НЕ МОГА
Не питай. Само поседни.
Очаквах те. Сега не мога и да вярвам.
Не говори, а просто замълчи.
Не искай – за тебе вече нищо не остана. ...

Още помня всеки миг с теб, как вървиш до мен...!
Как ме целуваш...
Всяка сянка, всеки образ мил ми прилича на тебе...
и не зная как да дишам, как да живея без твоите ръце.
И не мога да обичам никой мъж на тази Земя - никой друг. ...

Той е тъмен, самотник.
Все тъй непогазен...
Като вятър сиротен.
Домът му е празен...
Той е синя стомана. ...

Mечтите нашето бъдеще ще бъдат,
спомените залезли са пред слънцето,
дори не попитали какво иска сърцето,
ограби ни то, настоящето,
отмина забравимо лятото, ...

Къщите забулени
в призрачния мрак.
Клони, вятърно обрулени -
пукат, кършат се в такт.
Тихо пропълзява ...

Държавен ред
Нова политическа конфигурация
прилича изцяло на мутация.
Мутри кръжат около кабинета.
Комунисти строят минарета. ...

Отекват глухо стъпки по степта,
в редица плуваща в мъглата,
от каменни окови звук едва
дочу и се стопи зората.
От веригите следа оставена ...

В годините далечни,
когато аз бях млад,
на горести бях беден,
на радости - богат!
Природата цъфтеше, ...

"Лек търся"
Роди ме, майко, отгледа ме,
а сега не познаваш какво ми е.
Погледни ме в очите, майчице -
сърцето отдавна къса се. ...

Не искам да те губя, остани.
Нали все още тъмно е навън?!
А и мечтата ми - така ли ще се изроди
във спомен, във една несбъднатост?
Не искам да си тръгваш. ...

Във всяка, уж
добра, жена
дух силен
на жената-войн живее,
дълбоко скрит ...

Говорим много за любов, за щастие, за живот... Чe любовта боли, че щастието е илюзия, че животът няма смисъл. Твърде критични и песимистични сме станали за годините, в които имам ясни представи за случващото се около мен. Не мисля, че любовта боли... По-скоро ни сърби. Или всъщност хем боли, хем сър ...

На жените е присъщо
да се влюбват Пак и Пак -
все в мъже едни и същи,
все в поредния Глупак ! ! !

Било е време -
искала съм много.
Не много.
Просто исках всичко -
душата ти, ...

Мислиш си: "Живота промених
на това момче. То вече не е същото."
Е, не прекалявай - този стих
го пиша със усмивка, не намръщен.
И същият съм си - едно дете, ...

Слушай!...
Слушай в тихото...
В безкрайния му дрезгав шум...
Слушай!...
Слушай в тътена... ...

Скрита съм... във другите очи,
от собствените ме изгони на разсъмване,
сега зората... пристъпно мълчи,
и всеки дъх е повик от несбъдване.
Облечена съм в бяло... за пречистване, ...

В нощта дълга и непрогледна,
твоят сън ще съм аз,
ще ти шептя, ще ти пея вълшебно,
аз ще съм твоя, мой ще си всеки нощен час.
В твойта мисъл неизменно, ...

Кажи ми пак колко
силно ме желаеш.
Кажи ми колко
силно искаш да ме
имаш ти. ...

''Научих, че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто ,което ти можеш да направиш.
Научих, че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой, ...

Ти ме владееш изцяло,
а даже не го осъзнаваш.
Имайки моето тяло...
и това ли не оценяваш?
Търсиш във моето минало ...

Началник станах
Мама ми каза
началник да стана
и аз не посрамих
Чамовия род крадлив. ...

Осмелих се най-сетне да заговоря
прелестната дългучка,
която продава акумулатори.
- Какво правите тук?
(директно подходих). ...

Песента е написана през м.06.1984г. в казармата и е следствие от емоциите ми, породени от огромната тъпота и безсмислие, царящи там. Пеех я на другарите си там, а един "дисципаджия" редовно си поплакваше на нея...
Записана е в домашни условия.

Срещнах те случайно,
виновно гледаше ме ти.
Разочарованието бе сърдито,
а любовта - готова да прости.
Колко пъти ще прощаваш ...

Вече знам -
всеки път,
като за пръв път.
Най-сетне -
ще се щадя. ...

... няма значение
тиха е църквата,
и литургията мина,
стенещи демони чакат пред портите,
тръгвам, ...

От мрачната и тъмна дупка
ме превърна в страхотна пещера.
Красива и интересна твърда скала.
Лед сковаваше сърцето ми.
ТО бе ограбено и наранено. ...

Не умряха цветята със утрото,
просто късно след тях се събуди,
появи се денят - някак смръщено,
свойте зеници нейде изгубил.
В езерата отглеждам змиите си, ...

Ще отплуваш ли пак, Капитане?
На брега прикован си в скалата.
За секунда ли тук си пристанал
и флиртуваш с попътния вятър?
Той те мами със гларусов писък. ...

"Не ме наранявай" -
не чуваш ли
как луната вика безспирно?
"Не ме назовавай",
а знаеш ли ...

Вечер е. Тъмно е.
Студено е. И пусто...
Аз отново не спя,
стоя тук сама
и... мисля пак за теб... ...