До днес не си познавал самотата -
със неин бегъл образ си живял.
В очите ми откриваше дъгата
посипала небесния воал!
До днес не си усещал ти тъгата - ...

ЗАЗОРЯВАНЕ...
Танцуват звездите по дланите
на поля уморени от даване...
По утро ще звъннат камбаните,
ще празнуват в лъчи зазоряване! ...

Що не туриш стръв да ме примамиш,
риба с гола мрежа се не хваща,
че снага си тънка ще изнижа,
знам, рибарю, Дяволът те праща.
На ловец престорен ме преследвай, ...

Пак тук. Пак мирише на цигари и мечти. Пак виждам старите плакати по стените. Пак слушаме Placebo и ядем ментови бонбони. Покривката на леглото е толкова мека... Изобщо - всичките ми сетива са задоволени от обстановката. И той пак е тук.
- О, колко съм объркана! - не съм. Просто се чудя какъв ще е с ...

Вярно ли е или мечтая...?
Сънувам ли будна,
вървя или спя... не зная.
Обгърна ме обич,
свежест, това ли е раят? ...

и съм просто ничия
и нямам очи
и дъх, който да топли сънища
и история нямам
безкрайно заплетена да ти къса нервите ...

Мъдрост.
Зрънце по зрънце.
Капка по капка.
Доброта.
Късче по късче. ...

Болка
Аз още те обичам. Страстно.
Сърцето го раздира любовта.
Във вените бушува бясно
кръвта като вода на буйната река. ...

По ръбовете
има само чаши,
които ме преливат
със своето несвършване.
В чашите ме няма ...

Молитвено разкъсвам си душата
дарявам ти я -
като пред олтар,
часът настъпи, ще се изповядам
на любовта ни в тайнствения храм. ...

Разсърдих всички Богове!
Оставиха ме сам-сама да се оправям,
затръшват ми вратите на обителта си
и пращат ми светкавици и дъжд,
за да ме сплашат. ...

Увяхнала роза
Последното листенце роза увяхва,
когато в ръцете си тръните сам държиш
и осъзнаеш, че червеното си було розата сама размахва...
Ще молиш единствено друг отново да се преродиш... ...

Недей ми казва колко я обичаш...
Какво боли я, как с теб се целува...
Не чувстваш ли? Главата ми отсичаш...
Не ща да знам в леглото как танцува...
Недей ме пита с него как го правя... ...

Черен тунел,
черна светлина,
черни хора,
черно небе и
черно слънце ...

Липсваш ми много...
Страшно ми липсваш...
Чувам те в плахите стъпки след мен.
Слънцето вече в косите не свети,
спи уморено след тъжния ден! ...

Днес от своите крила
откъсвам и последните пера,
за да не мога вече
дори да искам да летя...
За да не достигна небето, ...

Тихо се къпе пролетно цвете
със свежия дъжд, тихо засмян.
Тихо прошепва сребърен цвят,
усещайки тоз тих кръговрат.
И всички утихнали смело подслушват ...

Облаци носят
пролетни пороища.
Бягайте треви!
Пролетна луна.
Само сенки и полъх - ...

Живея с някаква надежда
поне понякога да бъда с теб,
в броени мигове, така желани
и в сънищата мои изживяни.
За мен е радост, че те има ...

Любовен шепот
За любовта си аз
не ще говоря гръмко.
За нея ще ти шептя
в среднощен светъл час. ...

Не, не е влязла прах в очите ми... аз плача!
Сълзите ми прочистиха душата и видях -
видях, че днес със вдигната глава не крачиш,
престорих се - в очите влиза прах...
Но не е прах! Очите, татко... те говорят, ...

Опръхнаха ми мислите от толкова сълзене,
да се въртят, подобно хамстери във колело,
а делниците ми, с непоправимо тънки вени,
се изтощиха да разнищват вечното "защо?".
Тътрузят стъпки, сякаш просяци по тротоара, ...

Не знам
защо,
но
ти
страхотно ...

Пресъхна почвата; не падат дъждовете.
Във пустош се превърна долината.
А изворът, от който пиех с пълни шепи,
не блика вече... Само тишината...
Избягаха ми думите; отидоха далече. ...

Напълних очите си с нежно зелено,
помилвано с капки минор от дъжда,
скали причудливи, река разлютена
и халища пищна родопска гора.
Безсвянна и горда свали планината ...

За живота и още нещо
Колко истина, мъдрост и болка има в думите на Джордж Гарлин: „Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!” Но, трябва ли да загубим близък, за да прозрем житейски истини, да усетим света около нас със сърцето и душата си, а и само хубави ли могат да ...

"И нищо, че какви не идиоти,
теб и мен наричат "идиот".
Ще ги надживеем, Дон Кихоте,
ако не със друго - с цял живот.."
Дамян Дамянов ...

Всичко се връща
Погледa ми смразяващ
виждаш ли го, Опустошаващ?
С него ще те накрам да страдаш,
без сили на земята ще падаш. ...

В неделя Господ си почива?!
Нахлупил вехтия каскет,
фунийки вафлени налива
с ванилов и сметанов сладолед.
На всеки - колкото поиска! ...

ПО ПЪТЯ
На Керуак и... (той си знае)
Движение,
бензин в кръвта и
тътенът в ушите... ...

Престани да търсиш красивото в хората,
така ще ги видиш красиви.
Престани да го търсиш! Тежи ти умората
от търсене в пътища сиви.
Престани да стискаш надеждите в шепата, ...

... Монолог...
Не ме обичаш?! Знаеш ли, личи си?!
В очите онзи пламък не гори.
Не ме обичаш?! Чувствам го! Умирам!
Дори ръцете ти не галят, както преди. ...

Огън пламна - изгоря,
остана пепел и жарта.
Искра във живата вода
огледа се и там заспа.
Водата нежно я прегърна, ...

Треперят листа -
усет в пърхащия дъжд
сънено... рано.

Вървя под липите
на стария град -
ухае на лято,
пчелите жужат.
Над мен са надвиснали ...