Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 305 резултата
Плаках и се смях със урагани,
с реките буйни повървях,
шептях с дървета-великани
и с кълновете горски си мълвях.
От вятър съм създадена, ...
  823 
Когато сутрин плача,
боли ме (или не).
Щом всеки миг минава,
опомняй се, Сърце!
Когато всичко свършва, ...
  561 
Нощ зимна, нощ тиха,
но мрачна и подла...
Една старица бездомна
ридае над плоча надгробна
и с ръка немощна, но злобна, ...
  519 
Приказно безвремие
Нежно ме засипва приказно безвремие.
Огънят във печката възторжено пламти.
Светло и лежерно, зимно настроение,
бавно, без да бърза във душата ми вали.
  836  15 
  2104 
В разцвета съзвучие, поете,
синева си,
която може да
бъде докосната
чрез ...
  865  16 
Ела...
Да те погаля с нежност!
Ела...
Аз пазя винаги Любов за теб!
Ела... ...
  502 
Думите ми остри са кат меч,
речта е моето оръжие,
празнодумците наказвам ги със сеч,
за тягостното им бездушие.
Аз остра реч единствено владея, ...
  598 
Тази нощ ще бъда толкова красива! Ще бъда там...
Така желана, но недостъпна. Разпръскваща леден
чар около себе си. Ще бъда там, където бях и преди.
Толкова различна... Единствена. Само за теб!
Ще бъда там - толкова неустоима. Ти ще стоиш отстрани ...
  1000 
I've been alone with you
Inside my mind
And in my dreams I've kissed your lips
A thousand times
I sometimes see you ...
  1236 
Нищета
Подавам знак, че съм тук до теб,
а ти - студен - стоиш, изграящ в пламъци,
поглеждащ с онзи поглед на ерген и
сещаш се, че си свободно окован. ...
  760 
Детето в мен всяка вечер плаче,
иска да се върне в дните, в които всичко е игра.
Детето в мен иска пак с приятели
да се качи на черешата пред блока.
Докато кара колело, да падне ...
  1001 
Защо?
Защо се раждаме бе, хора?
Защо човешкият живот е кратък,
осеян с много гадост,
а малко радост? ...
  655 
в памет на Доньо Донев
Сбогуваме ли се? Дойде ли времето?
То време за това не се предвижда.
Но ти си тръгна преждевременно,
а тримата глупаци се усмихват... ...
  957  26 
Дали ще те открия пак
Вятърът виновно клоните брули,
листата пожълтели падат едно по едно,
бели облаци струпват се там в небесата,
есен е - няма ги пойните птички отвън. ...
  574 
>> не чуваш
>> не виждаш
>> дали чувстваш
>> статуя
>> от мрамор ли си ...
  713  11 
Имам всичко
Когато видя твоите очи,
от любов прескача ми сърцето,
а всичко в нас така гори,
по-силно от Слънцето в небето. ...
  687 
Очите ти пленително топли
са любов.
Ръцете ти седефено нежни
са любов.
Сърцето ти огнено горещо ...
  672  14 
Тъй детска, слънчева усмивка.
Две очи големи, чисти.
Непокорно, някак любопитно
обхождат цялата ми същност.
Две ръчички мънички, ...
  737 
Очите ти са ручей бистър,
а аз съм росна самодива.
И къпя се в любов лъчиста -
до болка истинска и жива...
Ръцете ти са огнен обръч, ...
  755  28 
Не знам защо, в чантата си винаги нося едно стихотворение на Константин Калиникос „Въпроси" от неговата книга „Лаври и мирти". Може би, защото човек е устроен така да си задава въпроси и да търси техния отговор.
„Защо пшеницата има нужда от оране, засяване
и работници,
докато стане на пита хляб,
и в ...
  1790 
***
Ау! Пак ме ухапа...
Някой ден ще ми оставиш траен белег
с тези твои вампирски зъби.
Изпиваш всичко в мен периодично ...
  583 
Детството над мене преминава,
носено от орлови крила.
Спомен в моята душа остава,
спомен мил на красота.
Мама пак ме гали с нежни пръсти. ...
  1111  17 
Върви отново тя по улицата- върви сама.
Поглежда, хората минават,
усмихва се и осъзнава колко е сама.
Да, листата и напомнят нещо.
За онзи парк със зелените лехи. ...
  756 
Не си отивай, мили, не ме оставяй сама
да се губя в спомени щастливи,
да се чудя защо си тръгна любовта...
Колкото и да те обичам, аз не мога да те спра,
вътре в мене болката протича и разяжда ми плътта... ...
  621 
Противно наивен съм.
Понякога прост.
И често не зная що искам.
Почтен силогизъм.
Почти като Бог. ...
  1010 
Повяхваш ли, красиво цвете?
Защо така си клюмнало,
Изящно...?
И защо капкици роса
се сгушват в чашката ти ...
  566 
Тръгвам живота да търся
с надежди, копнежи, мечти.
Изпълнена с плам във сърцето
и в очите искрица блести.
Но бродя из улици тъмни, ...
  740 
Застреляй ме, преди да те убия,
с отровени от болката сълзи,
събирах ги, но няма да ги пия,
подарявам ти ги, за да не боли.
Открадна ми съня, поне върни го ...
  1154  28 
"Веселата Джорджия"
Старият железничар Григорий беше седнал на скалистия хълм и се взираше мълчаливо в железопътната линия, която се бе простряла под него докъдето му стигаше погледа. Прави, криви с малък радиус, релси, стоманобетонни и дървени траверси, изкопи и насипи, прелези - всичко това му бе ...
  1008 
Добра душичка и добро сърце
носи в себе си това момче.
Обича лудо и лети,
на момичето в ухото то шепти.
Влюби се в едно сърце ...
  493 
Духът на моята мечта обгръща
с лазурие атлазените вечери,
със нощите неонови загръща
на ирисите точиците звездни.
С мелодия среднощна и бездумна ...
  809  13 
Без теб...
Радвам се на най-красивата мечта...
Противопоставям се на най-големия страх...
Предизвиквам най-дръзката представа...
Храня най-страстното чувство... ...
  638  10 
Любовта е красива също като теб. Любовта има вкуса на твоите устни, любовта има сиянието на твоите очи. Любовта има всичко твое. Тя ми го показва и след това си го взема обратно, като ми оставя най-прекрасните мечти. Тези мечти, от които живея.
Понякога, докато си мисля за теб, за всичко, което може ...
  789 
Приятели любими,
приятели добри,
с нас в моменти криви,
с нас и в смъртта.
На вас бихме дарили ...
  749 
Потънал е градът във студ и сивота.
Есенният ден парализира мисълта.
Мудно движат се трамваи и коли.
Нищичко не иска да върви и не върви.
Но кадемче някъде дълбоко в мен ...
  677 
Когато сложа ръце на раменете ти,
те се превръщат в криле на уморена птица.
Отнеси ме със себе си.
Кратко е лятото.
Когато докосна с устни очите ти, ...
  748 
Старец
Циганин стар замислен стоеше,
бастунче в ръка си държеше...
Чистичка риза, чисто сако,
замислен за добро и за зло... ...
  486 
Гледаш го - малко детенце, босо и гладно.
Върви и с жадни очи стене, а не говори.
Сутрин и вечер, може би за тебе хладно,
прибираш се, а на него кой ще му отвори.
Краченцата му се подгъват, боли, но, то не спира. ...
  614 
Влажни улици
и хора важни,
със очи невиждащи,
но жадни,
да разкъсат нейде тъмнината ...
  1849  10 
Предложения
: ??:??