Удобна да съм ти,
заемам формата на тялото и настроението,
на мълчанието,
на разстоянието,
на слабостта и силата. ...

***
Есенен вятър
целува дърветата.
Цветни въздишки...

На брега...
Разхождах се самичка на брега,
беше късно, нямаше никой,
но един мъж от другата страна
към мене се затича и извика: ...

Стоях край стария дъб и отсичах последните парчета от неговата същност. Каква символика. Самота и тъга, примесени в едно парче по парче част и от моята душа. „Тя отдавна не е такава каквато беше" - помислих си.
Кората на дървото се попи по брадвата и ме накара да се почувствам така, сякаш обелях себ ...

Жена
Аз съм просто жена,
която знае своята цена.
Мога да бъда нежна и зла,
красива като орхидея, ...

Околовръст,
на длъж и на кръст,
свистят магистралите!
Строени от нас.
Своя живот, ...

По име не ме назова,
безименна останах.
А с толкова любов
на пътя ти застанах.
В мислите си ...

"Само когато човек е влюбен,
не мисли за смъртта".
Спомен от песен
Отварям вратата и търся ежедневна магия.
Излизам от дома нарамила детския поглед. ...

Докосни ме!...
Нарязани на кръстчета висят
най-късите пронизващи мълчания,
"Заето" и "Затворено" не са
за празници отронени признания!... ...

Пред теб съм,
като купа череши
от юни,
върху масата
на есента... ...

Набрал си ми букет
от слънчогледи -
събрани златни слънчица,
и грозде
със зърна от перли, ...

Пак се луташ сред мрак и кърви,
мисълта - като огнена рана,
търсиш знак, светлина, но, уви -
не разбираш по кой път да хванеш.
Да опазиш ли свойте мечти, ...

Поредната ми
принудителна инсомния...
Прерязахме на любовта
бледите вени.
И шурна оттам ...

Т Е Ц
Брилянтно ангелско видение
затопли есенния хлад
и носталгичното трептене
на този тъжен листопад. ...

От много време мечтите не валят,
живея в свой измислен, бездушевен свят.
От много време без крила е моята душа,
загубих силата да виждам малките неща.
Без тебе шепна, че добре съм, ...

Прах. По книгите, по рафтовете, по снимките, по предметите, по компютъра, по мебелите, по дрехите, по пода. Навсякъде прах.
Мишо дълго стоя и гледа прашната стая, накрая пак си легна. Дълго лежа без да мръдне. Когато най-сетне някой влезе в стаята му, Мишо беше изчезнал, а прахта беше навсякъде.

Автостоп
В къща на празни химери
надежди изнасилват мечти,
от удари по стените дебели
главата ужасно боли. ...

Как думите и палят, и гасят!
Искрици са, но бързо стават пепел.
Тогава сетивата ме болят
и пак, през тази болка, търся тебе.
Ще спориш ли, или ще разбереш, ...

Есен кротко се съблича.
Всеотдаен листопад...
В багри от любов се врича -
свят на мистика богат.
И по женски е ранима, ...

Публиката участва наравно с нас
ЖЕНСКИЯТ КАМЕРЕН ХОР "Христина Морфова" при читалище "Д-р Петър Берон - град София с диригент Таня Никлева-Владева и главен художествен ръководител проф. Емил Янев се завърна от своето турне в Сърбия. В края на август хорът участва в Седмия фестивал на камерните хоров ...

Има ли смисъл в съвместния живот между мъжът и жената и на какво се крепи той?
Този въпрос си задавам все по-често напоследък. Защо двама души решават да свържат живота си? Сигурно за да не са сами в дългите нощи, да имат някой, с който да споделят всичките си тревоги, страхове, радости и мечти. Или ...

Прикритие на чувствата
са моите думи!
Удрям с тях,
искам да боли!
Плача, ...

Време,
безвремие,
просто сумрак.
Питие,
малко топъл джаз. ...

Просто секс,
не търси очите,
без блясък е нощта,
обгръщат те косите -
опаковка са на ...

Не ме поглеждай с поглед натъжен,
откривам хаос в очите изморени...
След толкова любови забрави ли за мен?
Послание очите носят - борещи или смирени?
В живота просто трябва да си смел, ...

>>>
Не те забравих, знаеш ли, не те прежалих?!
Не ще да бъдеш преход ти към някой друг.
Не те целунах, помниш ли, не те погалих?!
Усещаше, че виех, че те губя... но без звук. ...

И Нека Седем Ветрове,
понесли вихър, студ и мраз,
развяват нашите Души.
Те ще ни служат за платна!...
И нека нашите Сърца ...

Погледът ми празен разпилява
шепата останали мечти.
Небето ги поглъща. Притъмнява.
Блесват ослепителни звезди...
Луната на сърцето ми прилича. ...