Щастлив край
Градът заспал е вече,
улиците са така красиво пусти,
само нечий глас отвъден тъне в тишината
и пак мъглата стиснала града е здраво ...

Раждане
Щастие -
навсякъде около мен...
Не би било възможно без... теб...
Нямат значение разстоянията... ...

“И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!”
Нима наистина е така?
Нима всичко ценно за глупака е лъжа?
Нима той няма щастие в своята душа?
Нима и той не мечтае… нима всичко е несбъдната мечта? ...

Знаеш ли колко си красива?
Надявам се с мен да си щастлива.
Душичке моя, знаеш ли цената своя?
Ти си безценна, с живописта си твоя,
знам, че ще си винаги моя. ...

Когато си на мрачен кръстопът
и всичко стене в теб, крещи,
преодолей момента, с цялата си плът
мечтай, усмихвай се и полети.
Звездата твоя пътя ще посочи, ...

Звезди в косите си люлях
и Слънцето ми бе приятел пръв.
На вярна обич аз познах
пределите и скъсах пъпна връв
на свободата, с полет птицата дарила, ...

Забравяме какво е да се любим.
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме. И силите си губим.
А пътят е отцепен. За обратно.
Напред е тъмно, ...

Отвън има нещо, което
много прилича на мен.
Отблъсква ме със своята омраза.
Кара ме да се чувствам като
първия път, когато бях слаб... ...

Защо, когато толкова обичаш,
в теб нещо пали се, гори.
И всяка нощ ти името му викаш,
но той не може да те чуе в този миг.
И всяка нощ това повтаря се, ...

Можеш ли да чуеш гласа ми в бурята? Онази страшната, черната, тъмната. Тази в теб. И мога ли да надвикам мислите ти? Онези правилните, клишираните, сивите. Нишките, които съшиват света ти.
Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ...

Все още боли
Един миг... твоят образ... една неочаквана среща... обърка нещата отново. За пореден път чувствам болка в гърдите...
След толкова време ти се появяваш! Завърна се, но с теб се завърна и миналото, което с неистови усилия се опитвах да погреба. Спомените ме връхлетяха, спомени, които иска ...

Ослепителната белота на мъглата засенчваше взора ми. Не можех да различа много, а очите ме боляха. В следващия момент, когато успях да отворя очи, видях човешки силует, оформящ се на фона на светлината. Той бе като балсам за болежките ми - това, което търсех и което в крайна сметка намерих...
- Знае ...

>> Родният дом и една голяма благодарност
Никой не се е появил просто така, от нищото. Всеки от нас има своите майка и баща. Всички хора имат родители, някои се срамуват от тях, а други се гордеят. Някои живеят с родителите си, а други нямат щастието дори да ги познават. Аз съм щастлива, защото моит ...

Antonis Remos-Kardia mou anisixis
Akoma kai an sbisei o ilios kai xathoun oi planites
akoma kai an krues kai ateleiwtes ginoun oi nuxtes
tha s'agapaw
Makria soy oute lepto, na zisw den mporw ...

Казват, че животът е джунгла, но нека го оприличим просто на гъста гора. А мъглата стелеща се между дърветата - трудностите, които срещаме по пътя си. Кой път ли? Пътят, който душите ни - безплътните призраци изминават, докато не стигнат онова специално дърво... Дървото, на което да положат, като на ...

Откакто ти се появи,
моят сън смути луната
и стенат мислите дори:
„Чакай, скъпи, гост във мрака.”
Ще дойда много тихо ...

Лека нощ, дете!
Вечер тихичко вятърът бучи,
пробляскват мънички искрици,
в сънени очички с мънички
сълзички. ...

СУТРЕШНО
Не знам как това се случи.
Не знам къде се запознахме.
Не знам каква си, откъде си.
Не знам дори и как се казваш. ...

Стоиш пред мен и пак ме лъжеш,
не ти ли стигна, ми кажи?
Какво ти толкова направих аз,
че ме мразиш ти?
Нима бе грях, че те обичах, ...

В нощ лунна и студена аз сънувах сън.
В мрак пуст и суров аз търсих теб, моята любов.
Тя бе чиста като сълза, но над нея падна мъгла.
Къде се криеш в тази тъма, ще те открие ли моята ръка?
Ще видя ли красивите очи, които така влюбено ме гледаха преди? ...

Сън
Прегърнати двама влюбени
лежахме на брега на океана.
Къпехме се ний в лунните
лъчи и замечтано гледахме ...

Феникс
От кръвта ми ли се раждаш,
красива Богиньо,
от кръвта ми ли изграждаш
светове в сребърно петно, ...

Вино и хашиш,
Стамбул и Париж.
Моряко, моряко,
защо не спиш?

Беше поредният студен ден...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, ...

Поспрях се в гората... да чуя отново
как вятърът пее онази балада...
Която ми пееше вечер любовно,
с която във мене спомен остава...
Затихнаха клонките.., спря се луната, ...

Какво от туй, че почва да вали,
дъждът във мен не помня да е спирал,
направих си чадър от светлини,
в душата ми успели да се скрият.
Какво от туй, че днеска ще е сив ...

Датата е 09.04.2007 година. И часовникът, и фактите показват, че е около 9 часа сутринта( пазарът вече е пълен с хора). А на един паркинг сме събрани 16 млади хора и двойно повече сакове. Развълнувани сме от предстоящото ни тридневно посещение на една местност близо до село Яврово. Целта на пътуване ...

І. Майчице свята
Не беше предполагал, че ще стане така. Дори не бе мислил за обвързване, харесваха му нещата такива, каквито са. Но когато Мария му каза, че е бременна, изобщо не се поколеба. “Женим се” бяха думите му, сякаш това беше нещо дълго обмисляно, а не изненадващо и спонтанно. Бяха заедно о ...

Прозорецът беше широко отворен, за да влиза свеж въздух. Мразеше да е задушно, а все имаше чувството, че зли демони са го стиснали за гърлото и му пречат да диша. Това си беше и почти вярно. Преди четири години му казаха, че белите му дробове хич не са наред. Това беше невъзможно, защото толкова год ...

Завета носих. В себе си. Горчах
от блудност и дописване.
Със минало ме срещаха очите им.
Отхапваха преди... а аз посягах
безлика в позволеното. ...

Не винаги реките са реки.
Понякога са търсени прозрения.
Объркана, посоката крещи
в молитвите след залезните бдения.
Не винаги очите са очи. ...

На Земята бялото не е цветът на любовта,
а с него си прикриват Те следите,
които водят надълбоко в тъмните недра,
където Демони ни вадят със конец душите.
В умовете ни пришиват латексови крила ...

Замълчи! Хайде в старата стая
да потърсим смеха и сълзите,
че си тръгнаха някога, зная,
без да чуват изобщо молбите.
А не исках, не исках да тръгват ...

Едно е "днес", заключено в момента.
А утре друг момент ще ме посрещне.
И всеки ден е като кадър в лента.
А стъпките - и правилни, и грешни!
Едно е "днес", със вчерашната сянка. ...

Живот безсмислен, изпълнен си с тъга.
И убиваш всичко в мен и възпираш моята душа.
Тя мечтае за безкрайния и синия простор,
а той е толкова далеч и така недостижим...
И прилив на сила и вяра напира вътре в мен ...

Ела, Любов. За мен се дръж.
Една на друга сме си нужни.
Бъди за мен пречистващ дъжд.
Върни смеха в очите тъжни.
А аз, Любов, ще бъда сън. ...

Аз не мога да пиша, когато съм весела.
Пиша само, когато тъжа.
Господ ми е дал да възпявам своята болка,
а не когато от обич пламтя.
Това не значи, че нямам своите мигове ...