Кога отмина времето? Кога ли?
Дори следа след себе си не ми остави,
и дъх на лято или есен.
Отиде си и някак си забрави
да ми изпее на раздяла песен, ...

С бодра стъпка, с "морски" тен,
в ранно утро, ден след ден
всеки тръгва устремен
към блоковете на Мараш
да бере домати на тараш. ...

Eдна сълза по моето лице се стича.
Но защо е тя, не знам!
Дали за теб, любов, която все те няма,
или за теб, приятелю, в момент, когато
здраво моята ръка държиш. ...

Въздъхна тежко морето,
отдавна беше нямало вълни...
Но изровени от пепелта на мислите,
облечени като надежди,
го приласкаваха едни скали. ...

Мъжът,
обичан от безброй жени,
обича само себе си
и то понякога,
когато иска да забрави, ...

Със дом - бездомен да живееш,
С приятел - сам да бродиш във света,
за прегръдка вечно да копнееш
и да търсиш себе си във чуждите сърца...
Усмивка нежна да жадуваш, ...

Сигуно пропуснати столетия
туптят в невидимите вени на ръцете ми.
И спомени от светлини на чужди храмове
в зениците коват мъгли...
Сигурно са стъпвали по каменни пътеки ...

4 години, изпълнени с болка,
със горестна мъка, с горещи сълзи.
4 години баща ми го няма...
Сърцето ми вечно, докрай ще скърби.
За тебе ще пазя най-скъпия спомен, ...

Сказание за чистата сълза
Призрачни думи
в призрачни строфи
призрачно светят
в призрачен мрак. ...

Гора…
Пътечка…
Нежна хлад…
Една душа…
… зове зората. ...

ЙЕРОГЛИФИ ВЪРХУ СТОМАНАТА
Надпис върху тати
Това дейто - сребърна утрин,
изработено от достопочтения
Мей-Као за достойния ...

ПАЛАЧЪТ
Давай, палачо!
Готова съм.
На колене.
С маска си ти, ...

Икаре, полети! Дедал не слушай -
крилата смело разпери.
И вперил поглед във небето някъде,
над върхове от недоверие лети!
... Но горещи лъчи - метеорен поток - ...

БАБА МАРТА
Сърдито, начумерено небе -
вилнее безпощадно и кълне.
И рони сълзи ледено студени
от облаци, печално почернели. ...

Не знам дали болка
е думата, или тревога.
Не казвам... боли ме,
аз чувствам живота,
но той не ме чувства. ...

Това чувство прекрасно.
От слънцето по-топло.
Ледени сърца то сгрява с пламък.
Като вулкан изригна в сърцето.
Обичта ми към теб голяма. ...

Оттатък винаги е тъмно. Плашещо.
Със крадени души пируват сенките.
И малкото във мен е многозначещо.
(Дано не ме очакват още пейките).
Присядала съм там, но не за дълго. ...

Дали защото те обичам,
по-силно слънцето блести,
ухаят на любов тревите,
а вятърът шепти.
Дали защото те обичам, ...

Не ми стига да знам, че ме чакаш,
не ми стига да ме обичаш...
Когато си тръгна, не плаках,
когато си тръгнах, не тичах,
не исках да бъда до тебе, ...

По-влюбен мъж от тебе не познавам!
Погледни се - целият гориш,
когато покрай теб за миг минавам,
дори не знаеш как да се държиш.
Изтръпваш и очи навеждаш бързо - ...

От тази музика ми става лошо.
Твърде нежна си да те обичам.
Така повличаш ме и после,
неискайки, мечтите ти събличам,
до дъно! Голата ти същност... ...

Аз ли предадох живота,
той ли предаде мен,
та ме остави в таз голгота,
следваща ме ден след ден.
Сигурно не го разбрах, ...

Аз не зная какво е любов.
Но ти знаеш!? Така ли!? Кажи ми!
Да заспиваш до някого „нов”
или просто сам да заспиваш...
Да го чувстваш до себе си, да, ...

Мисля, че започвам да се влюбвам -
аз, момичето с разбитите мечти,
момичето с гримирани сълзи,
което навремето всичко изгуби.
Мисля, че пак ще съм щастлива ...

Поне веднъж да бе
обърнал взор, но не,
безмълвно път пое,
ясно знаещ накъде.
Любов там не отпи, ...

Спокойствие.
Колко са пропуснатите часове?
Колко ли са пропиляните ни дни?
Колко нощи съм споделяла със студеното легло?
Колко пъти ти си бил далеч от мен? ...

Голямата любов...
Тя ражда стихове...
Голямата любов е
среща с Бог...
Протуберанси звездни... ...

Облак небесен над нас се извисява
и носи вестта, че есента наближава...
Слънцето отново уморено пече,
а паяк на сянка тихо тъче...
Умира денят и всичко потъва във мрак, ...

Аз съм фалшива усмивка върху красиво лице.
Неясен образ на нещо подобно на човек.
Ти ме накара да живея в този извратен свят.
Мразя болката, но няма как да я спра.
Сега отново стоя в огледалната стая ...

Сънят когато сън не е, а спомен,
а щастието вече щастие не е,
дали ще мога някога да си ги върна,
дали да се опитвам аз въобще?
Дали изобщо има смисъл ...

Мелодията плавно се разнесе,
спокойно бе пианото...
и тъжно като листопад във есен,
достигаше целувайки по раните.
Потръпнал, споменът се върна, ...

Всеки човек мечтае. Всеки има мечта и я следва непрестанно - неговата пътеводна светлина. Той я търси навсякъде и във всичко. Но тя може да е точно пред него, без да я вижда или може да е дълбоко скрита и да я види само с един-единствен поглед...
Малцина, обаче, през живота си я намират, а още по-ма ...

Пристъпвам тихо, като пред олтар,
във мисълта ти с всяко зазоряване,
в душата ти се приютявам
след хиляди подминати пристанища.
Познах се само в твоите очи, ...

Не беше трудно да те срещна,
но трудно е да бъда с теб –
аз нося юлските горещници,
а ти си есенно небе.
Гасиш ми лятната жарава ...

МОИТЕ ЗВЕЗДИ
Бог чува нашите молби -
след изпитания ни праща светли дни.
С три ангелчета ме благослови -
син, внук и внучка - моите звезди. ...

Отново идва пролет!
Ветровете
донасят дъх
на билки и на мъх,
и Слънцето - ...