Лежи под пръстите ми тишината –
без звук клавишите са просто фон
за фраза станала така крилата:
„Една жена е всичко. Даже дом“.
И бих могъл и песен да напиша, ...

Все още зима е, защо ли
усещам, идва пролетта!
Игликите с листа проболи
земята спяща и цъфтят.
Небето денем шаренее - ...

Да си простим за стъпките погрешни,
за думите отронени от гняв!
Да стъпчем порицанията смешни
и сълзите от непокорен нрав!
Да си протегнем длани за прегръдка ...

от
векове небето
към любов зове

Полунощ. Тишина. Той седеше замислен на терасата взирайки своя замислен поглед в мрака, в забързаните коли, чиито шум бумтеше в ушите му всяка нощ.
Всяка нощ. Той виждаше един силует, закръглен и все така приканващ за прегръдка. Но, приближеше ли се към него ставаше все по далечен и далечен някъде в ...

Мълчи ми се, че думите грешат,
и много казано остава неразбрано.
Говорих дълго, нашироко, с този свят,
във себе си отворих само нови рани.
С поезия опитвах, не успях, ...

Този пъстър живот като бърз влак край мене премина.
Не усетих кога побеляха косите ми даже.
Не усетих как стана две педи над мен, мили сине.
И не си и представях деня, в който ще ми покажеш
колко страшно-ненужна, далечна, досадна съм аз – ...

След хиляди фалшиви разкаяния
в душата ми все повече се мръква.
Клисарят стар пожали и покани я
на вярата в порутената църква.
Крещят в захлас безгрешни край олтарите, ...

ЕДИН ЩАСТЛИВ НЕЩАСТНИК
... отдавна спрях за щяло и нещяло да се изнервям, стана ли в зори –
живея – благ на мисъл, чист на тяло, не си мечтая слава, власт, пари,
благочестив – минавам край глупака, и пред мъдреца тихо си мълча,
на мравчицата сторвам път и в мрака с трошица хляб от моята бохча, ...

Неделя - прошка се иска,
във въздуха на сълзи намирисва.
Неделя - опростени на думи ще бъдат греховете,
някой някъде с индулгенции бърши си ръцете.
Неделя - празник свиден, ...

Свят ден е днес! Прошка. Имам едно стихотворение... "всеки иска да е пожален, но не иска другиго да пожали!" Та и с прошката е така. Всеки иска да му е простено, но колцина прощават? Истински! От сърце! Уста прощава, сърцето не! Толкова злобни и озлобени сърца има около нас, че ми е страшно! Виждаме ...

стана
навик да
не си прощават
и небето да опечаляват

Топъл зимен ден. Слънцето грееше. Лек ветрец накланяше клонките да се прегърнат. На пейката пред старата къща седеше Генчо. Отдавна пенсионер, той излизаше при хубаво време пред своя дом. Бе се замислил за някои неща оот миналото, когато чу глас:
- Добър ден, Гена! Да седна до теб за малко.
Приятеля ...

Сънувал ли си нежно и безкрайно
целувките на морските вълни?
Сънувал ли си толкова нетрайно,
което в плен душата ти държи?
Сънувал ли си, че обичаш много, ...

/сериен хорър/
Т а к а з а г и н а х
за сетен път –
без мозък,
само ...

Минавам празно пълни улици
от някъде ме дебне мрак,
разминавам се със самотата –
лек мирис на коняк.
Зад ъгъла прииждат спомени, ...

- Боже, какво си сънувал, когато си създавал този край!? - мислеше си Радина, докато крачеше по утъпканата пътека, която се извиваше, като кафяво-сива усойница между хълмовете и се отправяше към манастира. Гората сякаш се разтваряше пред нея и я водеше нагоре, към билото на планината. На моменти тя ...

ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН
Виновен съм.
За всичко съм виновен.
Докрай виновен Бог ще ме държи.
За туй, че ние всеки миг се тровим ...

В онези кратки минути
когато съм всичко за теб,
когато се сливам с плътта ти,
когато се вливаш във мен,
когато времето спира, ...

Имало едно време в едно царство-господарство един беден обущар. От сутрин до вечер, той се трудил за прехраната на голямото си семейство. Имал шест деца и болна жена. Но колкото и да работел, парите все не стигали. Децата ходели със старите си дрехи и били недохранени. И нямало пари за жена му, да я ...

Когато настъпи денят на гнева
Бог си беше взел отпуск
и си почиваше.
Дяволът с развързани ръце
весело цвилеше... ...

... По вефа събщиха, че на някакъв ноемврийски пленум на някаква партия някой си тодор живков бил паднал от своята власт.
Смени канала и пусна музика... Весело му стана от това: случва се и в мрежите да говорят глупости. А пък и вефът даваше възможности. Радиоприемник е. Той има и друга честота.
А д ...

АЗ ПОМЪДРЯХ ЗА ИСТИНАТА СВЯТА
Денят – дошъл от Бога, си замина.
През Варна тръгна дрипавият мрак.
На пейката си в Морската градина
задрямах – свит във своя анорак. ...

Не! Няма победители, когато
издишаме и вдишваме омраза.
Отричаме докрай, неосъзнато
това, което трябва да опазим:
че скъпо сме изкупени за рая… ...

Мисля, мисля, не измислям
как да върна детската усмивка.
Толкоз истинска, широка,
толкоз слънчева, дълбока.
Мисля, мисля, не измислям ...

Този разказ е по действителен случай.
Надявам се да ви докосне и наведе на размисъл.
Променено е само името на човека.
Джони съществува, жив и здрав е, но в момента още спи.
ДЖОНИ ...

Доброто в мен отдавна мъртво е!
Глух тътен , отрони се в тишината.
И отново в мен проговори си ината.
Тук съм, няма да се променя!
Отдавна дявола вселил се е в душата. ...

Искам да се рея аз в небето,
звездна светлина да ме огрее,
да кацна на някоя планета,
сърцето волно там да пее...
Голям си, ако са ти големи мечтите, ...

Джак и Джулия, като едни типични близнаци, бяха неразделни, самодостатъчни и най-добри приятели. Нямаше край скитосването им по улиците на малкото градче, въртейки педалите на модерните си велосипеди. Не ги интересуваше дали майка им ще се тревожи щом закъснеят вечер. Най-важно бе да извършат възмож ...