И след теб оцелях. Под могилите, гърбаво-схлупени.
Даже свещ не запалих насред опустелия храм.
Десет мълнии раждаха злàто и ваеха купола
от взривени слънца. Насред билото, някъде там....
Не видях. Виждах минало само и котви завързани. ...

Аз не бих те живяла на сила, Животе.
Ако ме нямаше тук и сега.
И не бих те сменила за други животи-
ти си моя съдба.
Аз не бих те измислила, ...

* * *
Адам стоял и питал в нощта:
- Боже, какво е това... Демокрация?
Тогава Бог дошъл и му довел Ева и казал:
- Ето сега имаш възможност да си избереш САМ жена! ...

>>>>> Орисана със чужди
>>>>> шумове,
>>>>> се лута уморена
>>>>> Тишината,
>>>>> в тъмното на времето... ...

Пак е с тебе тази вечер тя...
ще те има вместо мен,
но и моята сянка е с вас, за беда,
вчера, днес и всеки следващ ден...
Зидове ще мина да те имам! ...

Нарисувайте ми приказното лято
и устните порочни на греха,
и червея, от ябълка излязъл,
вкусил сам на пролетта вкуса.
Нарисувайте ми чудни водопади ...

"Прибра си сянката... време му беше" - vesi-lina (Веска Алексиева)
Прибра ли му сянката? Време му беше.
Не прощаваше той, има кой да прощава.
Назлоби се сърцето му в твоите шепи,
тясна беше му всяка... по мяра я вдява. ...

Борят се във мен два силни звяра.
Кой от двамата ще победи?
Моля се и стискам палци
да не станат три...
Тялото ми е арена ...

ПЪТИЩА, КОИТО НЕ ВОДЯТ КЪМ ХРАМА
Високо, високо там, където облаците на болката и съмнението и отровните пари на злобата, егоизма и завистта не могат да докоснат човешката душа, се издига белият храм на Любовта и Вярата. Неговите съкровища не се нуждаят от пазачи – пази го Светлината. Портите му ням ...

Когато лети времето
и някак странно идва миг,
в който осъзнаваш, че невъзможно е
нещата да промениш с един вик.
Гласът ти отеква, по стените се блъска. ...

Очите ми са черни като перли.
Душата ми е бяла като сняг.
От обич мога вечно да треперя...
На враговете не отвръщам с бяг...
Сърцето като месечина свети... ...

По зажаднелия пулс на дъха ти
се излях ненаситна и огнена.
Избуяла от обич, пожари посях.
Напоих ли душата ти жадна?
Късах дъх от плътта си за теб. ...

Писмо до редакцията
/Канатчикова дача/
Владимир Висоцки
Здравей, редакцио научна!
В съботата , друг път скучна, ...

Open up ya eyes and watch the sunrise
One part of me I've been made clear
Love that goes spread all the world,
Me love ya comes out of devotion
To rule ya spread to the world ...

Get out of my life
I beg you to go now
For I can no longer stand your face
You're cold as ice and so frustrated
Now I get on my feet again ...

* * *
Аз бивш съм имигрант
и зная,
видиш ли как стапя се животът ти,
не виждаш нищо свястно - ...

Луната дръпна завесите
и отвори небето
пред него.
Посипаха се синьо-зелени
остатъци ...

Сбогувах се със времето разделно.
Отдавна стъпвам твърдо по земята.
Дали мечтая? Да. Но знам "вълшебно" -
не е дори от приказката... за ламята.
Килимчета летящи знам, че няма. ...

Коминочистач наперен
със мустак засукан, черен,
бодро крачи по улиците с минувачи.
Всеки бърза да го пипне,
нищо, че е мръсен, черен, ...

Небесна сянка
е дъхът ми молещ,
безбрежна обич крия
във гласа си тровещ.
Ръцете ми магични ...

Просто се усмихнете:):):)
Вчера някакъв тип ме хареса
и се опита да опипа моята душа.
Попитах го: "да ви приличам на мутреса
или на някаква лека жена"? ...

В правия път
еднакво вървят.
Еднакви дървета
без сенки растат.
Смехът е един, ...

Толова си красива...
Като топъл слънчев лъч
в разгара на студената зима.
При допира на твоята кожа нежна
политам аз в небето, ...

"Първа радост - радост, че те има,
втора радост - радост да те видя,
трета радост - радост да те любя!"
Ангар
Слънце мило, моя свидна радост, ...

Стъпките по пода не са мои -
отдавна в дома ти не съм идвала.
Далеч са дните, когато
приютяваше ме и в мислите
и в сърцето си… ...

слушай приятелко моя
ще ти споделя съдбата своя
аз влюбих се в едно момче
и болка раздира моето сърце
защо го обичам толкова не зная ...

Колко много те викаше… вятърът.
Май остана без дъх… призори.
Май повяхна небето. И плачеха
милиони звезди изведнъж.
Бяха в шепите. Бяха… Ех, някога ...

В синевата на покоя светъл
се скри свободната промяна.
Преправи се на вик отекващ
и се запъти към султана.
Препречи се на сладки мисли, ...

Здравейте! Днес съм на остатъци.
Един след други днеска ви броя.
От пръстите ви търся отпечатъци,
в предишните ви пламъци горя.
Сега опитвам да си спомня ...

Залязва слънцето във своя ход!
Движи се по пътя си небесен, утопичен!
Огрява океана в простор широк,
който днес е толкова различен.
Край брега самотен, оцветен във жълто, ...

Миниатюри
Боли ли я тревата окосена?
Аз не знам.
Боли ли го камъкът на две строшен?
Аз не знам. ...

Поглъщаш ме с очи,
скриваш своите сълзи,
губиш ли ме ти?
Чудиш се, нали?

Нощта без теб
През нощта гледах луната и звездите
и мислите ми бяха свързани с теб.
Като падащи звезди проронвах сълзите
и осъзнах как съм много хлътнала по теб. ...

Заглавието порива събуди,
на автор непознат се доверих.
И всеки ред, от предния по-чуден,
безредието в мен превръщаше във стих.
Чета и препрочитам, ...

Има пещери, които нощем светят,
но в тъмното се лута - денем моето сърце,
и след като душата през изгрева залезе,
витражът ще е цветен, очите ми - и те.
Защото бледа сянка сега аз бях на онзи, ...