Идеалът и първата любов
(есе)
Всеки човек си създава различни идеали и се опитва да се стреми към тях. Но съществува ли въобще идеал или това е просто плод на нашето въображение? Това е много относително, защото всеки се опитва да постигне нещо различно и всеки разбира идеала по уникален начин.
Още ...

С парфюм добре подбран, идваш и с ухание на цвете.
В тишината шепнеш и търсиш с целувка ръцете.
Безсънна нощ очаква ни, с експлозия от радост
и с нюанс, развихрен, с аромати, като от младост!
Дали демони яростно връхлитнаха, чак земя трепери!? ...

Обичам те още
от хиляди сънища,
от хиляди спомени,
от минал живот...
И търся те още аз ...

Не ме обичаш истински. Разбирам!
(Когато се роди във мен... умирах).
Останки мълчаливост в шепа сбирам,
в очите ти, си спомням, ги съзирах.
Не съм самотна. (Мисля, че излъгах). ...

За тактичността и липсата на такава
Темата, която ще разгледам в това есе, лично за мен е особено болезнена, тъй като имах неприятно преживяване в миналото. Става дума за тактичността. Доколко трябва да сме откровени с околните, да изказваме мнението си относно нещо, важно за тях. Ясно е, че проблем ...

В оня час на есента,
когато се вдигат тъмни есенни вихрушки,
когато свършва циганското лято
и всичко ни е някак си до гуша.
Какво ли съм загубила в градчето? ...

Спокойствието на мрачното фоайе го привличаше неудържимо. Там в сумрака, на края на работния ден, Петър намираше така желаното уединение. Обикновено сядаше на мекия диван, кръстосал крака, зяпащ безцелно през прозореца. Всички тези хора, забързани, намусените им лица, нервните им погледи изплуваха п ...

Много е гадно да се плагиатства, ама много! И не мога да ги разбера тия хора защо го правят като рано или късно истината излиза наяве. Вие вече сигурно сте разбрали, че като почвах работа навремето и ми искаха да си напиша автобиография, аз взех, че си написах почти целия живот, защото всъщност няма ...

Godsmack - Hollow
One more step and I could fall away
If it happened would it matter
And I can't tell if I should go or stay.
Same old picture feels so hollow. ...

Breaking Benjamin - Dance With The Devil - Танц с дявола.
Here I stand, helpless and left for dead – Стоя тук, безсилен и изоставен заради смърт.
Close your eyes, so many days go by – Затвори очи, толкова дни отминаха.
Easy to find what's wrong – Лесно е да откриеш грешното.
Harder to find what's ri ...

Колко трудно е да кажеш "Обичам те!"?!
(Посветено на Стоян Маринов)
Беше 11 октомври 2007г. За първи път се прибрах у дома след като съм с него. Но той не знаеше за пристигането ми. Бяхме заедно приблизително от 3 месеца. Реших да го изненадам като отида на работното му място, без да очаква появата ...

>> Не ме докосвай...
>>
>> Моля те,
>>
>> дори със мисъл. ...

Сън в лятна нощ
Слушам нощем твоя дъх
и приказвам си със твойта сянка.
А небето е покрито с мъх,
унесено във тиха дрямка. ...

За пореден път сломена,
за пореден път съм огорчена,
за пореден път усещам,
как съм безкрайно наранена.
Искам да те накарам да страдаш, ...

Да. В къщи съм. Сама. До прозореца.
Зад пердето.
Чакам.
Случайно да се освободиш.
Да заминеш в командировка ...

Видяха как огньове се родиха
над хълма, от зелено напращял!
И пламъци небето озариха!
Светът им беше нов.
И беше цял. ...

Водиш ме към ада.
Ти -ангелът с дяволска душа,
всеки път изгарям на клада,
заради теб и греха.
Омагьосваш ме. Не зная какво върша, ...

Искам да крещя, но в гърдите ми ме стяга.
Защо българинът е зависим и към чуждото посяга?
Политици-любители с празни обещания,
Народе, събуди се! Това са подаяния!
Време е змията да стъпчем, да и разбием главата, ...

Ръце, които ме даряват само с нежност,
с могъществото на природна сила,
с безкрайността на морската безбрежност
ми дават страст, и обич, и закрила.
Унесена във тази огнена стихия, ...

Къде си, мили, аз не зная
и всичко в живота ми без теб е лъжа,
и моят свят без теб е празен,
има само болка и тъга
и всичко потъва в мрак и черна тишина. ...

Искам да застана докрай поне веднъж,
зад думите, които казвам!
Но думите се изсипват като дъжд
през август отгоре ми,
камъни здрави в земята зад мен, ...

Когато забравя
по повод стих на Таня Атанасова
Когато забравя да ревнувам,
далечните ръце на утринта,
с които съм живяла и сънувала, ...

Вървеше то само, босо с обутите крака и голо с чудни облекла. Блъскаха го празните улици, отрупани с хора. Съскаха го змиите, невидими за страха. То виждаше как светят големите прозорци сега, в чуждите къщи през нощта и не намираше пътека към дома. Вървеше то само, чуваше чуждата веселба и потъваше ...

Едни очи не ще забравя аз
До сетния си час.
Исках твоято сърце,
Но ти остави ме сама.
Сълзите мокрят моето лице, ...

"Страх ме беше да призная..."
Кристално чисти образи,
вплетени в облаци от прах,
изплуват в съзнанието
от болезненото минало пак... ...

Въпреки, че ме болят очите,
бих ги затворил и бих помечтал,
А може би… бих ти пратил целувка.
Защо не? И да ти кажа тихо: Обичай ме!
Но не се опитвай да избягаш - ...

Когато залезът отдавна е напуснал
целувайки, лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене, ...

Най-важното нещо
Казват, че зад всеки велик мъж стои една велика жена, но според мен изобщо зад един велик човек стоят неговите приятели! Но някои хора грешат като си мислят, че имат много приятели.Човек има много познати, но истинските приятели са малко! Истински приятел е този, на който би могъл д ...

Обръщам се и виждам вчера -
красиво е, боли.
Съдбата е проклела
цял живот и куп мечти.
Отварям книга, призовавам ...

Безразлично е към мен сърцето ти,
безразличен си и ти. А някога се
вричаше във вечна обич без болка
и сълзи. Иди си, тръгвай на мига.
Аз зная, ще се върнеш и пак в ...

Неудовлетвореност
Тези квадрати са твърде ръбати.
Ромбовете пък са полегати.
Сферите направо са брутални.
До безочливост са те овални.

ДУША И БОЛКА
Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота.
Потъвайки в безкрайната лоялност на съдбата
продадохме последната заплаха за лъжата. ...

Лятото настъпваше с безкрайното си красиво зелено. Полски цветя... Животът кипеше във всяка тревка. Вече събуден, той вихрено създаваше. Навсякъде, всички малки незабележими и незначителни същества живееха и създаваха живот. Освободена въздишка на вечното, стоплила нашия свят. Пътят криволичеше межд ...

Колко време мина
от първата ни среща?
Сигурно година,
а сякаш беше вчера.
Помня още думите, ...