РАЗДЯЛА
На випуск 2004, с много обич
Изправя ни пред прага на живота
училището в този ден.
За последно дава ни насока ...

С космическа любов бяхме дарени,
горяхме в необятния пожар
и мислите ни бяха споделени,
телата се докосваха със жар.
Но завидя ни някой и предрече - ...

Насред гората - вълчи вой.
Ужасен гръм, последван от порой.
Той броди сам, умислен в тъмнината,
а в душата му - пустиня е; къде е топлината?
Само голи камъни, сънуващи дъжда, ...

Тихо, горещо – ти ме приюти,
с целувките си мен ме дари.
В мен се сгуши – всичко забрави…
Ела, подай ръка и замълчи.
Тихо, копнежно – с милувки нежно, ...

Божията любов е толкова прекрасна, толкова истинска и вдъхновяваща...! Тя е като слънце, което огрява и храни със светлината си цветята в една градина. Цветята са толкова еднакви, почти не се различават. Всички са поникнали от едно и също семе, полагали са се грижи за тях, пораснали са. Целите в све ...

Светът, в който живеем, "не е лош". Той просто е прекалено материализиран, изпълнен с бездушие, а и глупостта му идва в малко повечко. Затова е така, изглежда... Потънал в безразличие, обзет от преструвки и лицемерие. Всеки се крие под някаква маска... дори и малкото нескрити души. Сякаш хората се с ...

Ах, тези снимки,
Снимките с красиви спомени просмукани,
сега са в кръв обляни,
кървят и спомени горчиви...
Болката душевна непоносима е, ...

Потъваме и се надяваме някой да ни подаде ръка.
Потъваме и се надяваме някой да забележи, че изчезваме.
И потъваме, давейки се в собствените си лъжи.
И потъваме, мъчейки да си поемем дъх за последен път.
Признавам вината си. Грешна съм. ...

Най-голямата от всички си остава ЛЮБОВТА
Любовта е песен, любовта е стих,
любовта е порив на сърцето тих.
Любовта - копнеж неизразим,
тъй приятен, тъй простим и необясним. ...

Здравей, Самота. За последно.
Тази вечер с теб ще празнуваме.
Тръгни си... когато си легна!
Колко пъти ще се сбогуваме?
Място нямаш. Там пише "заето"! ...

Родил съм се такъв, несъвършен -
да скривам чувствата си аз не мога.
И затова, когато бивах с теб,
изглеждах по-щастлив - дори от Бога!
Без логика са Божите дела. ...

Щрак. Звукът от ключалката извести за връщането на Коприна от работа. Тя влезе и закачи ключа със ключодържател-звезда на едно пиронче до вратата. От стаята в дясно по коридорчето излязоха две момичета, на по пет и петнадесет години. Това бяха дъщерите и - Вяра и Надежда. Когато ги кръщаваше, вярваш ...

erschauern
erwache
kalt und traurig
hab dies gedicht
von dir geboren ...

>
>
> Зимно слънце.
>
> Земята облече ...

Според мен се е получила добре.

..."Посветено на моята мъничка лейди".
Откакто те срещнах, не мога да мигна,
сънят ми се в хаос леден превърна,
откакто те срещнах, не мога да вдигна
очите в съня си, че там те прегърнах. ...

>> Окован във вериги от наивност -
>> това е то, затворът на ума,
>> блуждае, моли се безспирно,
>> изгубил е отдавна пътя към дома...
>> ...

Вижте тетрадката на Съвестин.
Онази, недовършената,
в която сгушена се крие
продадената съвест на родината.
Погребаната истина. ...

Простих аз всичките ти грешки,
простих ти всичко, но Уви !
Аз мислех - все пак ти човек си
и трябва да ти се прости.
Но ти остави мен заради друга, ...

Оглеждам се в очите ти красиви
и виждам нежност, притаена в чернотата.
Лицето ти снежнобяло целувам в тъмнината,
нека аз до теб да бъда в самотата!
Сълзите твои аз ще изтрия ...

One Day
Can you remember the morning
I told you goodbye
Just when a new day was dawning
A piece of me died ...

Mell C ft ''Left Eye''-Never be the same again
Come on
Ooh yeah
Never be the same again
I call you up whenever things go wrong ...

Кутията
Отварям кутията...
Надежда...
Красива... Плачеща върба.
Вяра... ...

Не бе то скоро – преди две години.
Приятели със тебе бяхме двама
и чак сега, след толкова изтекли дни,
ще трябва да разнищваме отново тая драма.
Аз те обичах, обичаше ме може би и ти, ...

Снегът пътеките затрупа
и кърши клони с ледени ръце,
но една пътека той не ще затрупа,
от моето към твоето сърце. ♥

Прогоних утрото.
Кървяха ми зениците.
Капки дъжд се стичат по стъклата.
А тленното ми тяло от кориците
пълзеше и се гърчеше в забрава. ...

Мечтаеш ли звездите да достигнеш
и да почувстваш светлата луна,
слънцето с длани да обгърнеш
и да докоснеш дневната роса?
Вярваш ли, че любовта е песен, ...

Небето с облачето разговаря,
посипва го със синкав прах,
а то като къделка бяла
се къпе в неговия смях...
Със тях във утрото студено ...

Тъй млади и диви сме -
свободни като птици.
Трябва да празнуваме
своето лудешко време.
Всеки ден, всеки миг - ...

Докосваш кожата ми елегично,
последни ласки в тишината.
Целуваш устните ми романтично,
за миг не ме боли от самотатa.
Усмивката ти е наполовина, ...

Гарвани крачат, вълците вият,
самотните души бродят над хълма,
луната си издига сред многобройните звезди,
листата падат безмилостно на земята,
казвайки сбогом на безгрижни дни, ...

Кои живеят истински?!
Ние, които сме примерни граждани, уравновесени в обществото и не толкова в личния живот или тези, които са различните, непримиримите, непристойните... Кои живеят? Тези, които взимат всичко от живота или тези, които му дават всичко?... Дали ще бъдем наградени за своето приличие ...

Когато вече няма да имаш нужда от мен, ще ме захвърлиш ти като ненужна смачкана хартия, с написани на нея изповеди твои. С ръка ще махнеш недоволно, прокуждайки тези мисли. Аз ще застина там, сред купчината листи, намачкани, накъсани и пожълтели. Сред купчината твои спомени и чувства. Те май отдавна ...

Уж "задочно сме познати",
а вряза се дълбоко в паметта ми.
С радостен хаос
абсурдни мисли налитат.
Страстно желание този кълн ...