Всички бързат за някъде
Представете си една оживена улица - коли, сгради... хора, хора. Всички бързат за някъде, всеки със своите проблеми, болки, радости се опитва да изживее още един ден, да свърши колкото повече работа или да се скатае по улицата, да загуби поредните двадесет и четри часа от живо ...

>> На теб, която мислех за приятелка
>>
>> не точно, ала за добра позната;
>>
>> на теб, която слушах как обсъждаше ...

>> С теб се знаем от двадесет години,
>>
>> направо от миналия век!
>>
>> За мен това е време предостатъчно ...

> Седя и в нищото се взирам,
> уж тук съм, а пък май не съм.
> И търся все, но не намирам
> на радост простичка вкуса.
> ...

Мамо, съжалявала ли си някога,
че си ме родила?
Че си изтърпяла толкова мъки,
заради мен?
Радвала ли си се много ...

>>>> Страх ме е,
>>>> изпитвам ужас от вода,
>>>> а навсякъде около мен е море.
>>>> И то ме дърпа, казва ми: "Скочи",
>>>> и аз го желая, но ме е страх... ...

Ох, слаби оценки,
никой не ги иска.
Страх са те за всички учеици -
с тях се чувстват като мъченици,
изобщо не ги обичат, ...

Едно момче, както си стояло,
че иска да е крал разбрало,
взело си пластмасова корона,
навсякъде я носело без умора,
направило си наметало, ...

Баща ми ще продава бащин дом.
И задушаващото чувство на предателство
със дъждоносни облаци му пълни погледа,
и бръчките по челото сгъстява.
И някак се смали и се прегърби. ...

И ето, пак на брега мъртъв стоя, а морето изхвърлило тялото ми
в непозната земя.
Сърцето ми търси реалността, а е объркано от ума...
Вятърът лъха косите ми и ме кара да мечтая, кара ме да живея и обичам
себе си... ...

♥ Обичам те толкова много,
че когато не си до мен се натъжавам.
♥ Обичам те толкова силно,
че при мисълта за теб полудявам.
Когато с теб си говорим, ...

Колко странно е, че те обичам,
макар това да не личи.
И винаги пред тебе да отричам,
все някой ден ще проличи.
Колко странно е, че виждам ...

Прибързано и неразумно хлопнах
златните врати на лятото.
Безмилостно запратих
дребните мечти във тъмното.
Кога ще съмне, ах, кога ще съмне? ...

* * *
Тази нощ седнах да пиша за теб.
- Но какво? - попитах сърцето си.
А то... плачеше.

След любовта,
денят си беше същият:
горещата целувка на кафето,
втората цигара,
мърморещият облак на врабчетата, ...

Аз чакам тази нощ
в съня ми ти да дойдеш.
И ето, в полунощ,
на прага ми си, снощен.
От любов пиян ...

Уморих се да те следвам, мечта.
Уморих се да скитам сред звездите.
Уморих се да те слушам, душа -
да те събуждам и да те приспивам.
В този миражен свят, ...

Убивам времето. Почти е престъпление,
а аз убивам времето с ръце.
Плета за него примки от търпение,
разплитам ги. Заспивам уморена.
Събуждам се - да бяха ме оставили ...

В ПАМЕТ
Беше млад. Агроном.
Не беше актьор.
Беше приятел.
Не обичаше сноби. ...

Душата ми е снежно бяла,
виж как искри с разцъфнал цвят.
Душата ми е нежно-тиха
и пълна със несбъднат грях.
Душата ми е пеперуда ...

НА ГАЛЯ
Посвещавам на Галя - Лунна сянка -
едно искрено и добро момиче,
с което наскоро се запознах.
Може би сценаристи нахакани ...

През април забравата се връща,
погледът ми свети от живота нов.
Вятърът и слънцето страстно се прегръщат,
Любовта им се облича в зеленина.
Птича песен слухът ми гали. ...

Разкажи ми, моля те, разкажи
за онези нощи, нощи тежки,
в който напират сълзите
и неволно мокрят очите.
Не бързай да ги скриеш, ...

Късна и прохладна вечер,
срещна ме с художник сърдечен!
Чакала съм го цяла вечност!
Веселост и младост нахлуват,
как искам да ме нарисува! ...

~ Ти си онзи дъх върху стъкло.
В душата ми врязан,оставен.
Крещя насън какво е било.
Писък, от ласките груби изваден.
Шамар може всичко да строши. ...

На Съпругата ми
Прашинка във безкрая е Човек...
Истината търсещ сред хаос и звезди...
Пътища без край създава и гради...
връх на пирамидата, наречена Живот... ...

Когато зората лицето целува
и изпрати звездите да спят,
а духа ти нежно танцува,
нека очите, красиви, блестят.
Когато слънцето тебе докосне, ...

ЗЛАТНИТЕ СЪНИЩА
по Жорж Санд
Златните сънища
разпръскват пред мене цветя.
Конски копита ...

Тихо е.
В тиха забрава
огнени стонове
шепнат.
Някога беше ...

Сонорите протягат
звукове лениви
заглъхват гласни,
шепнати на ум.
Окръгля се във ...

Притварям вратата, прозореца и
мислите.
Вечер е...
Не искам да си призная,
но понякога се нуждая от приятели. ...

Имам чувството, че отдавна съм сам на тоя свят. Никой не се интересува от мен. Никой не ме забелязва дори. Даже мисля, че те изобщо не знаят, че съществувам. Не ме виждат. Защо? Може би, защото тук е толкова тъмно! И все пак ме е страх да изляза на светло. Може да ми се присмеят! Може да ме сочат с ...

Не ! Не мога! Спирам да се боря!
Омръзна ми да бъда от другата страна,
омръзна ми да бъда лоша,
омръзна ми да се виня.
Ето, ръката си протягам ...

Върни ми слънцето. С аромат на дете.
Върни го. Нека весело косите да сплете.
Или ще оставиш спомените да станат на вино?
Да пия от него, без да спирам... Сладко-горчиво.
Пияна съм вече. И малко почва да горчи. ...

Какво ни кара най-много да страдаме? Най-много ни карат да страдаме любимите същества. По една или друга причина...
Никой не иска да приеме любовта, която му даваш наготово... Трябва да се бориш за нея, да си я извоюваш. За да й се насладиш по-пълно. Колкото повече те кара някой да страдаш и да го ж ...

Здравейте, мили хора! Помолиха ме нещо -
едно сърце раздрано, плачливо и горещо...
Една виновна дама, изпаднала в дилема,
дойде и ме помоли вината да поема.
Последно я представям, без право на присъда! ...

Сълзи... ето на... отново плача,
плачат и душата, и сърцето...
Мечти... къде ти...
разби се всичко като
пясък сред морето... ...

Нежни устни се сладко докосват,
парещи, меки, страстни, те се преплитат.
Телата потрепват, устните напират,
сърцата не спират да пулсират.
Тъй сладка е тази целувка, тъй мека и жадна, ...