Ти си отиваш... връщам се аз
към спомени, скрити в мойта душа.
Ти се връщаш, отивам си аз...
следва ли всеки свойта съдба?
Нуждаеш ли се ти от мен... кажи? ...

Вината
брои греховете ми -
отколешни,
днешни
и бъдещи... ...

Насила се опитвам да обичам
и на самота сърцето си обричам...
Но тъй добър си ти към мен
и искам да съм в твоя плен...
И всяка нощ се моля на небето ...

Златна колесница. Получих плесница!
И усмивка изгря в празната паница!
Онези дни. Oнези спомени. От усмивки - горя.
Новият Път. На Границата. Първият Път. Понякога.
Белият ден. Белият лист. И... сега? ...

Ти си тъй необикновен
и от Господ благословен.
Той във тебе сътвори
това, което сега си ти.
Изпълнил те е със копнежи и мечти, ...

Ред след ред
се загубвам в себе си,
а изход няма,
само тръни и плет бодлив
душата са покрили. ...

Появи се и всичко преобърна,
усмихна й се - хареса й,
докосна я - усети нежността му,
целуна я - предаде се, попаднаха в греха.
Не се замислиха изобщо, ...

Галин подари песен на Галена
- "Га-лин по-да-ри песен на Га-ле-на", а! Видиш ли, Койчо, ко пише у Уикенда? А ти на мене един мушмул не си подарил...
- Стига, ма, Гино, нали ти купих нова пералня, какво искаш повече?
- Пералня! Купи ми микрофон, защо ще ми купуваш пералня. Да пера твоите чорапи в нея ...

Сняг се сипе от небето,
сняг вали, вали...
До снежния човек детето
весело стои.
Снежко по небето ...

В безкрая
В далечината аз надниквах тайно,
опитвайки да те намеря,
любовта за теб и мен е свята,
превърната в постеля! ...

Обичам да гледам гората зелена
и боса да тичам по трева окосена.
Мирис на прясно сено да поглъщам
и в спомените си детски аз да се връщам.
Детство чудно на игри и забава, ...

На Стоян Стоянов...
Усещаш ли сърцето ми,
то вече не бие.
Поверих ти го да го пазиш,
а то се разби на парченца. ...

Това е моя поглед върху инструментала към сингъла на ''Stella-You and me''.

Загърбвам самотата.
Защото те обичам.
Повод за осъмване.
Не разбирам
търпението на тишината. ...

Денят е сив и мрачен,
лицето бледо -
вторачено навън!
Очите празни молят за пощада!
Душата броди тиха ...

думите са глухи
устните шептят
преплетени ръце
чертаят път
изпълнен с уханието на пролет ...

Копнежност...
Мечтая моя път копнежен
при теб, очакваща, да спре
в очите искрен, в сърцето нежен,
готов душата ти да разбере. ...

Ето, че отново е Коледа! Толкова се радвам.
За мен Коледа е най-хубавият празник. Харесва ми, макар че е студено и вали сняг.
Помня как - когато бях малък - се пусках с шейна и се радвах. Сега пък идва времето, когато ще се радвам на моето дете как си играе през зимата.
Е, какво да се прави - времет ...

Да не го четат вегетарианци
и защитници на животни!
Уважавам техните виждания,
но на село е така,
щом вън затрупа ни снегът. ...

Юбилей
Днес празнувам “голям” юбилей,
6-ст месеца среща със музата.
Няма нищо, и слънце не грей,
ако тя не си свали блузата. ...

Изповед
(за Цвети)
Какво да правя, че нежно влюбих се във теб
и твоят поглед нежно ме плени,
и усмивката, с която ме поглеждаш, ...

Около мен пейзажът
взе да става твърде суров.
Не знам защо махнах шапката.
Косите ми се смесиха
с есенен вятър и влага студена. ...

Aз тръгвам, онзи път отново ме зове.
Сред думи свои пак заглъхвам,
като празни редове
по тях издъхвам.
A друго що ли очите биха днес приели, ...

Ледено момиче
Ледено момиче в градина прекрасна стои,
окичена със славата на завоевател.
Тя гордо седи на златния трон,
а около нея минаваха страдащи хора с непознати лица! ...

Намирисвам те, красива смърт.
Усещам полъха ти отдалеч -
пробождаш ме с кървав меч
и къпя се в кървящи ями.
А там, някъде в реалното, стоят ...

Устните ти -
ту меко-отпуснати галещи,
ту нацупено-пленителни,
ту небрежно-разговорливо красиви,
ту искрящо-сияещи, ...

Събори всичко в мен
и малката надежда за щастливи дни,
и малкото копнеж останал ми,
и малката искра любов замря...
вече не тупти. ...

Сърцето ми така силно тупти в ушите ми, че ще се побъркам. Кръвта пулсира в слепоочията ми и заслепява очите ми. Туп-туп-туп-туп... Не издържам! Нищо друго не мога да чуя! А трябва. Как иначе да разбера дали идват? Дали вече на са тук? Дали вече са ме открили? Кошмар! Живея в кошмар от няколко седми ...

Не виждам смисъл да остана!
Отиваш си, а аз не виждам смисъл да остана...
Искам само да крещя... Да извикам "Върни се".
Но мойте викове остават нечути.
Загубих вяра в любовта... В любовта и в живота. ...

23 ноември
Ден с първи сняг, наметнал изтощената природа,
охлаждащ страстите на лятото житейско,
запяващ дълга, тиха зимна ода,
за съдбата на детето ноемврийско. ...

Надежда крехка паяжина плете
в душата ти обезверена,
с мисъл тайна в нея да вплете
вярата в мечта осъществена.
Нагиздена в пурпурни одежди, ...

Есен
Есен е...
Листата капят.
Толкова жълти, някак навяващи самота.
Отпивам от чая, за да се сгрея и ...

МОЯТА ИЗМИСЛЕНА СТРАНА
Скоро излезе книгата със същото заглавие на Исабел Алиенде „Моята измислена страна". Докато я четях бях изумена от близостта на чувствата и сантиментите, които изскачаха от редовете и. И ме провокира въпросът - измислена ли е и моята страна или я измислихме такава? Почувствах ...

Не ме карай да чакам! Не мога!
Ела, като порив във здрача,
свойта топла длан ми подай.
Ти, огън мой и наслада - жадувам
твоя пулс, твоя дъх, твоя вик. ...

(Посветено)
Какво остана ми на този свят?
Проклети... Тъжни времена,
в един обречен кръговрат,
открих света си във жена! ...

Тъмнината вече име няма,
тя навсякъде е разпиляна...
Свещта угасва в мойта стая,
но къде си ти не зная.
Сълзи в твоите очи, ...

Защо на мишките им е студено?
Коледа е в Парламента. Всички вярват в духа на Коледа. От всички страни пристигат празнично украсени лимузини със зачервени от студа климатици, до една пълни с народни представители със зачервени от предпразнична възбуда носове. Празник е, всеки е донесъл, каквото е мог ...

Прозрачната стая
Елате при нас в Прозрачната стая,
в студения огън до смърт да горим,
елате да чакаме заедно края,
и заедно всичко докрай да делим. ...

- Изчетох много книги.
Сега знам много...
- А знаеш ли какво има в една тъжна сълза...
... или във въздишката на старица?

В черно-белите
ласки на вятъра
търся смисъл
за хубаво време.
И сляпа в стъклата ...