Не искам пак да те боли,
ала не те обичам-Моля те прости.
Тръгвай!На далече бягай,
и пътя обратен забрави.
...

Отдавна ти от мен си тръгна,
а защо съм твоя и до днес.
Отдавна, а спомените не отлитат
и пусто е без теб...
Опитах да целувам чужди устни, ...

Колко сутрини до тебе бях,
колко дни до мене ти стоя.
Колко нощи с тебе сме делили,
колко радост и сълзи!
До тебе сам аз в живота, ...

Поглеждам те,но виждам някой друг.
Не е това моята мечта..
Мъжа,обичан до безкрай,
човека,осмислящ моя свят!
Къде отиде онзи нежен миг, ...

Когато вечер затваряш очи,уморен от дългия ден
и тайно си мислиш за мен..
те боли,сърцето ти разкъсано кърви.
Споменът за мен те изгаря в празното пространство
името ми изговаря... ...

" …Тя умира в бедност. По странна
случайност нейният ковчег
се разминава с паметника
на Пушкин, който докарват във Москва"
От една стара енциклопедия ...

Нестинарка
Влизам в огъня разплела,
тъмни като нощ коси.
А над мен сама Елена
от иконата ми бди. ...

Пролет
На небето дъга появи се,
тихо в клоните птици запяха.
Бързо вятърът луд осмири се,
слънцето и земята се сляха. ...

Българийо-едничка мила
Родино-славна и неповторима...
Дълго чакала си таз година
когато робството отмина
И днес "3-ти март" ний българите горди ...

"Не е ли прекрасно...?Не е ли страхотно чувството за свобода?"-крещеше току що излязал от затвора мошенник.След три години,прекарани в клетка,без личен живот,без лично пространство,без право на избор,той бе открил смисъл на тази дума...Бе се запознал със света на робството и мизерията и сега,макар и ...

В мен вали
дъжд от спомени,
които падат в душата ми
и се чупят на парчета
като огледало. ...

Докато приготвяше багажа мислите и летяха ,като птички.Чувстваше ,че ще литне,опитваше се да си представи градчето и квартирата.Радо влезе в стаята погледна я искаше да и каже нещо,но тя беше толкова заета,че само махна с ръка.
-После,нека приготвя багажа.
Старателно сгъна дрешките на детето,своите ...

Вечен огън
Възправя ръст огромен
храм-паметник вековен!
Високо близо до звездите
е жертвения огън на душите! ...

Поглъщах всяка капчица живот.
Живеех всеки ден,като за последен,
Светът бше мой,макар и безреден.
Животът мой,беше като порй.
Започвах аз,без предупреждение, ...

Умира бавно моето сърце,
не издържа ден без твоето лице.
Защо съдбата така реши,
да не знам къде си ти,
и да не разбираш колко ме боли? ...

Умирам всеки ден...
.. всеки ден се раждам,
любовно чувствен наркотик
във вените си вливам.
Умира пак деня.. ...

Вярваш ли, че някога ще достигна недостижимото?!?
Ще докосна звездите?!?
Ще намеря път към вечността?
Не искам да бъда механичния прототип на свободния човек!
Не искам да съм птицата феникс! ...

Сънувани очи
В прегръдка сънна ме обвива черен мрак,
луната нежно ме докосва с нощните лъчи,
унася ме със песен вятърът познат
и аз се губя в кротките очи... ...

ТЪРСЕЩА УТЕХА
Вървя по пустата пътека,
търсеща за сърцето ми утеха,
сърце, разбито тъй отдавна,
но още чувствам болката коварна. ...

-Еш я па Гина Марцовска къде е трагнала с тия саполкьовци! Прега’а ги води на детска градина! Щура е таа жена, ееееей! Щура! До завчера пиеше аповете и груаше като магаре, та от леглото не мо’еше да стане, па сега се затирнала като уруглица!
Баба Пена сложи две яки цепеници у печката, па се врътна и ...

Стоя в автобуса до момчето,което ме обича и го слушам да говори за толкова обикновени неща,които казани от него обаче ми изглеждат нежни и чаровни.Той само от време на време ме поглежда и когато се случи да срещна милите му сини очи,с трепет откривам колко се вълнуват.Той постоянно търси нещо интере ...

Отпивам те на глътки,
по-малко всеки ден.
От страх да не привършиш
те пия бавно .
В забуленото междувремие ...

Равносметка
От прах във прах ще се стопят
неправедните мисли.
Не исках да оставя грях,
а исках да е чисто. ...

Тишина
Тишината боли.
Тишината е яростно дива.
Във душата мълчи.
Във очите тежи и се крие. ...

Религия
Бели лястовици няма.
Има птици без крила.
Има криво огледало,
от което ме е страх. ...

Когато се окажеш прав
Когато се окажеш прав,
че някой е грешал...
Когато се окажеш прав,
а той се е изсмял... ...

Слънчице
Протегнало ръчички,
усмивка ведра,
искренност в очите
и чиста е твоята детска душа. ...

Никой няма да ме върне там,обратно
във моя рай,в отминалия блясък;
в живота ми - морето необятно,
с мечтите, пръснати по сребърния пясък.
Сега къде съм - плувам и се давя... ...

Самодивите се раждат на пролет
-Стига с тези бабини диветини! – каза той и хлопна вратата зад гърба си.
-Имам чувстото, че съвсем са се побъркали – заобградени само от диви чукари, борове-столетници и диви зверове, тези хори са изгубили разсъдъка си – вярват в легенди, самодиви и всякакви такива щур ...