Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
389.6K резултата
Душата ми облечена в скъсани дрипи...
Душата ми, облечена в скъсани дрипи,
стаила във себе си болка и страст,
пред теб открива тайните скрити,
безсилна пред твоето "АЗ".
Душата, която те даряваше с ласки, ...
Край вълните, които се разбиват в брега,
започва моята радост и мойта тъга.
С поглед хладен, безразличен гледах към морето -
хладно, безразлично - такова беше и сърцето.
Сред безбройните капки морска вода, ...
Далече от теб,далеч от сърцето ти,
вървя все напред и лутам се в тъмното.
Далече от теб пак виждам очите ти,
те гледат към мен,невиждащи болката.
Далече от всичко,аз бягам на някъде, ...
Припев 1:
Ако бях богата, ха-ха,
щяха да са мои всички пари на света!
Никой мъж нямаше да може да ми се прави на важен,
парите ми никога нямаше да свършват, ...
Празни пространства ме изпълват с пустота.
Обкръжават ме безразлични лица,
няма къде, при кого, да отида.
Не мога да намеря спокойствие, ако ти не си до мен!
Къде да отида- никой не се интересува от мен. ...
Акваланг - По-ярко от слънцето
Никога преди не съм разбирал,
никога не съм знаел какво е любовта.
С разбито сърце и натежало съзнание-
какво чувство само. ...
Процепите в скалaта отдалеч приличаха на разтворени устни. Приседнеш ли привечер на камъка, изваян с годините като скален фотьойл в подножието на планината, се виждаше всяка извивка от устните на процепа, които се раздвижваха от полъха на вятъра в пълна непонятност и само онзи, който умееше да разчи ...
Безразлично Безразлично вече ми е всичко;
безразличен вече си ми ти.
Безразлични са мечтите ни лудешки;
сърцата не туптят в едно.
Безразлични са ми твоите очи; ...
С бодлив осил от нивата на август
ще се задави лятото пресипнало
и сухото му гърло ще удави
безгрижието на смеха ни сипкав.
Ще се завърнем в кожите си бели, ...
Моите стари и верни другари -
няма ги вече в среднощния час,
няма го нежният звън на китари,
няма ги топлите чувства у нас.
Всеки си тръгна, отнесъл със себе си ...
Поглеждам си лицето в огледало -
суетно търся образа си мек,
но вместо поглед на момиче бяло,
от там ме гледа вече зрял човек.
Полека-лека младостта си тръгва, ...
Понякога си мисля, че войниците
останали по бойното поле,
не са под корените на пшеницата,
а в жерави превърнали се те.
И до сега от времената стари ...
Първото нещо което нарисувах беше стрък трева. Трябваха ми осем години за
да го постигна....
Осем години се взирах в трепетите на десетки хиляди тревички. Събирах
уханията им. Изсмуквах енергията която излъчваха. Разговарях със
стръковете и им давах имена. Зимни, летни, звездни и човешки имена. Най- ...