... Анна ахна. Гледаше като омагьосана заливчето, което приближаваше... не, те приближаваха. "Когато си на лодката, движи се брегът, а когато си на брега, движи се лодката", спомни си една мисъл от фантастична новела, която много обичаше и препрочиташе с удоволствие. Изобщо, обичаше фантастиката и т ...

Повтаряй ме в слънчеви дни и в лунни нощи,
като нежен, поетичен свитък ме запечатвай
с целувка безкрайна и страст нестихваща
на любовната клада, двама ни изгаряй!
Желана, докосваща болка, не затихвай, ...

Животът не даде ми нищо безплатно -
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.
Не очаквах подкрепа, не исках и помощ - ...

Усещане за лекота и слабост,
вцепенена гледам те от там
и размеквам се от твойта благост -
просто снимка зад екран.
Нереален и застинал образ, ...

Говориш ми без рима,
без цензура дори...
В играта да се включа
приканваш ме с очи.
Що за думи? Що за провокация? ...

Посока изток. Пътят е прашасал.
Заспал е светофарът. На червено.
Денят е странно дълъг и нечакан,
оттук минават само ветровете.
Посока запад. Губи се небето ...

Изгубих те. И днес не мога
това във мен да си простя,
че имах теб - безкраен огън,
а днес ме топли мижава искра.
Това, че съм се примирила ...

Случка. Ден. Усмивка. Слънце. Вяра.
Очакване. Любов и самота.
Перон. Вагони. Влак. Семафор. Гара.
Копнеж. Сълзи. Надежда. Миг. Жена...
Прегръдка. Куфар. Обич. Дом. Пътека. ...

Всичко е както преди... зеленикаво,
ухаещо топло на горски синчец...
Дърветата вечни едва се поклащат
в червените храсти свири щурец!
Всичко е както преди... иронично, ...

Обличам роклята си от тъга,
тишината обгръща ме...
Самотата държи ме за ръка,
към страха отново връща ме...
Обърнах гръб на щастието ...

ГЛАВА ПЕТА
Другата рокля на Пепеляшка
и балът в Замъка с Трите Кули
Който си мисли, че един вълк и един човекоядец могат да ме откажат да търся Лазурния принц, значи още не ме познава. Само че пред мен отново стои същия проблем: балната рокля. Защото първата красива, паяшка рокля остана по трънките ...

> А как без теб аз нямам смисъл!
> И тъй самотна всеки ден...
> Защо е нужно да заспивам,
> за да те имам пак до мен?
> ...

>>>> Върви пред теб уверено
>>>> и води те.
>>>> Или те следва -
>>>> като вярно куче.
>>>> Ту неприятно лепкаво ...

Защо да чакаш своята любов,
щом тя ще дойде някой ден?
Просто вярвай и бъди готов
за перфектния за теб роден.
Изживявай всеки миг красив, ...

Новото време
(Мисли, изказани на глас)
Европа, та Европа! Ето ти я! Тя в нас и ние в нея! Кой къде е точно, кой пръв, кой последен, старо или ново е съжителството,... все едно. Какъв е смисълът от подобни въпроси? Тя Европата си е една! И ние също! Това не е същественото. Друго е важно, но то се раз ...

Дъжд
Капчиците дъжд се стичат
по далечен спомен
от забравен сън,
капчиците дъжд се стичат ...

Грешник си! Дори и аз съм такава!
Не изтъквай греховете си пред мен,
за да разколебаеш вярата ми в теб.
Не си познал, искам те до мен!
Мислиш, че недостоен си ти за мен, ...

Ще дойдат ли по-добри времена,
че животът да олекне?
Ще запомним ли всички имена,
че приятелството да се затегне?
Ще има ли мир в нашите души, ...

Реплика
Не ми посочвай правите пътища.
Не чертай пред мене стрелки и завои.
Какво като повтарям грешките твои,
не изпълнявам ничии мечти и сънища! ...

Хайде, Вени, ставай!
Стига с този сън!
И недей отрича -
просто излез навън!
Днес ще е прекрасен ден! ...

Ще те заровя далеч в съзнанието си, знаеш, нали?
Ще си спомням очите ти, но ще гледам през тях. Ще подтисна в съзнанието си миговете, в които бях щастлива, защото те виждах. Защото те имах, макар и не мой. Сега животът е пред мен, но ще принадлежа на друг. Друг ще стиска сърцето ми, а аз ще съм щаст ...

Просто е... почти като обичане.
Загатна ми небето звезден стих,
а после разпиля във сънища
недосънуван във съня ми щрих.
Потрепна в приказка една любов, ...

- Не се страхувай, миличко, всичко ще бъде наред, само се дръж за ръката ми и няма да се изгубиш в дълбоката тъмнина.
Смразяващи писъци раздираха непрогледния мрак. Стенания от болка и страх, заглъхващи отминаваха като поредния кошмар. Тъга и скръб пренасяха ледените ветрове, брулещи в изсъхналите к ...

Лунна соната
Луната - черна от заводен дим,
една стотинка върху свода мним,
протяга хищно облачни ръце
и дращи на града бетонното лице. ...

От нощния дъжд се напуква душата,
както земята след суша.
Тази песен, която тече по стъклата,
само влюбени могат да слушат.

Омагьосана от чувства, потопени в метафори,
аз съм царят на голата гордост,
чакаща своята сватба без шафери,
стоя пред олтара оплетена в подлост.
Очакваща устни, които от мен ...

посветено на ужасно много хора
туморът ми
във
стомаха
ракът ...

ЗА НАЙ-КРАСИВАТА
Очите ти зелено-жълти в мен се взират.
С ръцете нежни ме обвиваш...
Не мога да избегна твойта схватка силна,
а ти мълчиш и гледаш все така. ...

Тя си тръгва сега. И е толкова бледа!
Към безличното утро със звездите полита.
След безсънната нощ е товар непотребен.
Не усеща умора.
И за нищо не пита... ...

Брега отнесен от забравен ураган.
Поредна есен,
пореден порив невъзпрян...
Луната шепотно заглъхва.
В облаци от суета. ...

Още не можеше да се събуди от толкова дълбокия сън. Лежеше на леглото и слушаше музика, която я караше да мечтае и да се чувства спокойна. Спомените и се връщаха като филмова лента… и отново преживяваше всичко… беше и хубаво… всяка част от живота й, всеки преминат период беше нещо важно и същевремен ...

Загубих последния облог -
заради онази, черната,
която не забравих,
заради онази, подлата
със погледа жесток - ...

"Трудно е, когато си далеч от този, когото обичаш, но още по-трудно е, когато е близо до теб, но си далеч от сърцето му"
До мене си (но само тялом),
чувствам любовта (но не съвсем),
в душата черен мрак, а облечена в бяло,
толкова боли като си до мен... ...

Не, не казвай, че тръгваш сега,
тъй отдавна си тръгна от мене,
твоята бедна и празна душа
вече няма какво да ми вземе.
Не, не вярвай, че пак ще простя ...

Бях там, за да те срещна,
стоях там на нашето местенце,
стоях нямо, стоях самичка .
А черната нощ поглъщаше
всеки разтревожен поглед, ...

Застанала пред мокрия от дъжда прозорец... отварям го и протягам ръце, капките падат свободно върху студените ми ръце, докосвам лицето си, ала не усещам нищо. От oчите ми се стичат уморените от чакане сълзи. Всичко е толкова тъмно. Пазеща болката за себе си, невидима и неразбрана от другите, наблюда ...