1.You, do you remember me?
Like I remember you?
Do you spend your life,
going back in your mind to that time?
Cause I,I walk the streets alone, ...

Jay Gordon from Orgy - Slept So Long
Walking
Waiting
Alone without a care
Hoping ...

Върни ми позабравениете срещи,
преди да ги загубиш от разсеяност,
прибрах във шкафа восъчните свещи,
незапалени от вятърна самонадеяност.
Преди навън да зазори,крещя наумно, ...

Пред благия ти поглед, о, Мадоно,
с почтение навеждам аз очи.
Прекрасна си на своята икона.
Душата ми те вижда и мълчи.
Спокойно ми е. Майчинска усмивка - ...

Тя ме поглежда с очи,
които са слънчеви златни лъчи.
Тя ме докосва с ръце,
които са клонки на любящо сърце.
Тя ме гали с дъх, ...

Напомни ми нещо... Не, не е точно същото, но...
Един телефонен звън, който прекъсна агонията. Агонията на една любов, голяма любов, силна любов, вече отровна любов.
Беше неговият телефон. Иззвъня точно когато...
Разговорът беше тежък. Не вървеше. Като всичко, което се случваше в последните две годин ...

Искам тук да остана,
къдет шепнат ми капки дъждовни
какво е да преживееш промяна.
Където две очи съдбовни
изпиват душата, ...

Кое прави очите ти толкова мили?
Цвета - като блед пламък на догаряща свещ.
Кое прави косите ти толкова красиви?
Слънцето, блестящо в погледа горещ.
Защо сърцето бие, полудяло днес, ...

Защо цветето е тъй красиво, щом в почвата расте,
но откъсне ли го нечия ръка увяхва бързо след това?
Защо децата са тъй щастливи и радват се на тоя свят,
а щом пораснат, след това, виждат само болка и тъга?
Защо душата волно пее, щом има до себе си приятели добри, ...

Все сам стоиш в онази стая -
гледащ в точка,
мислещ нещо,
мълчащ, самотен.
Вълк единак си - ...

Наталия (или Нати както я наричаха приятелите И) приключваше с приготвянето на масата. Днес щеше да е големият ден. Очакваше го с нетърпение. От известно време излизаше с новия лекар от окръжната болница – Радомир Иванов. Срещите им не бяха много чести и се ограничаваха в кратки вечерни излизания, к ...

В пандиза сърцето друг ритъм добива,
непотребна, душата на пашкул се свива.
Разума - ярост свирепа прегръща,
на първобитен инстинкт се превръща.
В пандиза няма илюзия и мечта. ...

Демокрацията става "пряка"
заиграе ли у нас кривака!

След теб
остана само болката -
изгризващо усещане за загуба.
След теб
криле разпери зимата - ...

Поднеси ми сутрешно, горчиво кафе
и нека двамата без дъх го изпием.
Солени са устните, с вкус на море.
Една усмивка от теб ще си скрия.
Поднеси ми сутрешно, горчиво кафе, ...

Бях тръгнала – без посока,
да търся себе си,
в един изгубен свят.
Вървях – без цел, нанякъде,
по някаква измислена пътека, ...

Зима
Бяло е, бяло...
Смесени стъпки водят
до снежен човек...
Пролет ...

Денят минава като час,
часът - като минута.
Минутите са вечност между нас.
Насред телата ни стои,
уплашена от хорските злини, ...

В синьото на моите очи,
чисти като утринно небе,
дълго, дълго ще летиш
със разперени криле...
В полъха на моите коси, ...

...И така, той пое по своя път. В началото не знаеше къде отива, не знаеше накъде водят всичките тези пътища, не знаеш къде всъщност би искал да отиде.
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...

Сега, след толкова време,
ти отново ме победи.
- Всички са щастливи.
Аз съм лоша, несправедлива,
но такава си и ти. ...

Тъжен спомен
( за моята майка)
Сълзите гърлото ми стягат,
в устата мъката горчи.
Дори не мога да заплача, ...

>> Докато всички спят,
>> аз съм при теб.
>> Спиш спокойно.
>> Дори се усмихваш...
>> Какво ли сънуваш? ...

Дори, когато ми е тежко,
дори в болки и омрази,
дори, когато аз допускам грешки
и своето достойнство аз погазвам!
Дори тогава искам да те имам, ...

Тази прекрасна луна
е мойта по-голяма сестра,
тя осветява пътя ми в нощта,
който ме отвежда при тебе сега.
Аз идвам в съня ти, ...

На Г.Б.
Осъди ме за това,
че те излъгах.
И себе си опитах да излъжа.
Осъди ме за това, ...

Пиша ти накратко,
изпълнена с звън
на чисти капки!
Не искам богатство,
а живот ...

Не ме е страх,
нека не идва деня!
И без светлина,
ще науча очите да виждат...
Не ме боли, ...

На Х.
Спомням си с неприлична
за епохата точност
(Сега е модерно да сме несигурни),
Като на снимка си спомням Начина, ...

Случайна среща в ден обикновен,
за миг те зърнах и останах вкаменен!
И в този миг, в случаен ден,
за кратко време бях променен!
Настъпи чувство, сладко и приятно, ...

Събуждаш ли се през нощта,
уплашен от полъха на скръбта,
сънувал пак кошмари безкрайни,
с души - шепнещи тайни...
Чуваш ли звука на тишината, ...

Тя беше малка, нежна, тъжна, грешна,
тя беше жалка, грозна, дори и смешна.
Беше всичко - усмихната, щастлива,
беше приказлива, но и много мълчалива!
Обичаше света. Прегърнала го беше тя, ...

Слънчевият парк Алана
със пейки ледено студени.
Накъдето и да се обърнеш,
виждаш хора уморени.
Есента го прави скръбен ...

Чувствам се объркана и слаба,
краката ми не ме държат.
Но не от лошо - много съм щастлива,
от щастие ми се завива свят.
Не мога да задържам свойте мисли, ...

Децата на слънцето
Туй, що с окови тежки душата приковава и с кръв пропитото острие размахва
с чест и гордост от позорната победа.
Обрече на безкраен мрак децата на слънцето всесилно,
тайни, мъдри и вековни, в горящ храм оставиха да тлеят и в ...

Днес за мен е просто тъжен ден,
от онези, в които ти си до мен.
Нервно ми е, изпитвам някаква тъга,
успокоява ме отново твоята ръка.
Не зная как го правиш, но ми кажи, ...