Всеки ден Омраза в живота -
промъква се и похапва от мен.
Не е толкова приятно нали -
страховете ти да те хващат в плен.
Знаеш,различен си в живота, ...

Смисъла в съществуването ми го има,
а животът ми - това си ти,
с тебе сенките изчезнаха и няма зима...
За мене ти си всичко - копнежи, огън и мечти.
Дълго чаках те да дойдеш ... и да ме спасиш. ...

Човеци напускащи себе си
в убийствено стар ритуал.
Един не отрича ,че ключът е
изтъркан до гроб мадригал.
Твоите гърди отворили ...

Разгледай себеси през моите очи,
и меланхолията няма вече да горчи.
Докосни през мен светът на свойта суета
и той ще изгори ненужната лъжа.
Червеният рубин на твоите желания ...

Какво е момичето-нещо прекрасно?
Какво е прекрасното-нещо ужасно?
Какво е ужасното-нещо реално?
Какво е реалното-нещо фатално?
Какво е фаталното-нещо красиво? ...

Беззвучно устните си мърдат
и хванали ги със ръце
над ниската потребна твърдост
ги лепят на свояето лице.
Единствено в тълпата дишат те на воля ...

Тъжен ден-с гнила усмивка засечена
кален ден-с радост сива обречена
ден в мрак-стряскан в съня си от тикове
озъбен и благ-дишащ на воля с хрипове.
Ден като другите-питам защо ...

Тъжно,тъмно и самотно,
сякаш съм на края на света
със присъда доживотна.
Зад прозореца-мъгла.
Само бледи сенки вънка ...

Заболях жестоко,но лечимо.
Заразих се с вирусна любов.
И сега я чакам да премине
като ехо от прошепнат зов
Твърде дълго тичах подир тебе, ...

Пътят към Европа е трънлив,
а сме още само на аперитив.
Историческата европейска граница
е до... халва, боза и баница.
Социално сме осигурени. ...

Не разравяй с думи душата ми!
Не докосвай с устни ръцете ми!
Не събирай в шепи мечтите ми!
Не изтривай с пръсти сълзите ми!
Прегърни ме! Вземи ме на своята длан, ...

Време ли е вече
змийската отрова
да изпия,
с крехкото си тяло
греховете да покрия? ...

Капитанът, гордо облегнат на кея,
замислен стои и пуши лула.
Замислен е той навярно за нея,
умна, чаровна и горда жена.
Безбройни пътувания-опасни и дълги! ...

Миг преди да залезе,лятното слънце проблясва меко с най-топлите си лъчи,сякаш за да те погали с цялата си нежност.Всичко в полутъмната стая губи очертания и се слива със сенките по стените.Времето спира,разговорите губят смисъл.Въпреки че си заобиколен от приятели,оставаш съвсем сам,защото знаеш,че ...

Лед.Безкраен сънувам се вие
Път сред пустиня от сняг.
Облизвам си пръстите
сини са измръзнали в кристалния ден.
Белотата безмилостно блести ...

КОЙ СИ
За всяка твоя лъжа затварях си аз очите,
за всяка твоя лъжа си повтарях “обичаш ме”.
Твърде ли много ти станаха лъжите,
твърде ли много повторих “простих ти”, ...

Полъх от морето,
прозорец в нощта.
Само аз съм буден
и кръглата луна.
Затвярям аз очи замислен не за първи път, ...

Подстрига косите си -
уж друга те гледа отсреща.
А гнездят за кой ли път мислите
в хралупа от вятър насрещен.
На лист запокити мечтите си, ...

СЛАДОСТРАСТНИ МОЙРИ
Виждах паяжинки – златни с капчици, пулсираха, а зад тях всичко беше неясно, разлято, като импресия. Смучеше ме, привличаше ме, преизпълваше ме с възбуда и лишаваше от разум. Стягаха ме паяжинките, оплитаха ме, лишаваха ме от воля, отдавах се на тяхната, съпротивявах се колкото д ...

Между пръстите-
топлите пясъци.
Часовникът,отброяващ вечност.
По вълните играят отблясъци
и рисуват акварелни портрети. ...

Дърветата се разсъбличат бавно
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.
Събличам мнимите приятелства, ...

САМО МЕЧТИ
Не вярвах,че толкова много боли.
Не осъзнавах, колко далече си ти.
Не мислех, че сънят ще бяга от мен.
Не знаех, че нощта превръща се в ден. ...

УЖ АНГЕЛ...

Ангел слезе в съня ми до мен
и бях щастлива, но не знаех къде,
отворих очи, за да те потърся, ...

Берлин
Стоиш сега, голям, невъзмутим,
прострял снага в сърцето на Европа;
от едни мразен, за други любим,
за трети спомен за живота в окопа. ...

С живота тежък и жесток
аз всеки ден се боря,
научих си житейският урок
на никой лошо да не сторя.
Дори когато много са ме наранили ...

Господи, прегърни ме!
Този свят се руши и загива
без мечти,
без любов
и без теб ...

В гърлото заседналата кост
раздира гласовите струни,
но пак сме ехо на мълчание
в отмала
на завързани езици ...

Пак сънувах оня сън – че гледката от балкона на моята стая се е променила. Вместо парк, виждах морето, което огромно, черно и страшно се приближаваше, за да ме погълне. Този кошмар ме преследваше седмици наред, а все не можех да разбера какво означава. Събуждах се посред нощ и след това беше невъзмо ...

- Стани! Ставай ти казвам, няма да ми спиш цял ден! Заминавай на работа, днеска искам ракия на масата! Обличай се по-бързо, ще те закарам.
Лидия отвори сънено очи и неволно погледна през прозореца. Беше още тъмно и не се виж ...

Восъчната свещ бавно догаря
в пламъци от огнена стихия.
Горещи капки плъзват по ръката ми
и тръпчиво парят плътта.
Гъделичкат нежно сетивата ми ...

В море зелена безграничност
се къпе пролетна роса
и рее се във цветна лудост
глухарчената красота.
В тихия баезкрай се смее ...

Пускам ти вирусче,
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото ...

Този трънен венец
не притиска,
не раздира плътта
на сърцето -
не тежи ...

КЪМ ГИБЕЛТА
И нещо прищипа сърцето ми и го притискаше,
като анаконда го обвиваше и го задушаваше,
безмилостно отнемаше му свободата,
напускаха го силата, страстта. ...