Ще имам много дълго време,
за да те забравям.
Ще се влача по колèне
и спомени в душата ще заравям.
Ще имам много тежки сънища, ...

Не му се искаше, но просто не можеше да укрие очакваното. И затова позвъни на съседа, с когото бяха отдавна скарани. Оня се обади зад вратата:
- За какво съм ти? Казвай и се махай, че не съм на кеф…
Неканеният посетител се пообърка, макар да очакваше реакцията. Сетне заговори високо:
„- Знам, че сме ...

Събота вечер… И никой политикан не пожела – по-скоро не посмя – да каже какво е отношението на партията им към войната.
Което ясно означава едно – ЩЕ НИ БУТНАТ В ОГЪНЯ!
хххх
Репортерка от Чорлу: „…където гласуват нашите СЪНАРОДНИЦИ…“
Кои? ...

Когато се прибираше от Насим, Цвети ѝ казваше:
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше ...

Минава тази нощ безсънна
и в сенките единствено оставам.
Срещу прозореца мъждив осъмнал,
на изгрева ръждив от страх приставам.
Защото кой съм аз? Кому съм нужен? ...

Първите лъчи на слънцето разкъсаха сутрешния здрач. Поруменялото от свян небе се усмихна на събуждащият се свят. Реката бавно си проправяше път през скалите. Въздишките й се чуваха дълбоко в боровата гора. Гласът й, нежен и успокояващ шепнеше на брега. Разказваше му за далечни места. Спомняше си за ...

Не сме ли твърде шумни
за неща които за нас са непонятни!?
Дали не вредим на децата си ,
затуй че сме жалки...
Или просто не знаем как да запазим ...

Следвам котешките стъпки на времето –
неуловимо загадъчни.
Пробва всячески силата ми да отнеме то
и ме измъчва порядъчно.
Няма поставени предупредителни знаци ...

Казвам се Гошо. Живея в София. Мама се казва Ани, татко - Николай. Имам по - голяма сестра. Казва се Ния. На есен ще бъда в голямата група на детската градина. През изминалата зима много често боледувах. Кака също. Мама казваше, че има много вируси в детските градини, училищата, в магазините, сред х ...

В косата вплела ярки цветове
пресича улицата като котка...
паважът - овехтял... и демоде,
прогледнал е за нейната походка.
Звукът разсича ехото с камшик ...

Пътуването се отлага за момента,
ако е писано, то просто ще се случи.
А времето е вехта стара лента,
върху която споменът ще се заключи.
Откривам те сред бледата тълпа, ...

Рече баба Гинка
зимнина да прави,
спори с Гица, с Тинка
в близката градинка.
В таз леха ще сложи ...

Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици.
Албена Безовска, „Много сняг, много хляб“
Слънце ще изгрее,
няма да вали.
Щом сърцето пее, ...

Възложиха ми да арестувам Путин. Кофти задача, ако питате мене, но аз съм разследващ полицай, стоя по-горе от оперативните и затова трябва да давам пример.
– Кой Путин? – попитах, за да си запиша детайлите за него в тефтера. Путиновци много.
– Владимир Владимирович – отговориха ми. – Ще го търсиш въ ...

(C`est la Vie)
Оплевих утрото, тревясало от мисли.
До корен съм изскубала троскота,
но вместо цветове, поникват истини -
бодливи тръни, семе от Голгота. ...

не
се о(т)писва
любовта и се
на нея не кандисва

Мамо, надежда
е нещо, което към
радост повежда!...

благословени
родните шевици -
радост за зенѝци

Дали трагедията времето ще заличи,
звяр освирепял човекът да убие?
А хората блуждаят със затворени очи,
нечуващи врагът как разярено вие.
Обърканите ценности обездушават, ...

Нашето съвремие е въглен от сажди,
птица обречена с отровна рана,
коварна истина в дните ни горчи,
изгрев без слънце е обич презряна.
Време е вече за щастлива промяна, ...

Мама е всичко .
Това е първата думичка,
тя е закрилата ни
тя ни обича повече от всичко на света.
Мама е всичко . ...

Беше неделята топла и тиха,
сръчно изпрала до синьо небето.
Пролетно вятърът шепнеше в стихове
между разрошени в бяло дървета.
Беше начало – ...

Преди по друмищата шетаха комити
заети със дела народни, важни.
Сега из улиците дебнат травестити
и ни намигват със очи от похот влажни...
Или са празни по селата опустели ...

ЛАКОМОТО КОТЕ
Джакомо пострада, че е лакомия.
Знай, че тъй се пада, ако три чинии
с мамините гозби бързаш да излапаш.
Неприлично грозно, кокал той захапал, ...

Когато люлякът цъфти
си спомням първата целувка.
Сърце забързано тупти,
душата къпе се в милувка.
Не е вълшебство, нито сън, ...

Толкова много луни
с облаци тъмни закрихме.
Толкова горчиви сълзи
в очите самотни стопихме.
Толкова усмивки фалшиви ...

Със стари курви, нов бардак:
Е… няма как да стане!
Народът иска - пак юнак!
А не менте до пладне.
Той чака своя - нов герой! ...

СТУДЕНИТЕ МЕЛТЕМИ НА ВЕЧНОСТТА
Потеглям вече към портала,
зад който няма плач и скръб.
Каквото можех – съм изпяла,
не мъкна нищичко на гръб. ...