Заведете ме на място, където аз да се пречистя.
Дайте ми подкрепа, попийте моите сълзи.
Душата ми е пъстра, само светли тонове,
вземете обогатете своите лични небосклонове.
Дайте ми обич и безгранична топлота ...

* * *
Провокирано от стиха на "Pobeditel" - "Кръстопът съм на безкрайни светове"
Нямам благодарност за живота си,
дарен ми е с любов, но без заслуги,
а любовта ме е закичила с хомота си, ...

Знаеш ли какво е да си ням,
глух, или сляп?!...
Не! Но знаеш що е ти да си пиян...
Може би животът ти е пропилян?!
Чудя се какво сънуват слепите ...

Как разбра, че е щастлива!?
Като дълбаеш в рани
с пръсти на художник?
Как разбра, че я уби!?
Когато я подмина като просяк, ...

>> ***
Кипърски момичета - красиви
наследнички на Афродита -
с бедра от мрамора по-гладки,
с очи подобни на маслинов лист ...

Къкту ма, Пенке, свинливо гледаш,
низнаш на кви ма мисли наведаш,
дали ограда аз да прескоча,
или към къщи да са насоча.
Нидей ма, Герчо, мен атакува, ...

В гигантската месомелачка,
наречена живот...
По чудо оцеляваме...
Вегетарианец ли е Бог?
Братоубийствено се мачкаме ...

Силен шум... Непрестанен хаотичен шум.
В миг почти тишина,а после - после гръм.
Ето - отново падат няколко жертви клети.
В черното небе една птица няма - хвърчат
безброй огнени, унищожителни ракети. ...

Стоях пред огледалото с двете лица,
гледах, но виждах сенки на призраци,
чувах да бият две бързи сърца,
сърцата на безмълвните грешници!
Протягах ръка да докосна твоята, ...

Можеш ли богатство да предложиш
и какво ще бъде всъщност то?
Дали ще е горещо като пясък
или прекрасно като утринна роса?
Можеш ли да скочиш тъй високо, ...

Откакто ти се появи в живота ми,
разбрах какво е любовта.
Излекува спомените ми отровени
и вече знам - не съм сама.
С теб се чувствам преродена, ...

Приятелско въже
и да живееш ти не виждаш смисъл,
когато твоят ден превръща се във нощ
и сякаш сам си се отписал...
Живееш с мъка ден за ден, ...

По-нежен от "Болеро" на Равел,
по-романтичен от Дон Кихот на Сервантес.
Мили мой, по път греховен си поел,
като герой си в "Ад" на Данте...
Страстен си като Казанова, ...

Завръщане
Ако ти стане мъчно някой ден за мен
и просто тъй поискаш да ме видиш,
ще дойда като вятъра студен!
Ще те прегърна и ще си отида! ...

Нека бъде споменът, чист - неопетнен.
Той от мъка гонен е,
забравян и възстановен.
Първата сълза бързо се стопява.
Втората сълза страх във мен навява. ...

Спирам се,
преди да те раня.
Прегръщам те,
когато отмалееш.
Поемам дъх, ...

Даже да остана вечно сам,
в облаци от прах да се превърна,
моята усмивка ще ти дам,
за да може своята да върнеш.
И дори да скитам във тъма. ...

Препъвам се в огнени залези -
не се научих по жарава да тичам.
Натрапчиви въглените - до алено,
изгарят на чувствата пръстите.
Няма време за недолюбени писъци, ...

Махнах всички огледала в къщи. Мразя ги, защото показват мен. Закрих всички прозорци с тъмни завеси, защото нощем се отразявам в тях. Не искам да виждам! Къде да се скрия? Но въпреки всичко, виждам по нещо от мен във всеки предмет. В разхвърляните листа – своята хаотичност, в тъмните багри на всичко ...

Музика, текст и аранжимент: Владимир Недев

Елена не вярваше на очите и ушите си. „Това ли щеше да бъде животът, който Славчо обещаваше да живеят?”. За четиридесет годишната жена имаше два пътя. Да остане отново сама и да се надява най-после да намери своята истинска половинка или да приеме тази реалност.
.....
Елена растеше буйна. На нейните ...

Какво си ти, любов(2)
Болка ли си или спомен само,
притихнал, сам и тъжен?...
Как ме гледаш - толкоз нямо! -
сякаш даваш ми присъда!... ...

Нощта съблича лунната си дреха.
Това е празник.
Така изписва се в небето,
в онази сянка, от която
струи самото чувство на събличане... ...

Вярвам в могъщата сила на Доброто,
не завиждам и не мразя враговете.
Животът, мисля, напълно съм изучил,
сигурно нещо полезно съм научил.
Не мога да бъда никога различен, ...

Импулс
Устните горчат сега,
не ги целувай моля!
Изпили тайната отрова,
сега не са за теб. ...

Старецът
Минавах всеки ден покрай машините, подритвах изпопадалите въглища от лентата и наблюдавах дали няма някоя счупена скоба от движещата се верига, евентуално да спра машината за ремонт.
Стигнах до бай Милан, шейсет и една годишен старец. Сух, среден на ръст, с едър, на дупки нос, с едро изряза ...

Шепа море
Шепа море и безкрайно небе.
Бяг на вълни и влажни очи.
Жар във кръвта и горещи уста.
Малко мечти и много звезди. ...

Опит за пролетно почистване на сърцето
А иначе не си така голямо.
Как толкова неща във теб побра?
Природно си над 400 грама,
метафорично - циганска торба. ...

Драма
Някой на оптимизъм лъха,
някой дави се в алкохолна глътка.
Ден след ден търсим пътеводна светлина.
Дилема след дилема - гради се житейската поема. ...

Имало едно време в едно малко градче един старец. Той имал хубаво и добро семейство. Двама сина. По-големият го дарил с внуче - Павелчо. Минало време, детето пораснало и тръгнало в първи клас. Дядото бил много щастлив, но и леко притеснен. Павелчо пристига от първия учебен ден, а дядото го поглежда ...

Не чакай утре! Не мисли за края!
Довчера пъпка, днес си дивна роза!
Дали се чувстваш в ада или в рая,
зависи от любовната ти доза!
Не чакай утре! Утре е сега! ...

Бавно потъвам във себе си,
където щастието е измислено.
Търся пак онези белези,
дето водят към нещо безсмислено.
Сърцето ми избяга, ...

Аз продължих, но някак насила.
Липсваш ми, въпреки че ме нарани.
Болката дълбоко в сърцето съм скрила,
но любовта си не мога да скрия, уви...
Толкова много въпроси без отговор, ...

Ти можеш!
"Животът има край,
но важно е да се борим
да бъде по-далече!"
Н. Захариева ...

Седя си и спомените нахлуват. Животът ми преминава като на филмова лента...
Бях отличничка - гордост за всеки родител и учител. С артистична лекота усвоявах учебния материал. Виждаха ме ту като блестящ адвокат, ту като проспериращ лекар. Но последвах детската си мечта - да стана учителка. Родителите ...

Зад девет катинара се заключих
и хвърлих ключовете през прозореца.
Не чаках вече нещо да се случи,
в самотност и със себе си заспорих.
Стопяваха се дните ми пленени – ...

Поиска от кръвта ми да опиташ
и аз прерязах вени героично,
хареса ли ти този вкус на вечност,
прелял във теб от моята трагичност?
Отпиваше я, сякаш беше вино ...