***
Чух
как онзи Хаос
запърха с крилете си...
Освирепяла Земя ...

То се нъ мен ли ши съ случи?
Привличъм ги къту мухи нъ мед.
Май шъ земъ дъ си земнъ кучи,
дъ мъ пази. Мъ ут кой по-нъпред?
Дуйдохъ ми вчеръ дву мумчетъ ...

Изчерпах се. Аз нямам сили.
Нямам желания, мечти...
Не мога вече да съм мила,
а груб и студен да си ти.
Нямам усмивка. Нямам смях. ...

Лятото си тръгна уморено от лицето ми
преди да ме настигне подранила есен.
И пролет също не успя да ми се случи
под зимно одимените ми мигли.
Есента увяхва с калните си пръсти ...

Пуберитета ма и фанал (хумор)
Пуберитета ма и фанал (отдавна).
Туй било нещо (опасно).
Ма то, лошото не е да та фани,
ми лошото е га после не та остави... ...

Helena Paparizou
Hey papi, hey papi
I'm not your average bimbo
Los in limbo
Hey papi, you can't catch me ...

Shakira
The day and the Time
Who's to say that we always have to agree
I think we both can take this one mistake
Like some kind of amnesty ...

"Родена съм сред пурпурните водопади.
Бях слаба, неблагословена още.
Мъртва за света. Жива за пътуването.
Една нощ сънувах повяхваща бяла роза.
Давещо се новородено, доживотна самота. ...

Тихо е, безбрежно тихо е
и безметежно,
във тишина безмилостна
потънало е времето
там...някъде ...

Завиждам на вещите, които докосваш;на завесите, които галиш с ръката си;на дивана, поел топлината ти;на чашата, която докосваш с устни;на часовника, който те събужда сутрин.
Завиждам на всичко, което те заобикаля...Дали тези вещи осъзнаватколко искам да бъда на тяхното място -безмълвна, неодушевенаи ...

За нищо нямаме вина -
за поривите споделени,
за хубавото между нас
във миговете откровени.
И никой няма да ни съди, ...

на Наденцето - дъщеря ми,
която днес има рожден ден!
С цялото ми сърце!!!
От тягата в душите ни
по неизвървения и още кален път, ...

След войната бившият полковник помагаше на бедната вдовица с каквото можеше. Брашно, яйца, фасул. Първите години след победата над фашистка Германия бяха трудни. Купонната система превърна живота на младата вдовица в ад. Ако не бяха трите й деца, навярно би се самоубила.
Първият комунистически парла ...

Аз никога не ще бъда шепа пясък,
а ти - прашец от дивите цветя.
Аз - корабът, на дъното ръждясал,
ти - чайката, която отлетя.
Писма в бутилки от незнаен остров, ...

И всички ни боли...
Това ли е цената да плачем?
Всички ни боли понякога...
Понякога времето е толкова далечно,
а щастието просто там... ...

Беше хубава вечер, признавам!
С теб се забавлявах,
с теб ми бе добре.
Но зная, това ще е само тая вечер,
защото ти си известен в града и можеш да желаеш всяка една, на мига! ...

Що за животно станах,
защо непрекъснато мразя?
Винаги готов за война,
всеки ден се изправям
пред целият свят. ...

Скромно те гледам
Красива за мене
Родена
Оразмерена
Тленно разграфена ...

Beauty And The Beast
Remember the first dance we shared?
Recall the night you melted my uglyness away?
The night you left with a kiss so kind
Only a scent of beauty left behind ...

Как тихо угасва нощта!
Часовете се нижат и бързат безумно.
Тебе те няма.
Не дойде.
Не посмя. ...

Дали да те изтрия с върха на моя показалец!?
Неслучила се любов, с плам виртуален!
Загнездила се в някой облак въздушен
и една по една, частици почнала да губиш!
Аз черпя , мисли смели от моята стихия, ...

Във сляпото мълчание на болката
потръпва твоето неизживяно щастие.
Завършекът е някак не на място
и не на време се събужда разума...
Убождащо ухапване! И кръв, ...

Не наранявай, когато не заслужават,
обичай, дори да не искаш.
Другите на теб да се наслаждават
и хич да не ти пука от нищо!
Не плачи, когато ти се смее, ...

Вървиш, а сякаш си невидим! Хората те подминават с безразличие - ти не съществуваш.
Говориш, а сякаш си ням! Думите ти отекват в пространството.
Постепенно цветовете избледняват, сливат се в едно безличие, което е неизбежно. Изгубваш се сред масата хора. Отритнат си, неразбран, незабележим. И изчезв ...

Плам
Пари по устните ми…
Тъй сладко докосваш.
Гали, не спирай!... Екстаз!
Капва на гърлото ми… ...

>> сподавен стон
>> въздишка
>> преглътнати сълзи
>> не плача
>> мълча ...

Отдавам се на мига
и за после не мисля,
защото с теб ми е хубаво.
Забравила за всичката тъга, която съм
стаила в душата си, ...

Стихът бе глупав, не знам защо го бях написал.
Бях млад и хубав - за тебе бях го писал.
Поет го измъдрува: “Няма Смисъл”.
Логик го изтълкува: “Няма Чувство”.
Критикът беше прав: ”Не е изкуство”.

Защо живеем с мечти за невъзможното
и бури си измисляме сами?
Защо страдаме за нещо неизпитано
и чувството забулваме в мъгли?
Защо когато видим, че щастлив е някой ...

Из Дневника на едно щастливо момиче..
(03.08.2007)
Обичаш ме... Копнееш за мен... Искаш ме с цялото си сърце и душа... Би дал всичко за мен... Имаш нужда да бъда до теб... Да ме чувстваш до себе си, за да бъдеш щастлив...
(25.09.2007)
Ден след ден... чувствам лекота... Щастлива съм, обичана! Истинск ...