Краят съществува за тези, които го слагат. И с това съвсем не искам да кажа, че има нещо безкрайно. Само дето всички говорят, че ще се борят "до край" и не мога да разбера защо ще се борят, като все пак край ще има. Защо, когато правят нещо, го правят "до край", сякаш като го направят "до край" ще с ...

" Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!"
Христо Фотев
на мама ...

Мълчание...
Опитвам се да го изкажа,
но би намерило се само в празни редове.
И тишината,
отразяваща сивотата ми ...

Смразяващ писък в нощта,
с жажда отвъд смъртта,
зъбите впива в плътта
и нежно бликва кръвта.
Жаждата поглъща ненаситна, ...

Аз виждам понякога в тъмното светлини,
хиляди малки точки и преминаващи лъчи.
Цялото време на света не би стигнало
да опиша начина, по който тя се появи.
Нахлу тихо, но гръмко за пред всички. ...

Когато умирам бавно
и гърдите ми не дишат,
живей!
Когато душата ми бавно
се раздиря, а след нея ...

КРЪГОВРАТ
Идваш и си отиваш.
Раждаш се и умираш.
Смееш се и плачеш,
по улиците крачиш. ...

Защо обичам те до болка аз,
а ти далеч си в този час?
Защо не си до мене в този миг,
а чувам в тъмнината твоя вик?
Искам да си цял живот със мен, ...

Ако можех да проникна във всяка човешка мисъл
Да видя всяка тревога и болка
Всеки лъч на щастие и любов
Да тъгувам заедно с тях за големите неуспехи
Да съм до тях при всяка мъничка радост ...

Това си ти... от което сърцето ме боли
и всеки ден със сълзи на очи се сещам за наште дни,
това си ти, сън в нощта, но жалко, че е само до сутринта...
Събуждам се, а ти си само спомен от нощта,
няма те и това е самота, но знам, ще дойде ден, в който ...

Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшум ...

Счупих се на парчета сълзи,
грешниците ме раздадоха,
с дъха ми окървавиха своите очи,
от нежността ми ядоха...
Изплаках... мечтите, ...

Разбито сърце
Искам да страдаш наполовина,
колкото мен.
Искам да знаеш
какво е разбито сърце. ...

Сега стоя сама в мрака,
запалени са свещите до мен,
седя сама и пак заплаках,
че не си при мен.
Днес чух те, ...

Съблазън
Щом усетим нежен допир,
магията билета си е взела.
И като след стихиен дъжд
чувстваме нашта златна орисия. ...

Загубих всичко, което не можех да имам,
отричах всичко, което можех да имам.
Очаквах среща с любим човек,
страх от чуства и мисли - безкрайно море.
И в целия този хаос, аз имах нужда от теб ...

Напомняш на проклятие.
Жилещо и страшно.
На смърт през пролетта.
На сърце опасно.
Огъня в леда. ...

Думи
Когато те погледна,
цветя в мен цъфтят.
Празнично блестят...
Цветя в душата. ...

***
Съдейки по началото на живота всеки осъзнава, че рано или късно ще се наложи да преодолее себе си и да направи опит да съгради бъдещето си успешно... Най-вероятно хилядите мисли, които се мъдрят в ума ми секунда след секунда, изграждат представата за истинската ми същност! Криейки се дълго зад м ...

Ето, ти дойде отново, любов безумна,
отново стискаш ми сърцето
с тая ръка кървава и бледа,
а времето, видиш ли - пак неподходящо.
Защо не озари нечия душа, ...

Победа (Виктория)
Виждам го в очите ти - огъня, затихващ в сърцето ти!
Знам, ти не си побъркана, а просто объркана!
Живота ти в ръцете си държиш и знаеш, че само ти можеш да го промениш...
Но помни, че една крачка напред, винаги те връща с две назад, това е животът... ...

Вървя отново сама по дългата пътека.
Сама безпомощна, загубила човека.
Пак раздадох сърцето си ненужно,
душата опустя, очите пак са тъжни.
Направих грешка и се влюбих, ...

НА БАЩА МИ
Едни очи, ах, как ще ги забравя,
една усмивка - пламенна, добра,
една душа, изпълнена бе с обич,
надежда, страст и топлина. ...

Николас, чета писмото Ви и очите ми се пълнят със сълзи. Споделям тъгата Ви. От мига, в който узнах, тя е моя спътница. Това е безумие. И се чувствам безсилна да сторя каквото и да е в този миг. Както е мрачно небето в този есенен следобед, така стана мрачно в душата ми. И се почувствах още по-единн ...

Романтика и нежност ни залива
и трепетно притваряме очи.
Душата от вълнение прелива
в очакване на влюбени лъчи.
Цветя, сърца и чудни сувенири, ...

Уж ме обичаше...
във вярност се кле!
Вятър те прекърши,
или някой те отне...
Единствена бях, ...

Сърцето ми къса се
на милиони парченца,
рушат се мечтите ми...
с тебе сега.
Аз тръгвам си... ...

Подритвам оръфана арфа. Закърпени струни примлясват, преяли от чувственост и задрямват в безпаметния сън на блажнството. Церя духове с бездуховна принизеност. Тълпите се увеличават при мисълта за запоя с топящата се виталност на съвестта ми. После ще преброя листата на обрулените смоковници и ще ги ...

И нека спинкаш ти в този късен час,
и нека сънуваш ти - ангел как лети сред нас,
даряващ щастие, с чар, усмивка и нежен глас...
И нека се събудиш и видиш, че вече си в реалността
и поглеждайки в огледалото, разбереш, ...

(В памет на Мишо Крънтев... Липсваш ни)
... Препускащи коне в безкрая...
Нима съм аз, нима не съм.
Не питам днес къде е Раят,
още рано е за сладък сън. ...

Колко
Колко пъти ти признавах любовта си -
отричана от тебе бях.
Сега ти търсиш верността ми,
но стига вече, изгорях. ...

Няма никой у дома,
останали са само сенки
от щастливи хора.
Няма обич, нито страх,
само бръснарски нож, умора. ...

Нощта люлее се отново над града. Там, в мрачните му дебри, в стая студена на стария блок, лежат двама. Телата опряни едно в друго, докосват се. Нежни целувки, нежни милувки прокарват се по тялото горещо. Тъмнината и студът всяват страх навън, но сякаш тук за тях те не същесвуват. Топлите ръце обгъща ...

Глава Четвърта: "А защо да живееш след като не си интересен?"
Още преди да види изцяло поликлиниката „Triamed Kreisklinik Wasserburg", Мартин остана поразен от внушителните й размери. Като се имаше предвид, че Wasserburg е толкова малко градче, се предполагаше, че и сградите не са нищо особено. Имен ...

Не ме питай
защо съм заковала
отрязаните си Ръце
на Твоята Врата. ..
и защо всеки ден ...

Та така, Валентинчо е тук, но аз се инатя да го посрещна! Истерията на моята прочута приятелка се засили, тъй като до тогава й беше смешно. Днес обаче й е повече от самотно. В училище се раздават валентинки - принципно от това се вълнуват само зайците, тъй като те тайно се надяват някоя какичка или ...

Той влезе в стаята. Лампата блесна в очите ми.
Той седна на стола срещу мен. Извърнах лице.
- Страхуваш се от мен.
Кимнах.
- Ще говориш ли? ...

СПОМЕН ОТ ВЧЕРА
Камелия Мирчева
(разказ)
Гледката беше приказна. Дърветата бяха застинали в някакъв странен покой. Наситено синьото небе пронизваше мислите й. В сърцето й се завръщаха спомени. Мястото беше познато и всъщност далечно.
Мария вървеше като в просъница. Усещаше присъствието на мъжа до се ...