Когато триъгълникът се разпада...
Ситуация: той, тя и другата. (Тя - съпругата.)
Разговарят двете.
Съпругата: Той е нещастно влюбен в теб.
Другата: (наум) Бил е и щастливо влюбен. ...

За един момент в спомените да се върнеш...
Спираш заслушваш се и ги виждаш
още преди да се обърнеш...
Хладният полъх на старите дни
сърцето докосва и набъбват сълзи... ...

Върви при нея, какво чакаш сега?
Нима очакваше да пророня сълза?
Не! Не и сега след всичко това,
ти не заслужаваш и една сълза.
Върви сега и назад не се обръщай, ...

Видях те...
Видях те да идваш по моста,
който ни свързва в ежедневието.
Видях и онемях. Просто
сякаш попаднах в безвремието... ...

Изпитваш обич към мен?!
Знаеш ли, не вярвам на мъже.
Толкова пъти са осквернявали
моето влюбено и нежно сърце.
Мечтал си отдавна за такава любов?! ...

Малко пътища ми остават,
но много са оплетени.
Оттук до края на света,
от днес до края на времето.
Нечии очи следят ...

На белия ден белите облаци
замечтано гледат града!
И за първи път.
Наистина за първи път.
Ражда се в бяло светът!

Стоейки сама в тъмното, си мисля колко ли е красива смъртта и колко ли грозен изглежда животът, погледнат в последните си мигове. Мислейки, се унасям и потъвам в непознати светове, светове на мрак, огньове, писъци и кръв, светове, пълни с хора, които не са осъзнали грозотата на своя земен живот, дор ...

Прости ми за това, че те обичам,
прости ми за това, че мисля аз за теб,
прости ми, колкото и да ти струва,
прости ми за това, че искам да съм с теб!
Прости ми и за всеки поглед, ...

Приятели
Приятели, каквото и това да значи -
да бъдем прями и приятелска любов,
за мене непосилни тез задачи
за тебе те са пропаст не, а малък ров. ...

Различен съм от силните мъже.
Ръцете си с мастило вечер цапам.
Мечтите - пеперудени коне,
свирепи са, но никого не хапят.
Сам оседлавам своите тревоги ...

- А ти защо не спиш? - зададе своя въпрос странникът, който идваше от много далече явно. "Сигурно е скитник" - помисли си Джесика като го видя, направи си този извод заради дългата мръсна коса, неизбръснатото грубо лице и изхабените от носене дрипи, които той считаше за дрехи. Той я видя седнала сам ...

Душата ми е като стихотворение
от книгата на някой рафт,
потънала в гибелно забвение,
с годините събрала купчина от прах.
Душата ми е стихотворение, ...

Знаеш ли..
няма такова нещо като истина,
няма искреност без прикритие на страховете,
няма,
повярвай ми, няма. ...

Този град на разбити надежди,
този град на пропуснати дни,
този град на събития прежни,
но се чудя... във него си ти!
Ни сълза за теб не пророних, ...

Тихичко на вратата се почука
и сърцето ми лудо заби,
усетих - с теб, самота, съм до тука,
живота с прекрасен дар ще ме дари.
Ръка протягам някак неусетно, ...

Напиши ми писмо.
Наречи ме: “любима”.
Напиши, че за теб
съм най-необходимата.
Излъжи ме без страх – ...

Стършел
Стършел е другото, моето име,
очите ми сиви, небесно са сини,
моята кауза е истина с вяра,
любовта ми е нож, и е без мяра. ...

Болезнени спомени над мен все кръжат,
незабравени спомени за радостта...
По запомнени рани белези пълзят,
с неизбежно отмъщение на паметта...
Понесени вълшебства с коварни трели, ...

Недомогнат светоглед
Да слушам плясъка на времето,
да се разбива в камъни от дни.
Да чувствам сладката възбуда,
стъпвайки във девствения пясък, ...

>
>
> *
>
> Сухи листа ...

Тази картина, която се състоя след падането на дървото, беше повече от ужасяваща. В колата бяха четирима младежи, които се бяха връщали от забава. Дървото беше паднало от страната на Луиз и Джонатан. Първият, който се съвзе, беше ДАниел. Той беше си ударил главата, но беше в състояние да се обади на ...

Сълза
Тя крие във себе си
толкова неща,
тя има в себе си
и радост, и тъга. ...

Очи изгарящи
и тежък поглед спират
ударите преповтарящи,
а вените едва пулсират!
Устни сливащи ...

Хубаво е да отместиш сянката си,
за да имат други светлина
и когато си голям,
да поглеждаш ти към мравките,
за да разбереш наистина света. ...

Стои там
на моста
между мене
и него.
Една стара ...

Дъждовно
http://www.vbox7.com/play:9f0d8560
Забързаните капки
по листата,
рисуваха ...

Защото си тук, а всъщност те няма...
По устните, ушиващи
мълчания на дните
и дланите, стискащи
дрипави надежди ...

Решила бях,
че всичко ми е ясно,
че мога всеки ред да прочета,
че има смисъл,
даже и когато ...

Защо човек прави неща, които не иска? Защо човек казва неща, които не иска? Нима никой не осъзнава грешките си, за да ги поправи? Нима никой не вижда, че бърка, а продължава да греши? Аз съм един от тези хора - върша неща, които не искам и говоря неща, за които съжалявам. Но понякога всичко това се ...

Като слънце кожата ти ще докосвам...
Като дъжд душата ще измивам...
Като огън ще те омагьосвам...
Като буря силата ти ще изпивам...
Като вятър пак ще те прегръщам... ...

Небето се изрони като слънчоглед
и мокрите му семена посипаха земята.
Душата ми се лута като самолет,
потънал в мрачната прегръдка на мъглата.
Отгоре облаци се карат гръмогласно, ...

Проклинам те и нежно се усмихвам:
„Бъди проклет във вековете!”
Проклинам те и лекичко намигам:
„Споделя с мене греховете,
сега във ада ще гориш със мен... ...

ядосан облак на небето мълнии мята
гръм и вятър къртят от душата ми мазилка
прашинка по прашинка аз изчезвам
там отдето изход няма
и не ще аз бродя пак по таз земя ...