божествено красиво, усмивка, пленяващо жестока.
Караш сърцето ми да бие, да изпитвам сладка болка.
Само с поглед ме побъркваш, караш ме да полетя, ...

(На един Печатар)
Нощта - безкрайна улица.
В тишината вятърът се смее.
Сякаш Самотата е разбрала -
за Щастието дошло с мастилото. ...

Аз нямам дъщеря, но имам син...
Ти си майка, знам, ще ме усетиш.
Мъжете, казват, всички до един
приличат си като фалшиво цвете...
Рядко между тях се откроява ...

Щом умора легне върху плещите
и клепачите отегчени се затварят,
жадува тялото ми за усамотение
и за хоризонтално положение.
Тежи денят, тежат и часовете, ...

Не може да си толкова безгрешен, Господи,
че да наказваш и да ме обричаш...
Не може да си толкова безчувствен, Господи,
създал си ни различно да обичаме...
Не може да си глух и за молитвите, ...

Във перлите на май, че и през юни,
представях си те топла, като пясък,
запален от горещите ми думи
кат огън лумнали - в очи от блясък.
Очи, които светят кат вулкани, ...

Чудим се какво да ти пожелаем?
Щастие или късмет,
или двете в комплект.
Любовта ти стига,
за да бъдеш ти щастлива. ...

Ухание на сладост,
вкус на трепетна страст,
шоколадово греховна,
перлено нежна...
бягам от теб... ...

Искам само да заспя...
Да заспя и да се потопя.
В красиви облаци, в мечти.
Сред безкрайно ярките звезди.
Да сънувам само сънища добри. ...

Паля цигара и мисля за теб,
за твоите очи дълбоки,
за всяка извивка на твоето бяло лице,
за твоето красиво и искрено сърце.
Но кажи ми само как да спра ...

Ето, вечер. Нощ настана.
И месечина бяла
отново над нас изгрява.
А прохладата студена
прегръща пак нощта, ...

Парче, направено за ден. И не зная към кой стил да го причисля. Събрахме се с един приятел и се роди това.

Разпилявам чувства и трепети,
не осъзнавайки енергията тяхна,
измисляйки нереални перипетии,
измъчвайки се тайно от любов да вехна.
Не насочил правилно стрелите любовни, ...

Отражения 24
Живей така, че да не се страхуваш да отвориш входната врата, когато се звъни.
Георги Гълъбов

Нека си представим целта.
Свят от хора, лишени от съвест.
Свят от хора, лишени от морал.
Свят от хора, лишени от неразумни търсения.
Свят от хора, облягащи се на знанието. ...

... Значи хич си нямам представа кой ме запозна с нея. Стара история, но още ми държи влага и като си спомня, започвам да се дърпам без причина и да се озъртам неспокойно в някакъв параноичен стрес, сякаш непрекъснато очаквайки да ме сполети нещо непредвидено. Е да, няма да си кривя душата - хубавиц ...

Съдба
Живеем понякога,
живеем по малко,
живеем за миг от мига.
Обичаме рядко, ...

Всички пътища вече пребродих,
всички тъмни пролуки обърнах.
И ще нося венеца си трънен.
Тръгвам пак.
Пожелай ми сполука! ...

Разхвърлях се в пространството,
като дим се разнесох.
Опуших човешки души,
признах и сто истини.
Сърдечна и откровена, ...

Аз съм жената
с бялата риза,
която
с много
финес ...

Аз пак се родих
Така или иначе, Аз се родих,
нямаше кой, не написа ми стих,
виех, плачех не бях никак си тих,
изобщо казано, щом се родих. ...

Полунощ е.
И вали.
Жена.
Изпълнена със страст.
И луна. ...

Поглед - в началото бе само това;
Усмивка - приятелството почвало с това;
Прегръдка - и зароди се любовта;
Целувка - и пламва в нас страстта;
Тревога - защо те няма през деня; ...

Живеем на Земята,
в която сме създадени.
Във срещи и сбогуване
боли ни и се лутаме.
Днес заедно пътуваме, ...

Защо направих тази стъпка,
защо от пътя си се отклоних,
защо побързах в раната си
аз сама да бръкна,
защо това си причиних. ...

>>> Стъпвам на леден бряг,
>>>
>>> а той топи се и оставам сам като сирак.
>>>
>>> Леденият бряг сега е море, преливащо в мрак, ...

Мислите разтягаш като ластици...
грим, поза, маска и живот във пластики...
Глинена усмивка, стъклени очи...
колко сме изкуствени, мисля, че личи.
Във град с витрини тротоарни, ...

Дали да те забравя или, може би, не?
Дали за теб да страда моето сърце?
Дали да те обичам или да те мразя?
Не зная, но в сърцето като очите си те пазя.
Мога ли да прося час по час любов? ...

*Костен-кестен-диал.
Есента прегръщаше планината със златни криле. Стоях на пост в малката гранична застава, а исках да съм в София, да се разхождам в Борисовата градина с Нели и да я целувам под падащите листа на дърветата. Вместо това пазех върха на планината в най-затънтеното място на света, къде ...

Вече не ме интересува
Не, вече не ме интересува.
Върви, прави каквото знаеш.
И на ранен не се преструвай,
зная, че за мен нехаеш. ...