Живот! Изпълнен с изненади. Непредсказуем, труден, дори на моменти ужасен. Всеки ден от живота ми е една борба. Един ден борба за по-хубава работа, втори - за истински приятели, трети - за придобиване на материални неща... но днес аз се боря за любов. Тя е смисълът на живота на всеки човек. Но много ...

Изсъхнали листа... натрошени!
Вече без форма, без аромат... без желание.
Забравени между пожълтелите страници...
Отдавна непомнещи що е живот!
По погрешка отварям аз прашната книга... ...

„Днеска ни изпраха всичките
и със щипки за ушичките
на въжето ни провесиха.
Баните не ни харесаха -
наводниха ни кратуните, ...

Сън
В съня ми ти ела,
промъкни се като крадец в нощта
и прошепни с листата навън,
че тихо идваш в моя сън. ...

Кольо войвода и бараката с инструментите
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и ...

Полето е като родопски губер,
в небето сякаш люляци цъфтят.
Усещам се по-млада и по-хубава,
и нещо тайно ме зове на път.
С тревата избуявам всеки ден ...

Смълчан е стенният часовник,
подвил стрелките си във странен час
и само равният му дъх се чува –
тик-так... тик-так... тик-так...
Шшт... Нощ е. Или ден?! Не зная... ...

Дамата на мечтателя
Дама, чиято усмивка преобръща света ти.
Дама, чийто поглед докосва душата ти.
Дама, за която би подарил живота си.
Дама, твоят рай, в твоя ад. ...

Вървя през полета от сънища,
преливам във цветни реки,
рисувам с косите си пътища,
измислям си бели дъги...
Танцувам в небета безоблачни, ...

Виновен си... за огнените думи,
които парят в гърлото ми нощем.
За мислите ми толкова безумни,
забравили за милости и прошки.
Виновен си за дните безутробни ...

Здрависвам се със теб, любов...
Усещам те излязла от ръцете на...
Ищар ли... великата богиня...
от воин ли... от всепоглъщаща
градина на Семирамида, ...

Светлина, дразнеща очите.
Отразяваща всеки свой блясък в поглед
празен и блуждаещ.
Ничий.
Нечакан гост... ...

Толкова голяма болка не съм усещал до сега.
Всичко си замина.
Няма светлина в моята стая.
Всичко бе обладано от тъмнина
и тъмнина остана в тази огромна празнина. ...

И сега какво?! Накъде?
Накъде да вървя без посока в нощта?
Сама ме остави да проклинам своята съдба...
Как да убия любовта във моята душа,
как от затвора на спомените да се освободя?! ...

И днес пак събудих се с мисълта
че ще докосна твоята ръка.
Усмивката ти ще ме успокои
и щастливи ще са дните ми
Станах с надеждата и пак не те видях ...

Адски тътен да продира въздуха навън.
Адът да съедини небето и земята.
В кърви да лежа, гърчеща се в мрака.
Дъх да не достига...
Вълците с месата мои живи да пируват. ...

По устните ми -
напъпили обещания.
За целувки.
Неопитани никога.
Несънувани. ...

Умората ме пие като смок.
Усещам възрастта като прокоба.
Пределът като летва е висок.
Засилвам се да скоча. Като проба.
Не мога да започна пътя нов, ...

Казваш, че искаш да си тръгнеш.
И то в най-лошия смисъл на израза -
вече съм ти омръзнала.
Очаквах го. Дори го желаех... донякъде...
Добре, де. Лъжа. Не го искам... ...

Почти всички човешки проблеми са били свързани с това, кое е добро и кое зло. Всички твърдят, че знаят какво е добро и зло и няма значение дали става въпрос за религия, отношения, действия, винаги ще се намери някой, който ще ти каже „Грешиш! Това, което правиш, не е добро! Помисли си! Поправи се!.. ...

***
Паднали ангели,
разбити мечти,
неосъзнати надежди
в свят от лъжи. ...

Месец ясен гръб извива,
чаша със звезди изпива...
Облак бърза да го скрие,
миг преди да се напие...
Клекнал на стобора вятър, ...

Дъжд заваля.
Силен дъжд.
Нека се сипе.
Ще изтичам навън,
дъждовните капки дано да измият ...

Когато се откажеш от живота,
а след това разбираш колко много си сгрешил,
една бездънна яма се отваря в твоето сърце
и с всеки час расте... расте... расте...
А след това, когато всичко се завръща ...

В съня ми тихо влез
В съня ми тихо влез.
Ела и пристъпи на пръсти.
Не чукай и не питай.
Не чакай утре. Тук съм. Днес. ...

Кръв се стича от ранените мечти -
простреляни с куршум от самота!
Раната прояждат и хорските лъжи -
навлизат надълбоко и събуждат там греха...
Духове от сънищата търсят своите криле, ...

"Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той;
понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече не го познава.”
Пс.102
Колко падащи звезди умират всяка вечер?
Тъй кратък е техният път надолу… ...

Когато огънят от мисли разгори се
и в своята утроба ме приеме,
тогава ти не се замисляй,
а просто отпрати ме.
Защо аз смисъла изгубих на живота? ...

Първата дума на любовта е мълчанието
....
Той жадно затърси нейния поглед. Искаше на всяка цена да го улови.
Думите не му достигаха, за да изкаже емоциите, които го владееха...
Тогава ...

Не бързай...
Нека те погледам...
И нека те допия с поглед.
Не мога да те задържа!
И дълго аз след теб ще гледам, ...

Само с теб съм свободен, грешнице!
Само тук и сега - до косите ти,
до очите ти с форма на лешници,
и до летния зной на гърдите ти.
По-прекрасна от нощна измислица, ...