Не си представях, че първата ми отпуска като лекар ще бъде такова еднообразие. Превъртах отегчено петдесетте канала на кабелната, докато не огладнях от скука. Хвърлих дистанционното и се запътих към кухнята.
Стигнах до средата на антрето, когато входният звънец замрази крачките ми. Минаваше десет ча ...

Цветна поляна,
усмивка на дете.
Дъхави спомени.

Продавам плътски удоволствия.
Деля ги със Архангела.
Пиянски вечери и рози.
Пропити чувства с парафин.
Три излияния и пози. ...

ЗАЩО?
Мисли сгърчени, неясни,
поглед къс, мъглив,
чувства яростни и бесни,
чу ли крясъка ми див? ...

>> Защо не ме обичаш,
>> защо името ми не изричаш
>> нощем преди да заспиш?
>> Защо дали ще ме раниш
>> не мислиш? Защо без мен ...

Сърцето е пламък,
душата - искра
жаждата - огън за двете...
Целуни ме, не чакай...
и ще изригне вулкан... ...

Боли ме,
защото знам
какво е да си щастлив,
а сега съм тъжен.

като капнала сълза
продължавам да се стичам
и да страдам,
солената си мъка нося в мен
и когато твърде силна стане, ...

В какъв век сме заживели с лудост,
завихрени скорости, с нюанс оскъден
и няма време за мисли и чувства,
за слънце, лято, кристален въздух!
А искаме пъзел да разплитаме ...

Защото все жадувах да те имам,
разкъсвах залезите във очите.
Защото много силно те поисках,
те имам в полета на птиците.
А времето над хоризонта спира ...

От патилата човешки, зареждам се с вяра,
че досадните грешки не ще претворявам,
но нищо не се знае, още утре може
да се главозамая и зле да се изложа...
Затова не искам аз да обещавам, ...

Едно момиче, мило и красиво,
стоеше все пред портите само,
и чакаше с надежда, с притаена сила,
вест, човек или едно писмо...
Любимият от седмици го няма, ...

"Че и ний сме дали
нещо на всемира",
чалгата отвътре
ни "извира"!

Аз съм себе си
В тази част, на края на света,
аз мога да мечтая, мога да летя.
Под това дърво, на тази земя,
аз съм себе си и мога да не спя. ...

Точно в миг, когато имах нужда
ми показа, че не съм ти чужда.
Почти бях захладяна от омраза,
когато ти се появи
и път към нещо по-красиво ми показа. ...

Къде отиде светлината дневна?
Изчезна в миг, къде – не знам,
без да успея даже да погледна,
изгасна слънцето в небесния таван.
Луната също нейде там изчезна, ...

Навън вали, а в мен по-силно,
тръгнах си от теб без да го искам, но си тръгнах.
Боли така, че чак дъхът ми спира,
опитам се да поема глътката въздух,
за да те преживея и малко ми остава, ...

Тази вечер
ще съм най-красива,
ще ме помниш дълго
в този тоалет
и очите пълни със любов ...

Душата ми прилича на врата,
със стари, захабени панти.
А очите ми - прозорец към света,
са облечени във черни мантии.
Пръстите ми са престари стълбища, ...

>> Беше нощ
>>
>>
>>
>> Беше нощ – непрогледна тъмнина; ...

По-трудно е от чистото обичане.
Изричаш,
после чуваш глухотата си.
Понякога рефрено е,
но никога не е заричане ...

Сърцето те търсеше в утро лазурно-красиво.
В листата на цвете - окъпано с чиста роса.
В лъчите на слънцето греещо още сънливо.
В косите на вятъра, гордо разперил крила...
Очите те търсеха във шепот на вечери лятни. ...

Безсънна нощ
Безсънна нощ,
пропита с празнота,
обладана от безгранична самота...
Безсънна нощ и полъх на тъга, ...

За теб не бях ни първа, ни единствена,
дори не бях последната любов,
бях кратък миг от сбъднати неистини,
в един различен, по-добър живот...
За теб не бях ни бъдеще, ни минало, ...

Днес бях на крачка от смъртта
и ми стана смешно някак чак...
Уплаших се,
че няма в мене страх...
Нима ...