Сега е модерно да се създават нови системи, технологии, софтуери... и все неща
от този тип (не съм от най-компетентните в тези сфери, ще ме прощавате), кои за
улеснение, кои за просто бягане от реалността, но помагат по един или друг
начин, само че не е определено добър или лош... Всеки има право на ...

Какво безвремие!
Какво безпътие и безпосочност!
Да се събуждаш и безуспешно
да се опитваш да направиш смислен
и без това безмисления ден. ...

На сватбата ти тост ще вдигна, мили!
Искрено за щастието и любовта на двама ви.
И сълзи ще роня, тъй горчиви,
но усмивката ми сияйна ще ги заличи.
Ще бъда толкова щастлива и красива - ...

Любовта понякога е болка, която не отминава така лесно.
Тази болка понякога е много силна, но никога не трябва да се отчайваме от любовта.
Живота все пак е пред нас. Винаги има беди в живота, в който ние трябва да се справим.
Любовта си идва и си отива, когато най-много я желаем... Но ние не можем д ...

Като две палави деца започнахме със теб една игра. Отначало точно на криеница
заприлича, но сега разбирам, че триъгълник любовен се нарича. Игра савсем реална
и опасна, но аз не бях наясно. Така и никой не предупреди, че точно в този
триъгълник само третата страна от време на време се мени, и че за ...

Думите не са по-силни от делата...
Знам това.
Безсмислен е животът ми.
Заех се поне да завърши красиво.
Покачих се на старата, висока сграда... ...

"РАДЕЦКИ” - легенда и спомен
(по случай 2-ри юни)
В потока на време неспирно,вървежно,
от дните на храбра ,жадувана мъст,
доплува, огреян от слава, стремежно - ...

Всяка твоя гореща сълза
ще целуна и превърна в перла.
Ще пресуша очите ти,
мойте любими езера и
ще ги обсипя с нежност. ...

Мислите се гонят,
кръжат над звездите.
В безкрая политат.
Разплитат истини,
гадаят мечтите... ...

Прощална целувка ли беше това
или целувка на ново начало?
... Все едно е сега,
снегът си вали и всичко е бяло.
А времето сякаш бе спряло за нас - ...

Аз ли съм това, което виждаш?
Не вярвай на очите си, не вярвай в мен.
Сега си ти наред да страдаш,
сега от слепотата си ще бъдеш наранен.
Аз ли съм това, което чувстваш ...

Седи си дон Хуан на стола
и гледа синия екран,
а там красиви сеньорити,
го карат да е замечтан.
Сърдита, доня Хуанита ...

Отивай си, не искам да докосвам
с устните си каменна студенина
на статуя, изваяна от илюзии
и восък, разтопен от лъжлива пустота...
Не искам в себе си да виждам нечия заместница, ...

В последно време е студено някак си,
настива се от пронизващата мъгла,
очертаваща силуети на мними приятели
и сенки, излизащи на светлина...
Напоследък сякаш се чувства апатия, ...

На кръстопът душата ми се озова
и няма страх по-силен от това,
с мъгла безкрайна във смъртта си да се слееш
или живот изгубен вече да живееш.
И чувствам само тежка празнота, ...

Забравиха устните какво е целувка,
забрави сърцето какво е любов,
забрави душата ми как се обича,
на теб, мили мой, сега тя прилича.
Очите ми празни животът презират, ...

Сред живи отдавна мъртви
и мъртви, които са живи...
Движа се бавно, чувам слова,
които ми дават сили
да победя смъртта. ...

БРЯГ-ВСЕЛЕНА
Свят, смьрт и време -
души и хора разни.
Мька, тиня до колене -
Живота пак ни блазни! ...

Защо за мен си все болезнен спомен,
преплетен с душевната тъма.
Тъгата ме поглъща като огън,
а въглен е изгарящата самота.
Защо не виждам нищо, ...

Спомням си историята ни – в морето:
как над двама ни изгря в нощта дъгата,
озаряваща с тишина завинаги сърцето,
за да не нахлува там на болката тъгата.
Затова сега ти пея тази песен - ...

Мое малко момче,
като птиченце бяло,
нека светъл и чист
е животът ти
като всяко начало. ...

Бе той за свобода и смърт роден.
Отец му бе не попът, а народът.
Той беше твърдо устремен
Единствено към родната свобода!
........................... ...

На Ботев
В очите му - народа.
На челото му - "Смърт или свобода!"
Във погледа му - гордост и печал...
Наравно двете бе избрал.

*Ангел или Демон*
Ще бъда ангел бял,
с разперени криле при теб ще долетя,
ще те милвам така, както не си мечтал,
ще бъда безгранично нежна и добра. ...

Лунна самодива
Лунна светлина
Облива ме нежно като вятър
Облак плътно скрива съня
Тъмна поглъща ме твоята красота ...

Краят ми започва,
отварят се врати,
потъвам в търсене на нещо,
забранено ми преди.
Мракът сам се е почернил, ...

Убиха я злосторниците.
С камъни. Като куче
я замерваха невежите.
Разкъсаха сърцето и -
за радост и засищане, ...

Lifehouse
The air has never felt so warm
The sky has never looked this way before
There's nothing comforting in change
I can't seem to find any peace in this confusion ...

Белият мерцедес спря пред входа на казиното. От него слезе среден на ръст, слабоват мъж, с прошарена коса. Телефонът в ръката му звънна.
- Пази се! – чу той.
Секунди след това усети как куршумът се заби в гърдите му...
Когат ...

На единия бряг си ти,
на другият съм аз...
Останаха далечни твоите очи,
а прекалено много има между нас...
Ти си там, близо до морето... ...

Безсънни са нощите...
Пръстъп кошмарен.
Недостиг на въздух
и пареща болка в гърдите.
Сърце, неритмично ...

Опитах се да броя секундките
в които сме заедно ти и аз...
Но изгубих им бройката и аз не знам как.
Отдадох се напълно на чувства и страст...
Опитах се да броя звездите, ...

СПОМНИХ СИ
Сгърчена лежа на пода.
Живея ли или умрях?
Май жива съм - боли отново.
Спомних си, да тръгваш те видях. ...

Ти си цветът във сивият ми ден,
ти си слънчевият лъч за мен.
За тебе аз не ще говоря празни думи,
а просто ще опиша аз съня ми:
Стояхме аз и ти в подслона на звездите, ...

Защо се бави толкова години?
Къде отсяда в дните си без мен?
Отваряха ли се врати лениви,
подслон намира ли в дъждовен ден?
Нейде срещна ли очи дълбоки, ...

Нали за кафето... някога обичах да мисля и да пиша за него.
С времето и с действията го намразих. Кафето... всъщност, пиех го, но само за да усетя силата на спокойствието.
До онази нощ... когато трябваше да си спомня за него, заради онзи същия одушевен спомен, който пък се превърна в настоящо... за ...