* * *
Kогато утрото те стресне
с жалък вопъл
и се чудиш дали да му помогнеш,
отмини нататък - ...

Какво се случи с хората,
защо така се променихме.
Защо се мразим и ненавиждаме,
защо се крием и си завиждаме.
Вече няма братска обич, ...

Може би теб избрах
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...

То се оказа някаква неизвестна порода - вероятно „улична превъзходна". Митата го купи още като малко кутре от някакви вагабонти в града, които го препоръчаха за гонче и той, поради блажената си простота, повярва и хвърли сума пари на вятъра. Още като го видяха „старите пушки" му се присмяха: „Будала ...

Тъмно е...
Тихо е...
Сама съм...
Не виждам и не чувам нищо...
А нищото навсякъде около мен е... ...

Чудя се, какво би станало, ако те нямаше?
Дали тук щеше да има нещо друго вместо теб?
Или аз щях да стоя в мрака, продължавайки
да събирам парченцата от стария си късмет?
Чудно ми е, какво ти би сторила на другите? ...

*** част1
Ще останеш за мене мираж,
мечтан оазис в пустиня,
есенен тъжен пейзаж
зад лика на богиня. ...

Забързани,
тревожни...
злобни и самотни.
Окапали сред вятъра,
от бурята отбрулени. ...

Gerard McMann - Cry Little Sister
A last fire will rise behind those eyes
Black house will rock, blind boys don't lie
Immortal fear, that voice so clear
Through broken walls, that scream I hear ...

Chambao - "Pokito a poko"
Andaba perdia de camino pa la casa
cavilando en lo que soy y en lo que siento
pokito a poko entendiendo
que no vale la pena andar por andar ...

Светът през погледа на малкия човек
... продължение...
- 2 -
Светът през погледа на едногодишното дете
Вече съм голям. Мога да погледна света не само от легнало и седнало положение. Изправен стоя. Мога и да ходя. Не съм много стабилен и често падам, за ужас на големите. Всичко ми е интересно. Искам ...

Убих те...
Беше студена вечер. Аз пристигнах пред вратата на твоя дом... Ти беше сам и сега спеше кротко в своето легло. Нямаше си най-малка представа от това, което те очакваше и изобщо кой стои пред твоята врата с нож в ръка, изстинала и приличаща на смъртта. Да... това бях Аз...
Влязох тихо, на п ...

в памет на едно 21-годишно момче
Когато болката в очите ти извира,
когато сълзите заседнали са там,
когато мъката в сърцето ти пулсира
и в теб бушува страшен ураган, ...

Не ме познаваш и не знаеш...
Как ме гори тъгата проклета,
как смехът ми умира отчаян,
съзирайки птичата клетка.
Как сплитам молитвено пръсти... ...

Вълшебна целувка
В замъка ми влез, принцесо моя,
докосни ме със топла ръка
и вълшебната целувка твоя
ще съживи замръзналата душа. ...

Пропаднала
в очите на хората.
Опустошена,
аз и ти знаем това.
Самотница, ...

Когато си в беда, когато страдаш,
аз винаги заставах зад гърба ти.
Дочаках я - голямата награда -
да чуя тихото: "Благодаря ти!"
И бях щастлива, че за теб ме има! ...

Слънчице малко пред очите ми грее,
с една близалка в устата се смее.
Бърбори неспирно и въпроси задава,
скача, играе по цял ден до забрава!

* * *
Лумнаха тъпани - гайда засвири,
звук се разнесе - тежък, небесен,
литна над време и сини баири,
глас се понесе в Родопска песен... ...

Ще изпреда тъгата на самотни нишки...
И след мен ще ги тегля... като дълги коси.
По тях ще полепнат много чужди въздишки...
И денят ще е бял. И светът ще боли.
Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите. ...

Откраднах те
от тишината,
която
тежко въздиша
в дланта ми, ...

Полъх.
Вятър или надежда.
Живот.
Толкова копнежно.
Искам да полетя. ...

Един призрак броди из родината ни. Един призрак във вид на въпросителна. Въпрос, който търси отговор един. Хората се сбират по тлаки и седенки, по махали и квартали, по кафенета и ресторанти, в трамвая... Дори в автобуса! Навсякъде се вижда на въпроса алаброса. Хората спорят ли, спорят. Понякога се ...

За четири минути
светът се завъртя!
Защо са четири -
ще ме
попиташ? ...

Бленувах за мига...
отново да те видя.
Носех се като бриз, повял от морето.
Донесъл крясъка на чайките,
плисъка на вълните, които се разбиват ...

>>>>> изгубил се лъч
>>>>> ме убоде
>>>>> засълзи ми в очите
>>>>> болка ситна
>>>>> по страните ...

Спри... не угасвай, пламъче...
само ти осветяваш тъмницата моя...
с топлината ти само откривам покоя...
Спри... не угасвай, пламъче...
почерняла душата ми... ...

ЕЛА
Не, не си отивай, остани, нощта студена e и толкова самотна.
Ела до мен и тихичко ме прегърни, с целувка искам да ме стоплиш.
Ела и прошепни ми нещо нежно, душата ми което да вълнува.
Ела, не стой навън във виелицата снежна, седни до мен и не се срамувай. ...

Сезони
Ако е сън твоето късно завръщане,
ако звездите единствените в нощта са фенери,
уморени от вечно прегръщане
с първата и последна Венера, ...

Ще издърпам конци от сърцето ти.
Да опитам с очи да плета.
Ще съм усет за всички рецептори.
Даже шал - да наметна света.
Ще нарежа леглото ни с ножица. ...

В албума, където стоят моите спомени
намира място една снимка от мене забравена.
Спомени от сърцето отронени,
разказващи за една душа изоставена.
На първата страница легло от рози си постлал за мен ...

Нa ничия земя съм. Тихо е.
Музиката заглъхна в далечината.
Гласът секна и сега страшно е -
може би нещо разцепи земята.
На ничия земя съм. Избягах от вкъщи. ...

Слънцето даваше всичкото си.
Това бе в онзи следобед.
Мислите за краткото бяха дълги,
а кадрите му – съвсем
кратки... ...

Още миг... само миг ми дари.
Дай от своите мигове, моля...
И не искам да спя,
нито миг да пилея от нашето време.
Исках много неща. ...

Дали сега, дали преди...
Не зная аз... не знаеш ти...
Дали далечен вятър сключените ни ръце разби?
Или тревата млада стъпките закри?
Не можем да разровим Аз и Ти ...

До скоро аз не знаех, че те има...
Срещите ни с теб за мене бяха
като на дете игра нетърпелива.
Мислите ми все към теб летяха!
Отекват стъпки по алеята позната, ...

Пеперудата
- Откъде идваш? – попитах пеперудата. Беше кацнала на клонче с разцъфнал пролетен цвят и ме гледаше с лъскавите си черни очички. Не чаках отговор – нали насекомите са същества без разум, лишени от дар слово.
- Откъде ли? – стресна ме с тъничкото си гласче пеперудата. Продължаваше да ме ра ...