Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
В петък...? Сама съм...!
рисувах мечти, броях звездите,
за да избягам от реално тъжни мисли...
Във вторник
се успах... Закъснях с часове... ...
Бързотечност
Аз знам, че в живота ще има и радост,
и песен, понякога - сълзи.
Аз знам - ще мине и моята младост
на своите крила бързи. ...
Не мечтай за живота, а изживей мечтите си
Цената на успеха
* * *
там, на онзи стар площад,
да те прегърна лудо и горещо
да впия устни в твойте аз.
Ще извикам силно твойто име, ...
Търсенията на поета
На земното и вечното – средата.
Той иска със пресипнал глас
да доближи чудовищното “аз”,
да го застигне и подмине вдъхновено, ...
'мъжете' на 21 век
Ето ги и тях, а ние се заливаме от смях.
Единият закопал погледа в земята,
а другият се рее в небесата.
Сърцето ни в гърдите ...
Пролетен блян
денят си отива, отстъпва пред здрача.
В небето разпръснати сребристи усмивки -
съзвездията древни, подредени в мъниста.
Пан козокраки лукаво поглежда ...
Лятно ми е...
солени пръски по кожата нахално да полепват.
Желая като на морето ефирната милувка,
ръцете ти да галят и най -малката извивка
на почернялото ми тяло. ...
Не разбирам защо си ми толкова нужен
А сега.. ...
Един ден в една България
Но не, не така. Всичко започна със събуждането. Поредната сутрин. Средата на април, леко хладно. Както винаги, птичките изпълняваха безгрижните си симфонии. Протегнах се. Прозявка. Ставане, измиване на зъби и с ...
ПО-себе си...
а залезът последен беше цял.
Погребан шум от чезнещи полета,
една нарочност - свят като парцал...
А колко малко исках да съм жив ...
Безнадеждна любов
мечтаех за любов и топлота,
исках да се чувствам пак желана,
в прегръдките ти потънала в забрава.
Обичах силно и пред теб не криех, ...
Гюла
тя е нашата чернушка.
Вечер не мож` га видя
с черната и кожа,
а денем гледаш я в очите ...
Отвъд
отвъд неказани слова,
намерих сили да забравя...
Намерих начин да сгреша...
Потърсих своята отрова - ...
Рожден ден
И ден след ден,
и нощ след нощ
половината ми път е извървян.
Четиридесет кокичета набрах, ...
Не се сбогувам. Нямам пристан.
Нямам пристан.
Не съм от силните.
(Така и не разбра…)
Живях… ...
Саможертва
приятеля, изгорял но останал Мехмед.
Колко чужда мъка ти пое,
колко незаслужени обиди!
Нейде се изгуби Шемсие, ...
Мълчаливо
завита с пелената на греха,
осъждаща душата пряма,
накъсваща на сенките дъха.
Родена от минутите... изплакана, ...