Чичо Гошо ще научи
от днес малкото си куче
как да легне, как да стане,
как играчката да хване.
Как да хапва от паничка, ...

Фас
Една изгоряла цигара съм аз ,
в пепелник черен самотен фас.
Последен дъх, последна искра,
после горчивата истина за смъртта. ...

Върни се! Искам да викна без глас,
припомни ми, че не беше тя, а аз.
Създай надежда, не илюзия,
и върни се, аз ще бъда твоята Луна.
Вечер пътищата твои ще са светли, ...

Очите ти страстно ме гледат...
устните ти парят върху мен...
силни чувства в нас бушуват,
но на друга е обречен твоя ден!
Защо се случва винаги така, ...

Сънувах те със рокля на цветя,
за мене беше като откровение,
а винаги мълчиш и досега
за мен остава мъничко съмнение.
Повдигаш леко крайчеца и ти, ...

Порив
Остани ти, даже да боли,
без болката то няма и сълзи,
а няма ли сълзи в красивите очи,
тогава няма нищо, колкото и да горчи. ...

Преди... преди да порасна...
Исках да запомня света красив,
без... без отнета илюзия...
Напук... напук на съмненията,
както монета старинна, ...

Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...

БОЛКА
Изгорях, любов моя.
Претопих се и чаках,
че за мене светът
свидна люлка ще стане. ...

- Какво е това? - пита Ко Та Рак.
Оставям с въздишка учебника, с който се занимавам в момента и хвърлям поглед на какво се е спряло този път вниманието на натрапника. Трябва да направя нещо по въпроса с изненадващите появявания на някои индивиди - ами ако ме заварят да правя нещо, което не е за пред ...

Всяка сутрин
идваш и оставаш
за малко.
Свиваш сърцето ми до болка,
после го разпръскваш ...

понякога вървейки между хората
меко се отърквам в аурата
дарена им от позитивното ми мислене
или романтика
друг път пък вървейки между хората ...

Здравей. Нощта е тиха, по-глуха от преди.
Ще пиеш ли? Да сипя уиски,
като забвение на трепетни вълни,
слаби, празни и безлични...
Запали. Ето ти цигара, ...

Дали ще е Сирена
или пък Русалка,
тя е тъй съвършена
и нежна... и малка.
Сътворена е да бъде фея, ...

Кога ще засилиш бавния огън,
на който ме въртиш,
поне да изгоря докрай страха си
и да го превърна в пепел,
на която ще стопиш ...

Нещо в мен предсмъртно ме ужили
и се сгромоляса във душата прашна,
очакваше да й помогна - бях безсилна!
Умря надеждата,
преди да е порастнала!

Самотни само
лудите
умират...
http://www.youtube.com/watch?v=bIIL5p7_WKk
Душата ми е ...

Лъки - моето кученце
Не ще забравя онзи ден,
когато вкъщи мама те донесе,
най-красивият подарък бе за мен
и колко радост в живота ми ти внесе. ...

В сянката на сребърната Луна тя танцуваше под звездната светлина, шепнейки на нощта омайваща мелодия...
Кадифени поли се въртят насам-натам,
огън гори в погледа ú.
А в горите е тихо, никой не се интересува от нея...
Влязла през мрачните поля на нейната душа, музиката кара разбитото й сърце да танцув ...

Георг Вилхелм Фридрих Хегел е немски философ, живял през края на 18 в. Той е роден на 27 август 1770 г. в Германия и по-точно в Щутгарт. Особеното при него е, че е бил по-трудно разбиран философ дотогава, защото е имал по-противоречиво мнение. Но за сметка на това той оказва голямо влияние върху фил ...

Всичко започна в един прекрасен слънчев есенен ден. Това е една дълга и изключително красива и щастлива история, просто е част от Вечното, единствено и неповторимо, нарича се ЛЮБОВ!!!! Любов през есента, начало на сбъднат сън!!!

На Цъф
(писмо до Чикаго)
Ще се опитам да бия чувства...
Ще ти призная,
че всичко е пусто, ...

Как да кажеш „край" на човека, когато ти си обещавал всичко и си издигал в пиедестал.
Много ми е тежко, не мога да реша колко мъка ще донесе това. Не мога просто така да кажа:
- Прости ми, но не мога така да продължавам, аз те накарах да повярваш в мен, дори когато звучеше абсурдно от моите уста, но ...

беше като в кораб нашата любов.
плавахме насам-натам.
люлеехме се ту наляво, ту надясно.
беше красива гледката на залеза.
беше и красива гледката с изгрева. ...

Устните й...
Ухаеха на пролет.
На онази, закъснялата пролет,
която дойде с последното ято,
завърнало се от юг ...

Той искаше да се слее с дъжда. Помисли си го, докато гледаше капките-като сребристи цветчета се ронеха. Чист небесен листопад.Облегна глава на мокрия зид и усети как кожата му бавно настръхва... Нима някой човек би си помислил, че дъждът е безчувствен? Че е като водата, която тече от мръсната чешма? ...

Сергей Лукяненко
ВЛАК ЗА ТОПЪЛ КРАЙ
1. КУПЕТО
- Вали дъжд - каза жена му. - Дъжд...
Тихо, почти равнодушно. Тя отдавна говореше с такъв тон. От онази минута на вмирисания от мазут перон, когато стана ясно - децата няма да стигнат навреме. И дори ако са си пробили път до площада между гарите - никакв ...

Сродна душа…?
В свят, в който всички от нас непрекъснато бързат и тичат на някъде, как е възможно да срещнем нашата идеална половинка или така наречената “сродна душа”? Дали на света наистина съществува понятието “сродна душа”, което да ни убеждава, че там някъде живее “съвършеният”, който идеално щ ...

Народът, който живее по тези места
се препитава по най-първобитни начини.
Впряга кон пред ралото още по ранина,
мачка грозде с нозе, тъпче зелки по каците...
Безкрайни са дребните му номерца, ...

Когато нищо просто не върви
и в устата от болка загорчи,
когато от хорски думи ме души,
аз искам да видя добрите очи.
Когато от умора денят ми тежи ...

Акостирам в твойто пристанище,
пускам тежка котва в твойто сърце.
Не затваряй очите си, тъжните,
позволи да докосна твойто лице.
Забрави и ти болката лепнеща, ...

>>> луната вече е луда и цветна
>>> вечерницата е зорница
>>> и пак е точно там
>>> където и да е
>>> в златнозелените стъпки на изгрева ...

Бунт е в душата!
Очите плачат!
Сърцето рони кървави сълзи...!
И питам се - къде са чудесата...?
Дали съществуват или са само мечти?! ...

Нахлузвам маската на безразличие,
оцветих я с още житейски бои.
Сега се радвам на нейното величие,
сега вече съм щастлива дори!!
Отново съм влюбена във някой, ...

Ако ти е тъжно на душата
и лицето е посърнало от скръб,
ако си изгубил вяра във съдбата
и веч превиваш морен гръб,
седни за малко отдъхни ...

На моята единствена сестра
с много обич
Как я караш? Наред ли е всичко,
моя малка сестричке, кажи?
Тук е мрачно, откакто замина ...

И днес...
Осъмна утрото без теб. И днес.
Дъждът е малък и расте
в очите постепенно като есен
завеси спуснала над лятното небе... ...

Там, някъде далеч от мен,
по-щастлив ли си, не знам!
В другите дали виждаш мен,
или вече не си тъй сам?!
Не зная помниш ли още моето лице ...

Къде е любовта?
Стих след стих редях...
Защо ли спрях да пиша
и защо изгубвах себе си така?
Ставам сутрин рано, ...

Любов
Любов, нима си истинска,
нима си тази, за която се представяш?
Така дълбока, винаги присъстваща,
пропита с грях и с радост и с тъга! ...