Четейки "История банална" на Весан
История банална и позната
опита се да сътвори жената.
Но твърде много кал
от Господа Адам получи. ...

Преди много години, земята била една пустиня. Нямало нищо, само пясък. Дори не било горещо, защото нямало слънце. Само мрак, студ и пясък.
Изведнъж от космоса паднала една бутилка Coca-Cola. Не се разгазирала, защото бутилката била извънземна разработка - колкото и да я клатиш съдържанието остава не ...

Приказка
През всичките години на копнеж,
на болки, срещи и раздели,
съм била сигурна,
че нявга ще прозреш, ...

Тъкмо излизах от банята, когато някои позвъня.
Погледнах часовника на стената - показваше 19:35 ч.
В 20:00 трябваше да ми дойде на гости едно гадже,
явно бе подранила.
Отидох, отворих врата и... да, явно е подранила. ...

Прокълната с любов,
до безумство горчива,
зашлевена с целувка,
обдарена с вина,
нося тъжна усмивка, ...

Човек се ражда сам и сам умира.
Човекът днес не вярва в чудеса.
Така във делниците си недосъзира
най-видимите, истински неща.
Стремим се все към нещо по-голямо ...

Kъде живеем? В един мръсен и опушен свят, свят на лъжи и измами, свят на пълно различие между хората, едни - богати, живеещи в "златни палати", а други - просещи по улицата за жълти стотинки. В свят, в който някои се продават за пари, някои крадат, други убиват, без да им мигне окото за чуждия живот ...

Бъди ми слънце, буря, дъжд и вятър...
Буди жената в мен за обич свята.
И, сгушена в прегръдката ти топла,
дъхът ти нежен да ме гали,
нощта да чуе страстните ни вопли, ...

Присмехулник
Присмехулник си - колко обичаш
да се вмъкваш във мойто сърце!...
Присмехулно и бавно събличаш
от душата ми свойто лице!... ...

Когато утринта разцъфне бяла
от пролетни цветя и пеперуди
и младите фиданки тръпнат жадно,
за пръв път свели цвят от изумруди,
когато вятърът въздъхне тихо ...

Приказка
от Пиринска Македония
Имало едно време едно момченце.
Било толкова непослушно и щураво, че всички били пропищели от него. И задето всички му били обидени, никой не го наричал по име.
- Ей, синко – рекъл побелелият му дядо – втори като тебе няма толкоз и таквиз бели да прави! Като ламята си, ...

Мрак душата ми кове,
гробът ме зове.
Сърцето ми прободено от нож,
а съзнанието е замъглено,
нищо отпреди няма променено. ...

* * *
Гравираш с нокти по душата ми
тръни от бодлива светлина,
вплели шипове в снагата ми,
пускайки ми капки от вина... ...

Божествен откос - БУМ - и роди се света
със помисли чисти и със сълзи роса.
Чувствата лумнаха в огън негаснещ -
любещо галещи и силно болящи.
Небето изплака първите думи. ...

Любовта, дето носи сезоните
и се ражда след всяко усещане,
не заспива, а диша във спомени,
за да бъде завинаги вечната.
Любовта, дето спира във времето ...

Мъжествеността при хората е не повече от четири неща:
1. Да умееш да отстояваш мнението си;
2. Да поемаш отговорност;
3. Да уважаваш и цениш жената до себе си;
4. Да бъдеш искрен в намеренията си. ...

Люлка от вина...
залюлях истината,
роди се лъжа...
Капчица една
капнах от омразата, ...

Приятелю, отново те срещам
и ти все същият стоиш.
Сякаш времето плашиш,
че не иска да те промени...
Искаш да ти се обадя, ...

Не знам каква е тази власт,
с която при теб ме държиш
и как, дори без капка страст,
обичам те, дори като мълчиш.
Защо при всяка мисъл, че те няма, ...

Любовта ми -
първият ден от "Горещници".
Нищо по-лудо...
Когато изгорят във есенната клада,
дали се радват листите дървесни...?

Нежно подреждаш разбърканите ми коси.
Очите ти премрежени и натежали от желание,
потъват в тъмното на моите.
Тръпнещите ти ръце едва докосват моите пръсти,
жадните ти устните пият сладостта на моите до сетен дъх. ...

*нелепости*
*
Обявиха иконата за чудотворна.
Рукнаха дарения.
Монасите смениха каручките с лимузини. ...

„Човек се оплаква, че няма обувки, докато не срещне някой, който няма крака."
Разбира се, че ще се оплаквам, че нямам обувки. Не точно, че нямам, все пак в гардероба ми има два-три чифта ботуши и един куп летни обувки, но все пак, онези, които видях на стъклената витрина са неповторими. Толкова иска ...

Ще те позная с душата си
Знам, че в този необятен свят, някъде те има,
някъде бродиш в пространството
и мисълта ти е устремена към мен...
Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, ...

Минало незабравено си ти!
Минало, от което много ме боли.
Още помня твоите очи,
още в сънищата се промъкваш ти.
Минало незабравено си ти! ...

Непипнат кокал. Пълна е чинията.
Прогнозите. Изобщо не ми дремят!
Една калинка с точка е индийка.
И кучето го няма. Като тебе.
Линейна перспектива за очите. ...

"Klavier"
Sie sagen zu mir
schließ auf diese Tür
die Neugier wird zum Schrei
was wohl dahinter sei ...

„На прощаване" по Христо Ботев
от Марчо и от кмета на Сливенските минерални бани
стая № 24 от 4 до 24 март 1968 год.
Не плачи, майко, не тъжи,
че те остави на село. ...

>>> Вибрират
>>> името
>>> и мисълта ти
>>> около
>>> и в мен. ...

Цел някаква... неясна, но постигната
на перваза на прозореца приседна.
Запали си цигара... от зелените
и взе да си мърмори отегчено.
"Къде изгубиха се дните бели, ...

Може ли да има тъмно повече,
отколкото е тъмно на душата ми
от болките,
които всеки ден простирам
върху живота си ...