Знаеш ли, че времето ми свършва,
а искам още само 5 минути.
5 минути да обичам,
5 минути да живея,
5 минути, за да повтарям твоето име. ...

Увяхвам неразцъфнала в ръцете ти
пред прага на навъсеното утре,
безоблачно мечтая, но в сърцето си
усещам, че след теб ще се погубя.
Увяхвам ароматно и предпразнично, ...

Сънят на спомена шепти
вълшебна приказка от пясък
за птицата, която не лети
към лунния измамен блясък.
Дъждът на спомена реди ...

Предричай ме по кървавите длани,
втъкана съм дълбоко... и горча.
Преглъщайки молитвените рани,
изцели ме, за да мога да заспя...
Усети ме, безсетивно и първично, ...

1.
Ти си вълшебното ми огледало,
в студа - топло одеяло,
ту в нечий смях или сълзи...
отново и отново ТИ. ...

13.11.2007
Дали любовна рана заздравява?
А съществува ли за нея лек?
Обида тежка, как се забравя -
ако нанесена е от любим човек? ...

Колко съм те търсила -
не помня.
Колко път съм извървяла -
знам.
Колко зими съм те чакала ...

ЩОМ ЗАВЕСАТА СЕ ВДИГНА
Болката в главата й се усилваше бавно и вече ставаше нетърпима. Подути от тридневния плач, очите й се зачервиха и почти не изпълняваха предназначението си, а и нямаше изглед двете малки успоредни поточета от сълзи да спрат.
Мислите в главата й бушуваха с такава сила, че за да ...

Понасям ритниците в ченето,
понасям ги безмълвно…
Юмруците в корема, от които
не ми достига въздух,
шамарите до посиняване на лицето, ...

Въздишките са много. Непосилни.
Сълзите - безконечното разпятие.
Не искам днес да плача, уморих се.
Посях те вътре в мен... като зачатие.
Очите ти са тъмни. Уморени. ...

Ти помниш ли как капеха листатав онази свежа утрин жълтокоса?Във буен ритъм тупкаха сърцатакaто жаравата на нестинарка боса. А помниш ли как птиците ни пяха,когато ги изпращахме на юги слънчев лъч безспир им ръкомахаза сбогом. Не! Ще ги очаква тук. И ние ще се върнем пак напролет.Ще слушаме тревите ...

... седиш сама, в същата онази стая, която беше и преди. Всички красиви спомени изплуват. Пак си там, откъдето тръгна. Не съжалявай, просто недей, това ще е най-голямата грешка. Оглеждаш се и пак не знаеш към кого да се обърнеш, на кого да кажеш всичко, няма кой да те разбере, всички просто си тръгв ...

Пак от болка и за болка пиша.
За едно сърце, разбито на парчета.
И пак си казвам: "Стига толкова",
а сама не осъзнавам как си причинявам болката.

Сънища сънувам
Сънища сънувам,
сънища незнайни
и в тях се лутам
по пътеки тайни. ...

Да те загубя искам,
но не да те забравя.
Да те целувам искам в съня си,
как под нас са светлините
на многохилядния град. ...

Има някъде.
Една стая,
един диван,
една маса
и уиски ...

седя срещу слънцето...
Седя срещу слънцето
и разлиствам спомени -
веселите, тъжните,
уморени от времето. ...

Тъга има винаги в есента,
но ние с теб няма да тъжим.
Красиво ронят се златни листа,
сред тях сега ще повървим.
Ще те хвана с топлата си ръка, ...

Крачките.
Точно пет.
С различна дължина.
Като пръсти.
Пунктират ...

Снежнобелите клавиши
снежнобели ще останат,
само ако бели ласки тичат
по настръхналата кожа на пианото.

Не знаеш какво е да си сам сред хора,
не знаеш какъв е вкуса на позора.
Не знаеш как силно боли от любовта,
не знаеш колко дълго трае тази болка.
Не знаеш какво е да летиш и да те лишат от твоите крила, ...

....
Изпепелени часове.
Белязани с очакване минути...
и стон, прикрит зад мълчалива маска.
Мелодия от тъжен сакс. ...

(превод на английски превод)
Представям ви български превод на арията "Дует на цветята" от операта Лакме, от Лео Делибес. Тази мелодия сте я чували често, но някой може и да не знае от къде е. Ето тук в класическо изпълнение. Преведения текст започва 1 минута и 20 секунди след началото:
http://uk.yo ...

Ти...
Аз ли съм?
Аз ли съм Ти?
Някъде, времето
някак... мълчи. ...

Любов без жертви няма!
Аз изгубих своята дъга.
След теб остана черно-бяла
изстрадалата ми душа...
П.С.:Любов без жертви няма! Един човек веднъж ми го доказа и аз така и не го забравих!...

Германия.
Лето 1945-то.
20 април
Земята е кървава тиня.
Кален гроб за мъртви и живи. ...

Години все пътя си търсех,
посоки различни следях
и себе си лъжех, че зная
къде и защо се стремя.
Прекарвах в горите пътеки, ...

Всеки път, щом погледна нагоре,
виждам хиляди звезди разпилени
и протягам ръце да ги докосна,
но те тъй далече са от мене.
Всеки път, щом вдигна поглед към небето ...

Листата под нозете ми са минало.
Спи слънцето в утробата на мрака.
Очите на луната са изстинали,
защото всъщност никого не чака.
Самотно вие кучето на спомена. ...