Не искай от сърце да се усмихна,
не искай да се радвам без сълзи.
Не чакай раните във мен да стихнат.
Не чакай да те питам. Говори!
Не тръгвай към избягала луна. ...

Jane_d /Деси Инджева/
и Романтик / Христо Костов/
Обичаше ме
с дъх, замрял от вричане...
Желаеше ме ...

Всичко, което искам, е да върна онзи момент, в който се чувствах истински щастлива. Прегръщайки теб и усещайки топлината на тялото ти. Представям си как вървиш към мен с усмивката, озаряваща деня ми. Прескачам от реалността в мечтите и нещо в мен умира. Знаейки, че този момент никога няма да се върн ...

Животът
Тресеше се животът ми (като конска каруца)
а пътят неравен е (и единият кон куц е).
Още малко ми трябва (да стигна мегдана)
да купя два хляба (и сол, че не остана). ...

С нежност неземна
галиш косите ми
и... ми е хубаво.
Нося го в себе си
като мъничко слънце, ...

Къде се криеш и защо те няма?
Много се забави, вече съм голяма.
Не зная как изглеждаш
и още не разбирам защо ме мъчиш
в хората по улицата да се взирам. ...

Една надежда
В живота си всеки има поне пет ситуации, за които може да се сети без много да му мисли, които го карат да си спомни, че е просто човек. Дали ще е слабост някаква, или малък компромис с големи следствия за съвестта, или може би неочаквано, но реално случило се предателство - ефектът вин ...

Тя ходи много бавно по ръцете ми.
Погалва ги, усетила умората.
Изпъва нежно сбръчканата кожа
и я затопля с мънички целувки.
Тя спира по лицето ми, умислено. ...

Ангел без криле
вдъхновено от angel_bez_krile
Ангел без криле,
паднах в нощта
над сиви градове, ...

Не искам... Не мога да живея без теб... Прегърни ме... задръж доброто в мен... не ме оставяй тук... сама... без сърце, без душа... и ако трябва да се откажа от всичко друго... ще го направя...
Безпомощна... хвани ръката ми... заведи ме далеч... далеч от този ад... някъде в нищото... и ме спаси... не ...

Ден квартален
Аз говоря си, говоря много:
за пияницата, лазещ към метрото,
за народа, сбутан сутрин във трамвая
и за джаз следобед, впиващ се в ухото. ...

Огрей ни
Ти грееш нежно, галиш румени страни,
проникваш със лъчите си игриво в облаци високи,
а лястовици щури вият се и нижат в рой,
събират твоите лъчи последни, топли. ...

Сине, нека ти разкажа приказна една
как човекът сам ограбва собствената си душа.
Имало преди години в мъничко селце
трима братя, три върлини, със добро сърце.
Те, във селото разказват, винаги били напред, ...

Седя си аз у ПИПИРУДИТЕ
и златнъ мисъл мъ усени,
събрахми са у село лудите
и дай ни саму да лудейми.
У другите села народа ...

Сърце ли бе, което аз докоснах,
уж топло, а усетих хлад?...
Блуждаят вътре хиляди въпроси,
за нежност ненаситен глад...
Сърце ли бе това, което ти докосна? ...

Помниш ли още
как ти казвах "обичам те"?
Помниш ли нощите, в които се вричахме,
че нищо няма да ни раздели?
Помниш ли още очите ми - ...

Под добрия небосвод
сляхме се в прегръдка бяла.
Сякаш времето бе спряло
своя неизменен ход.
И запяха в чуден хор ...

От многото обич сърцето ми сякаш изстина,
а те обичах... а беше съдба,
замина без ''сбогом'', в душата ми всичко се срина,
остана само болка и тъга.
Простих ти за всичко - нали те обичах, ...

Бог твори обичта в едно цяло
и разчупва на две половини,
после с вятъра ги разпилява
със надеждата да се открият...
Ако някога искаш да видиш ...

преди да срещна теб
душата ми крещеше,
объркана и зла,
че всичко в мен болеше.
преди да срещна теб ...

Русалка влачи се
във мъртвото вълнение,
затлачена към зъбести скали.
Русалката не плаче
за спасение - ...

Какво ще стане, когато си тръгнеш...
Там, където ти принадлежиш,
когато се завърнеш -
в домът, отдавна не видян,
а аз оставам тук ...

КАПКИ ДЪЖДОВНИ
МЕ ГАЛЯТ...
КОСИТЕ БЛЕСТЯТ
НА ДЪЖДА...
ЛИСТАТА ПОЛИТАТ, ...

Беше лятото на 1997-ма.
Имахме карта за почивка на море - в Приморско. Денят, в който трябваше да пътуваме, беше толкова чакан от хлапетата! Защо ли? – ще попита някой. Ами ще му отговоря – щяхме да пътуваме с влак. В къщи се изреждаха въпрос след въпрос поради тая причина, тъй като за тях думата "в ...

ЕДНО ДЕТЕ НА ХОРИЗОНТА СИ ИГРАЕ
и гръмоли каручка,
натоварена с купчина облаци.
Момчето носи върху шапката си
слънцето. ...

имало едно си време
студено било
май е било зиме
слова като мъниста
си редила ...

Със любезното съдействие и участие на Nella_gold(Нели)
Продават ли се някъде мечти?
И как ще мога аз да ги открия?
Но... думите ми пълни са с лъжи.
Кажи, приятелю, къде да скрия ...

Кървяща, бавна рана! Тичай
немирна кръв, незнаеща къде
влече те твоето течение.
Не знаеш ли езика на посоките?
Не чуваш ли гласа на неизбежното? ...

Отново виждам красотата на природата...
отново усетих, че съм жив.
Видях, че хората се смеят и се забавляват,
усетих как всичко се обърна с главата надолу
и това благодарение на нея... ...

Когато за поредна вечер седиш, взирайки се в монитора и се чудиш защо не си си легнала все още, при положение, че утре имаш лекции в 7, когато отваряш безразборно страници и четеш чужди истории, когато търсиш себе си в тези истории, когато чакаш дневния хороскоп да ти каже коя си, когато лягаш в лег ...

Сутрешен биосеанс
( може да се чете и вечер )
Болезнен стон на тялото улавям...
Трепет на сълза разсича привидната тишина.
Зората разсейва бледите облачни пухчета. ...