Година време...
И бързо отлетяха часовете,
в които бяхме заедно с теб.
И жадни, ред по ред четяхме редовете,
и пиехме... ...

Животът е една игра,
Светът е просто сцена...
играем я, но докога?
Сърцето ми ме стегна!
Трудно е да оцелееш, ...

Край и оставих писалката долу. От днес е различно.
Всичко, което ще правя, ще бъде обратно на прилично.
Досега бях добра бях душата на компанията,
но като птица без крила остави ме живота.
А може би не беше животът, а беше мойта самота. ...

Жълтее тревата на Слънчево
с най-бистрите капки роса,
пропити от блясък до лъскаво,
на фона на черна тъма...
По безплътните релси на времето ...

Момиче на брега стои.
Зарива тъжно с пясъка мечти.
И иска силно да се потопи -
там, в пяната на морските вълни.
А дали ще устои? ...

С върха на погледа си
те докосвам.
Доизмислям ти
устните
и после ...

Идеалната за мен
Художник и поет,
аз рисувам тук портрет,
как изглежда Тя,
момичето-мечта. ...

Отражения 15
Домашното възпитание не е шлифер, който да обличаме при нужда.
Георги Гълъбов

Виж красотата навън.
Цветно, красиво тук и сега!
И няма минало и бъдеще,
и няма нищо там отвъд!
Когато си тръгна от тук, ...

Отново
Ти ме поглеждаш...
и аз отразявам дъгата...
Пак ми шептиш магнетично
и очаквам... (точно в този миг) ...

[Chris Brown] ---> Крис Броун
Weak ---> Седмица,
I have been crying and crying for week---> плачех и плачех със седмици.
How'd I survive when I could barely speak--->Как бих оцелял, като едва говоря?
Barely eat?---> Почти не се храня? ...

Дима Билан - Где-то
Письмь твои берегу, я больше так не могу
Прошлым одним я живу, это как сон на яву
Я не увижу тебя, я ненавижу себя
Нужно когото винить, так не должно было быть. ...

А.Барбюс
-==25 сентября 1893 г.==-
Мой дорогой, маленький мой Луи! Итак, все кончено. Мы больше никогда не увидимся. Помни это так же твердо, как и я. Ты не хотел разлуки, ты согласился бы на все, лишь бы нам быть вместе. Но мы должны расстаться, чтобы ты мог начать новую жизнь. Нелегко было сопроти ...

Сънувах те отново тази нощ
със ризата, с която си отиде,
в ръката си държеше кървав нож
и търсеше опора от стените.
Очите ти се молеха за жал, ...

За теб
В ден на радост, ти си до мен,
в ден на болка, над мен окрилен,
и обичта ни чиста как ни окриля,
за бъдното знам, пак дава сила жива... ...

какво си ти
се питам неведнъж
демон черен
тихия ми свят смутил
или ангел ...

Не мисли за съдбата,
радвай се на красотата,
днешния ден ти се дарява,
а утрешният е на вяра.
Погледни небето ясно, ...

Усещам всяка твоя мисъл
Усещам всяка твоя мисъл,
когато близо си до мен.
Не зная кой така ме е орисал.
Проклятие ли е или пък дар благословен. ...

Отново съм сама и пусто е в душата,
главата ме боли и мътен е светът.
Метален вкус отдавна заседнал е в устата
и почвам да си мисля, че е дошъл часът.
Часът, във който аз, ще трябва да си ида ...

Обич моя неродена,
трепет мой неизживян,
ласка моя недарена,
път ти мой неизвървян,
слънце мое неизгряло, ...

Не ме събуждай...
(Площадите издъхнаха в мъгли...)
Площадите издъхнаха
в мъгли,
видели толкоз тъжни ...

Представи си…
усещане
за стъпките ми
тихи…
идвам ...

Ручей си мой, наричан Океания...
Истина си моя, повикана сакрално...
По Вазовски - "Пряпорец и гусла"...
Моя пътека, постлана с одалиски...
Чудни статуи върху белите листи... ...

Душата душа ли е?
Дъждът по нея се лее.
Защо по нея се лее
и душа не е?
Разумът тихо шепти: ...

Не си оставих нищичко за утре,
когато пътят ми от болка се стесни.
В последното ми "сбогом" от обичане
се врязах във стеснените си кръгове.
И задълбах се цялата във рани, ...

Денят отшумя
Денят отшумя във неистова гонка.
Само теб цяла сутрин съм слушал,
дими от вълнение даже фургонът,
ти се сещай - цигара пропуших. ...

Разсъбличам душата си.
Свалям я пласт подир пласт -
трябва да остана само по "аз".
Всичко, което съм чакала
свалям от себе си - ...

остави вратите отворени
нека сняг да навява
във стаята
нека всички звезди
да изпият ...