Понесе ме със ветрове и бури,
сред облаците звездни - да заспя.
В стихията побърза да разтуриш
цялата подредба на света.
Чувстваш ли ме? Вече съм в тревите, ...

Чувствата ми към теб
Мразя те, защото ти постъпи гадно,
адски гадно!
Мразя те, защото толкова време се държа
много хладно! ...

Ще ми олекне ли, да кажа, че ми писна
от Всичкото, от мене си, дори от тебе?
Е, вярно е, не малко си ми липсвал,
а три години не са никак кратко време...
Ще ми олекне ли! Сърцето ми е атмосфера. ...

Как спира времето, когато устните нагарчат
и бяга спомена сред тръните на роза.
Как една любов страда от обида
и как остава само писаната проза...
Или може би в стих един събира се морето, ...

Любов, сълзи, живот
Една сълза от моите очи, една минута от моя живот, още една стъпка назад. Животът тече, аз правя грешка след грешка.
Не усещах как любовта ти намалява! Намалява с всяка изминала минута! Заради това, че съм глупачка. Сърцето бие лудо, когато ти се сърдиш, сълзите капят от моите оч ...

Със обич Бог ме е дарил
и душа като палитра
на художник сътворил,
истинска творба-реликва.
Блестяща в свойта красота, ...

Любовта си тръгна
Тръгна си любовта,
очите ми са пълни с топли сълзи,
от моето сърце любовта си тръгна,
изостави ме сама в нощта, в лед ме ...

Моя много тъжна любов,
толкова различна
но истинска,
искрена...
като цвете, невехнещо ...

АЗ
Желанията ми са викащо мълчание.
И близките превъплътих във стихове.
А всяко чувство – в ново изпитание
за спомените, скътани във моето сърце.

Ужасна депресия!
Трябва да открия любовта си.
Сега!
Оглеждам се тревожно...
и търся него. ...

Днес пак минах
по тротоара,
по който
(да не казвам
преди колко години) ...

24. 07. 2008
Защо така ме изкушаваш?
За тебе територия съм забранена!
Защо ли искаш да ме завладяваш,
щом знаеш, че от друг съм запленена? ...

Тя затваря очите си...
опитвайки да намери частица от него,
някъде дълбоко в себе си.
Поемайки въздух...
често го усеща край нея ...

ДРУГИЯТ ПОГЛЕД
Из размислите на един очевидец: "СИМВОЛИКА"
Онези курсанти, на които ожесточената битка в стола на Академията на МВР им идва в повече, се впускат в тънка индианска нишка по пътеката от КПП-то, през булеварда към кварталния магазин. И тъй като наистина е доста по-удобно за изморените н ...

Прости ми, ще те забравя:
сътбата изтрива дните с теб.
Прости ми, но това е -
не ми е лесно да кажа "Сбогом".
Знаеш причините ...

Отворени стоят и непомръдват
очите ти - пронизали нощта.
Вторачени във мен дълбоко - познах го!
Погледът на синя празнота.
Бях го виждал вече, ...

Пътувам в непознати светове,
огряван от приветливото слънце.
Окъпан от бушуващ дъжд,
разнасян от желанието на вятъра.
Ще стигна там, където съм бил вече, ...

Посвещавам на поета-приятел, в отпуск от
"Откровения"
Още си тук...
Присмехулно надничаш...
Сякаш си дух, обладал всеки стих... ...

СТАНА ВЕЧЕ ГОДИНА...
Стана вече година,
откакто тя си замина.
Просто си тръгна и вече
навярно е много далече. ...

изтощени от чувства
уж търсещи истина
уж копнеещи вяра
амортизирани от емоции
и с куца душевност ...

Едно момче сърцето ми плени,
едно момче ме накара да живея...
Една среща съдбата ми уреди,
една среща, но с много ласки в нея...
Един живот е много кратък май - ...

Ти разбиваш живота ми, ти обсебваш душата ми.
Всяка нощ преследваш ме и мразя и обичам те.
Какво ли не направих да спра да те желая...
И себе си забравих, за тебе само мечтая...
Ако можех да видя дори една сълза да се стича по лицето ти, ...

Хайде спри Фелисити
няма смисъл
само си размазваш грима
по подгъвите на мислите
дъждът никога не е зелен ...

С настъпващото утро,
в удавени надежди,
отново съм
роден като в кафез.
Закърпеното счупено ...

Тази спирка последна е,
булевардът - широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок.
Хищна птица отрязва ...

Покой
След жаркото денуване гората
намята хладното си облекло.
Над цветната палитра на листата
започва тайнство. ...

Да бях ти казала какво ти мисля...
А не да се преструвам на светица.
И нямаше тъй бързо да ми писне
от ролята на щипната девица.
Да бях захвърлила проклетата мотика, ...

Прекършени криле
Крилете си прекърших от умора,
безспир по цялата земя летях!
В търсенето на безгрешни хора...
Да ги открия, тъй и не успях... ...

НА ЧАШКА
(буриме)
Червен фенер.
Красавицата на нощта - пред безистена.
Безшумно я прибира лъскав опел чер. ...

Прераждане
Небето е разцепено. И от отворените вени
на тласъци изтича му кръвта.
Защо морето е така солено –
нима не го изми сега дъжда? ...

"Изповед"
Това го пиша за момчето,
което искам да повярва в мен.
Което дълго време ми е във сърцето
и там остава, като спомен подарен. ...

Позволеното от мен го заслужавам.
Чудо е да цъфнат в бурените рози.
Ниски са тревите, земното кълбо е стая,
лунатичка съм, упътена заникъде.
Полет уж нагоре, а рибарски мрежи ...

Песента е написана на 04.02.1986г. - исках да бъде нещо като моя визитка. Но може би само няколко години по-късно се появи "Просто човек" на Кирил Маричков. Много ме беше яд, но въпреки, че някой може да ме упрекне в плагиатство, издадох песента през 2000г.

Петър се опитваше да смени станцията на полуразбитото радио на колата си, когато периферното му зрение регистрира, че зад завоя има нещо на пътя. Един малък Форд Ка беше спрял косо на платното, а предницата му беше забита в канавката. Врата на шофьора беше отворена, но не се виждаше никакъв човек. П ...

Човек е свободен, но навсякъде е в окови
Свободата съпътства живота на човека. Всеки човек има конституционното право да бъде свободен. Когато човек е свободен, той усеща щастие, волен е като птица в полет, смее се...
Но въпреки всичко той, човекът, не е напълно свободен – той е в окови. Тези окови ...

Потъна морето в сълза
и сви се небето в очакване.
С нежната ласка на птица
пътува надеждата боса.
Небето кърви от ками, ...

На Андреа
В децата на децата си живеем
Божичко, колко си малка!
Хубава! Нежна най-вече.
Новородена весталка. ...

Без тебе няма утре,
без тебе няма дишане,
без тебе няма късно,
без тебе е безсмислие.
Без тебе е безпътие, ...