1.
Като залез
над синя лагуна,
твоят поглед отново блести...
Като тъжна, ...

Снежинките
топят се
върху носле с лунички,
лудо втурват се
надолу ...

От утре сам ще вървя.
От утре сам ще скърбя.
От утре ще започне денят.
От утре умира нощта.
От вчера ти обеща, ...

С какви ли струни е устроена тъгата ми? Мога ли да изразя чрез думи?... Пея и танцувам. И тичам. Вечно тичам. А жадувам притихналост и блян. Жадувам срастване, порастване и страсти във въртеж. Боли. Боля. А искам да се преродя. Вярваш ли във повика на устните ми? А в аромата на косите?...
Ароматите ...

Вече сме далече
oт надеждите си.
Вече всички
пътища са минати.
С вечните стремежи ...

Като стар албум есента
разпръснала е своите листа,
събрали в себе си по мъничко
от хорската тъга.
И вглеждайки се повечко в ...

Кажи ми, неспокойна музо,
отде да взема сили за това,
да пренебрегна странните си чувства
от него да се отрека?
Че тя е негова - не искам и да зная, ...

За деца ли ми говориш?! ... Спри, недей!
За деца ли... та аз самата още съм дете.
Семейство с мене искаш ти да правиш!
Опомни се... дори не знам това какво е.
Искаш дом със куче и градина, ...

Докосваш ме пролетно мила,
глава на рамото ми склонила.
Целувам те пролетно влюбен
и светът е отново учуден.
Галят ме косите ти златни, ...

Извади огледалцето си в асансьора. Погледна се. Кожата и блестеше, а очите сияеха. Усмихна се... Усмихна се на Него.
Беше вече пред вратата. Ключовете пареха в ръцете и. Пое дълбоко въздух...
Мина вече година от онзи паметен пети юни. Ден като ден, но... Не! Този беше различен. Той преобърна и живот ...

Любовта си тръгва.
И оставя болката за красивия спомен.
Ти си тръгваш и оставяш цялата тъга след себе си.
Тръгва си и животът от мен.
А защо оставих всичко да си тръгне?!

СТРУВА ЛИ СИ ДА БЪДЕ ИЗЖИВЯН ЖИВОТЪТ ИЛИ НЕ
(Отговор на основния въпрос на философията според Алберт Камю)
„ЖИВОТЪТ САМО ПО СЕБЕ СИ НЕ ОЗНАЧАВА НИЩО! НЕГОВАТА СТОЙНОСТ ЗАВИСИ ОТ УПОТРЕБАТА МУ!"
„НЯКОИ ХОРА СЪЩЕСТВУВАТ ДЪЛГИ ГОДИНИ, БЕЗ ДОРИ ДА СА ИЗЖИВЯЛИ И ЕДНА ПЪЛНОЦЕННА МИНУТА ОТ ЖИВОТА СИ!"
Осно ...

Музо, дружке моя мила,
в безизходност и тъга.
Накъде да полетиме
двамата със теб сега?
Може би към планините ...

Локви от кръв.
Твърде много
съдоразширяващи
обстоятелства.
Локви от смърт. ...

полепнал пясък
измивам те с поглед
оставям те гола

Зад гърба си остави една развалина.
Останките от красивата фасада
плашат очите на естетиката.
Прозорците нямат стъкла,
не задържат топлина. ...

Дъжд как заигра по дърветата,
за секунди измисли си танц,
на къдрици се лееше вятърът,
отразяваше мокрия гланц.
В небето смени се нюанса - ...

Пълнотата, която усещаш...
Отворен прозорец...
Лунна завеса...
Звездна тишина...
Кадифен бриз... ...

Това съм аз. Стоя пред тебе плаха
и уморена, и невидима почти.
Сълзите си в душата ти изплаках,
а тя побърза да ме приюти.
Да ме обгърне, да ме скрие, ...

На изоставените деца от дома в гр. Калофер
Усмивка тиха и сломена
във въздуха лети.
Очите тъжни и студени,
в съзнанието хлад струи. ...

Посвещавам на всички, които са издали нови книги
или предстои да издадат!
Промоции, промоции -
букети от емоции.
Един творец приключил е житейски епизод. ...

Ах, колко е банално
хората да пишат стихове,
някак по е уникално
да съхраниш живота си на клипове.
И да се гледаш отстрани, ...

Всяка нощ ще присъствам в съня ти,
зажаднелите устни ще поя със сълзи,
под клепачите спящи ще крия лика си,
а не повярва тогава, че тъй ще боли.
Всяка нощ неизменно ще идвам, ...

Смъртта се рее навред във този час,
и приближава бързичко към нас.
Ала не взе и двама ни в нощта,
а само теб отне ми тя.
"Защо?"- се питам и не зная ...

Заспива денят
във вечерната люлка,
изморен от бързане,
притваря очи,
затоплил главата си ...

На Коледа ще бъдем двама
с един копнеж по непознатото.
И вместо във елхата побелялата,
ръцете ни ще се открият в лятото.
Един копнеж за лято в зимата ...

Отдавна търсех моята муза
и вече мися, че я намерих, малко късно.
Не е толкова трудно, колкото да оплетеш блуза
и не като прането много мръсно.
За това, че който търси намира ...

Глава пета - Неочаквана среща
Рано сутринта тримата влязоха в селото, което току-що се пробуждаше. Химбър беше голямо село, през което минаваше пътят за града Стром. В селото живееха много търговци, пазачите бяха добре платени и добре въоръжени. Химбър беше спокойно, безопасно и процъфтяващо село. Г ...

Когато те погледна, сърцето започва да бие лудо!
В началото не знаех какво е това усещане.
Не си представях, че ще се влюбя в теб -
този, който бе за мен поредната играчка,
подхранваща женското ми самочувствие. ...

Вечерта отново мята своя плащ.
Безброй звезди посипаха небето.
А луната ли? Като някаква скитница -
тръгнала в мрака, но… без страх -
жена, избягала от къщната тегоба. ...

Разсече ме с делата си – греховно слепи,
остави в мене белези... дълбоки рани,
отнесе вятърът далеч сълзи изплакани,
лежаха някъде погребани мечти неизживяни.
Разби ме на парчета със фалшивото обричане, ...

РОДИХ СЕ С ПЕПЕРУДЕНИ КРИЛЕ
И ВЯТЪР, ЗАКАЧЕН В КОСАТА,
РОДИХ СЕ С ПАРЕЩИ НОЗЕ,
С КОИТО СЪЖИВЯВАХ ПАК ЗЕМЯТА.
РЪЦЕТЕ МИ - ТРЕВИ ОМАЙНИ, ...

Не бяхме галеници на съдбата
и брулиха ни зимни ветрове.
И себе си раздали без остатък,
изкачвахме миражни върхове.
Без страх горяхме жертвено на клада, ...

ЕРЕТИЧНО ЗА ЕЗИЧЕСКАТА КОЛЕДА
„... Във всеки дом гримират трупове
на пресни коледни елхи."
„Зима"
Недялко Йорданов ...

Беснеят милиони демони във мен.
На кого да служа и на кого да угодя?
Разкъсвам се на хиляди парчета
и ги свързвам пак в родилия се ден.
Прекарвам дните си в мъгла забулени, ...

Какво ли не правех, колко мечтах,
колко сълзи за теб пролях.
Готова на всичко, дори на смъртта,
да, за теб съм готова дори да умра!
Аз се раждах в съня ти и после умирах, ...

Пробягват камъчета във комина,
отнасяйки ми сладък сън.
Май гълъбче по покрива премина,
или панелна обич се изтърколи насън?