Тя дълго лежеше и се взираше в тесния процеп на леко открехнатата врата. По бузите и се стичаха сълзи. Очакваше момента, в който някой ще я разбере, но, уви, той все така не идваше. Минутите се точеха и с всеки дъх тя усещаше остра пареща болка. Усещането беше неприятно, сякаш малко стъкалце се беше ...

Вали, как тихичко
вали.
Сбират се ту
тревоги,
ту светли ...

Добро утро
Добро утро, колежке аз пак се събудих
и отново се радвам, макар, че вали дъжд.
Не можах да спя, цяла нощ се чудих
какво ми липсва, за да съм пълноценен мъж. ...

Гледаш го нежно.
Спъвам се в съмнения.
Дали ще падна?

рубая
Понякога срещам край мен хора такива:
бодри, весели или неочаквано мълчаливи,
често странни, може би... И себе си питам
дали такива са съществата нещастно щастливи?

Посвещавам стихотворението на моята половинка - Иво Младенов Иванов... Скромен подарък за навършването на 8 -я месец от нашата връзка :) {}Искам да му благодаря за търпението и копромисите, които ми е правил! Мисля, че сега е момента да кажа... Мило, прости ми за грешките! Обичам те !
Обичам те, но. ...

Бяла приказка.
Дълбоки преспи от грях.
Той е женен. Страх.

Скъсана струна
Любов заглъхнал акорд
Крещи самота

Страх. Подхлъзване
по леда на ревността.
Ранена мечта.

Ще се впусна в следпразнични грижи
в ежедневните голи полета...
Без да искам света да обиждам,
в мене спомена само ще свети.
Като восъчна свещ ще догаря, ...

Ключ. Чужда стая.
Непогалена жена.
Умира вина.

Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
Угасва времето, във дланите ми скрито...
Болезнено изстена... безвъзвратно отлетя.
Не се поспря, за нищо не попита,
погледна тъжно... и помаха ми с ръка. ...

Самотно е без теб, когато идваш.
Самотно е без теб, когато си отиваш.
Зареян поглед, някак плах...
И пак с въздишка тръгвам в твоя впряг.
Не мога да съм друга. ...

Вълни от пушеци. Мъгла.
И плачат друми, нявга романтични...
Безброй коли. Тъй лъскави. Гора.
Усти им зеят, вулканични.
Простенва въздухът. Беда! ...

Всеки път, когато си казваме до после, всеки път…
Ти искаш да ти разкажа приказка за лека нощ…И после тихо да заспиш. А когато се събудиш, да ми подариш поредната усмивка вместо добро утро. И всеки път, когато се усмихваш, да вярвам, че всичко ще продължи като вълшебна приказка… която може би ще зап ...

Хрупкави следи
заскрежават стонове
в бели пъртини.

Глава седма - Мъглата изчезва
Нямаше и следа от спокойната ясна нощ, която четиримата бяха оставили току-що. В гробищата всичките им сетива се напрягаха, но въпреки това само се лутаха безцелно. Мъглата беше гъста и леденостудена и закриваше почти всичко от погледа им. Освен това беше и ужасно тъмно ...

Дали изобщо ще се срещнем,
спасили крехките мечти?
И тихо ще си кажем нещо,
а може и да помълчим?...
Дали ръката ми ще тръпне ...

Иде зима...
Забравих зимнина да си приготвя.
Събрах това, което е останало
и в огъня го хвърлих без остатък.
Не ми е нужно... ...

Вярата във мен се взира,
не умира, а пулсира...
Ще разчупя сетивата,
ще докосна красотата
и ще излича вината... ...

***
От кървавите люспи на съня ми...
очите ми окапаха, презрели...
Търкаляха зеници през света ми...
по мислите, без изход спрели... ...

По член шейсет и четвърти
(временно назначен по заместване)
Като фиданка съм кръшна и права,
известната на всички - мома Радка.
Момите в село в сянка поставям, ...

СТО ЕДНА ПРЕГРАДИ
Почувствах те
във пустотата
зад сто прегради,
издигнати от тебе ...

Приказката за житената питка е добър пример за анализ на способността на човека да държи живота си в собствените си ръце и да го управлява. Въпросът за властта тук се явява в одеждите на въпроса за контрола. Затова неслучайно животът (Същността му) е отделен от героите и е въплътен в образа на Житен ...

…И ще настъпи денят, в който
L-юбов ще съществува само под формата
на хапчета с ”L” отгоре…
Тогава сигурно ще стана наркоман
и вече спокойно примирен със себе си, ...

YOU' RE...
В тишината - безмълвна въздишка,
в тъмнината - невидим силует,
в плетката - безцветна нишка,
в поемата - кратък куплет. ...

Не знаех,
че си част от мен.
Шегувах се,
флиртувах,
изкушавах те... ...

Живеел преди много времена
един поет, в измислена страна...
И беден бил... Едва се препитавал...
За къшей хляб таланта си продавал...
Богати идвали със техните любими, ...

Стоеше сам насред разкаляния път
и гледаше, надвесен, зиналата пропаст,
душата му, докоснала застиналия Кръстопът,
разплиташе до нажежено възела на нова клопка.
Последните остатъци слова отминаха в небитието, ...

Нуждая се от твоята прегръдка,
нуждая се от думите ти сладки,
но нещо силно ме възпира и ме
души с по-големи страсти.
Без теб не мога да въздъхна, ...

Мразя те, защото не вярваш,
защото без борба се предаваш.
Мразя те, понеже си нищожно
човече - невъзможно и безбожно.
Мразя те, защото ме обичаш, ...

ОСЪДЕН НА ЩАСТИЕ
Наказваха ме врагове невежи.
Законите оглеждаха добре...
Докато с моята съдба играха,
аз себе си открих поне! ...

Кръговрат
Тъга и радост, мъка и късмет,
Копнеж по щастие. Любов и самота...
След слънцето сковава лед,
а след сълзата идва топлина. ...

Жажда
Разгръща стари спомени
душа осамотяла,
за топлина най-истинска
отново закопняла. ...

като часовник избързах,
а той показва време.
по-късно чак осъмнах
и чудя се защо не спрях навреме...
*** ...