Обичаш ли ме толкова,
за да преплуваш океани?
Обичаш ли ме, колкото
луната-земята?
А можеш ли без мен, ...

Разказ?! Не точно... Просто една вечер без бира!!!
Интересно, лежа и си пиша, пиша някакви думи. Думи, които само аз разбирам, защото влагам в тях смисъл които единствено аз разбирам, защото всеки човек вижда света от свой ъгъл и думите които са част от този свят за всеки означават различни неща.
И ...

Не ми казвай какво мога.
Знам!
Не ми казвай какво имам-
имам криле!
Не ми казвай какъв си. ...

КЪДЕ СТЕ, МОИ НЕНАГЛЕДНИ
Къде сте, мои ненагледни,
бездомни, женствени души?
Коя врата изхвърли ви безследно
в утробата на мътните води. ...

КАК ИСКАМ ДА ...
Как искам да настъпя сянката си.
Да се освободя!
Да мога да ходя свободен
по улици с пъстри момичета. ...

СРЕЩУ МЕНЕ ВИЖДАМ САМО, САМО
Срещу мене виждам само, само
вятъра различен, дето звуците събуди,
да ме вдъхват и обичат.
Срещу мене чувам само, само ...

САМ
Сам! Със тъжни панталони
седя накрая на света.
Наливат ми, подават ми бонбони
и тихо пеят "Тра-ла-ла". ...

Навярно искрено желаеш, мили,
да те обичам с огнена любов,
ръцете протегни и дай ми сили
страстта си да запаля с твоя зов!
...

Ти чувствал ли си самотата?
Усещал ли си как боли,
когато хлопне се вратата,
а зад нея твоите мечти
Вярвал ли си някога във рая, ...

Корен от 25 години от живота ми премина под знака на математическа гимназия
"Атанас Радев". Ученето на подобно място предлага на човек доста локални
екстремуми. Изследвайки функицията на пребиваването си там, откривам спорадични
промени в екстремалността на графиката и все пак минимумите и максимуми ...

Тръгвам аз по твойта диря,
без да знам къде да спра.
Скитайки сред сенки сиви
в търсене на любовта.
Сенки със лица красиви, ...

Яростно жестока - това ще бъда.
Ще отмъстя на всички тях,
ще се вместя в техния живот и без възмута
във очите ми ще се чете отново смях.
Със мене те се подиграха, ...

Ден като ден.
Нищо различно.
РС, телефон и кафе.
Пръсти, клавиши,
стих носталгично ...

За пръв път съм възрастна,
няма да плача.
Няма да мисля, че всичко е сън!
Зь пръв път съм възрастна.
Няма да бягам, ...

Боли да кажеш сбогом на това,което си обичал.
Боли да захвърлиш всичко в пепелта.
Боли да забравиш името на този,в който си се
вричал.
Боли да продължиш напред с изправена глава. ...

В града има много студенти и местните смятаха, че могат лесно да забогатеят, като им предлагат евтини храни и закуски. Ставаше обаче нещо съвсем друго -когато огладнееш се оказва, че няма какво да ядеш без да съжаляваш после. Там, където храната бе добра, заведенията бяха от типа “механа” с лоша муз ...

Господ създаде човека,
след туй нарисува пътеки.
Край него човечка да крета
и рече - "Да бъде, во веки!"
Създаде му Рай, че и Ад, ...

Сто метра ми останаха само
и треньорът се раззя:
"Давай, братко, давай,
медал очаква твоята страна!"
Но на обиколката последна ...

Тънка червена линия -
граница между живота и смъртта,
червена точка на стената -
предвестник на смъртта.
Търпение, граничещо със вечността, ...

- Мамо, плачеш ли? - попита детето, щом напипа мокрите и очи.
- акъв е цветът на сълзите? - и очакващо впери невиждащи очи.
- Кристално сини са, детето ми, когато са от радост, а черни, когато са от мъка.
- А какви са твоите сега?
- Сега са мокри. ...

И щом луната те погали със усмивка,
с това, че в мрака има светлина,
макар че си самото слънце,
усмихни се...Аз съм твоята луна!