4 223 резултата
ГЕРГЬОВДЕНСКО ПРАЗНУВАНЕ
Наближаваше Гергьовден. Природата се събуждаше от зимния си сън. Дърветата облякоха пъстрите си шуби. Дъхаше на цветя, треви и билки.
"Хубав ден Великден, по-хубав Гергьовден" - така пееше народът на тоя ден. Овчарите щяха да се радват ако валеше дъжд, щото всяка капка става ...
Наближаваше Гергьовден. Природата се събуждаше от зимния си сън. Дърветата облякоха пъстрите си шуби. Дъхаше на цветя, треви и билки.
"Хубав ден Великден, по-хубав Гергьовден" - така пееше народът на тоя ден. Овчарите щяха да се радват ако валеше дъжд, щото всяка капка става ...
723
1
Времето беше повече от прекрасно. Слънцето топлеше и всички изглеждаха някак по-щастливи и усмихнати. Уж много хора виждат романтика в дъжда или някакво пречистване, но лицата им са тъжни и изпълнени с очакване за края на тази мокра приказка. Един час преди разходката беше валяло, но от топлината зе ...
812
11
Че нъл знайш понякогаш, квото е речено от съдбата? Не дай си, Боже! Грях ми е на душата, ама... И семейства са разтурят, и челяд са разпръсква. Няма ли сговор и мир в една къща, не ще да е... Едно време тейко ми думаше: "Ако видиш, че няма да живейш с някой, бегай, докат е време! Че чиниш ли семейст ...
772
Мая беше потънала в спомените си, когато от другата стая чу бебето да плаче и това я накара да се върне в настоящето. Детето продължи да спи и докато го гледаше, тя се чувстваше толкова щастлива: имаше прекрасен съпруг и най-сладкото дете на света. И сега, като си спомняше за всички преживявания, бо ...
723
11
Това е опит да удовлетворя желанието на мой много близък човек, който вярва в способността ми да разказвам истории. Приликата с американски сериал е съзнателно търсена, тъй като този човек ги обожава.
Двамата мъже изглеждаха сериозно замислени. Двамата мъже БЯХА сериозно замислени. По-младият отпи о ...
Двамата мъже изглеждаха сериозно замислени. Двамата мъже БЯХА сериозно замислени. По-младият отпи о ...
1257
5
ЗАПЕВЪТ
Двата яки ата поклащаха главите си в тръст. Пяна изскачаше из устата им. Игривото априлско слънце подскачаше ту върху тях, ту върху шарената талига. Музикантите надуваха зурни, тъпани и кавали, в такт с бързия ход на атовете. В тепсията с пъстър месал, чана Пена с много умение и майсторство ...
Двата яки ата поклащаха главите си в тръст. Пяна изскачаше из устата им. Игривото априлско слънце подскачаше ту върху тях, ту върху шарената талига. Музикантите надуваха зурни, тъпани и кавали, в такт с бързия ход на атовете. В тепсията с пъстър месал, чана Пена с много умение и майсторство ...
726
4
Колкото и притеснения да имаше, Ивета продължаваше да живее с нейния сириец – Мохамед – така се казваше той. Не знаеше иска ли дете или не ù беше оставила всичко просто да се случи. Ако стане, значи така е трябвало; ако не – пак.
Тази сутрин беше нетипично топла и приятна. Ив се излежаваше в леглото ...
Тази сутрин беше нетипично топла и приятна. Ив се излежаваше в леглото ...
825
10
ИЗБОРИТЕ
Не беше лесно човек да бъде кмет на един град. Трябваше да се грижи да административните работи, за настроението на общинските съветници - българи, евреи, турци, гърци и арменци. Мнозина от тях следяха всяка крачка на кмета. Слушаха какво е казал и така преиначаваха всяка негова дума, и пре ...
Не беше лесно човек да бъде кмет на един град. Трябваше да се грижи да административните работи, за настроението на общинските съветници - българи, евреи, турци, гърци и арменци. Мнозина от тях следяха всяка крачка на кмета. Слушаха какво е казал и така преиначаваха всяка негова дума, и пре ...
825
2
2.
- Защо никога не си ми казвал, дали ме обичаш? - тя го погледна, сякаш засрамена от собствения си въпрос.
- Нима е нужно?!? – този път не успя да прикрие собствената ирония в гласа си.
- Все пак сме женени от шест години и това предполага, че е достатъчно време за всеки един съпруг да го каже на ...
- Защо никога не си ми казвал, дали ме обичаш? - тя го погледна, сякаш засрамена от собствения си въпрос.
- Нима е нужно?!? – този път не успя да прикрие собствената ирония в гласа си.
- Все пак сме женени от шест години и това предполага, че е достатъчно време за всеки един съпруг да го каже на ...
1620
12
- Да, ходех на състезания, печелех ги понякога, но това отдавна и няма никакво значение. Чувстваше се огорчение в гласа ù. Всеки път, когато си спомняше за ученическите години това, което бе най-силното, беше случката в десети клас. От тогава се научи да трие паметта си, но това е невъзможно, подобн ...
948
6
Докато си мислеше за своята „мимолетна” любов и подреждаше в главата си събитията, Мая се сети отново за приятелката си Милена. Тя учеше някакви обществени науки по това време, животът ù беше лайф, беше много отракана и говореше почти непрестанно. След запознанството с двамата мъже, двете приятелки ...
735
10
Утрото дойде като зимният сняг. Колю стана рано. Чана Пена и вуйчо Михо още спяха. Запали огъня в огнището, сипа вода в джезвето и оная билка, ментовата, за да успокои бурята, която все още бушуваше в гърдите му. За запева ше му трябва много вино, месо и самуни хляб. Плат за блузата на Керана, а и т ...
787
1
"Нужна е само минута, за да се увлечеш по някого... Един час, за да го харесаш... Един ден, за да се влюбиш в него... И цял един живот, за да го забравиш след това"
1.
Силите на Филип бяха на привършване....
Усещаше студената пот по цялото си напрегнато тяло, не успяваше да контролира мислите си, съ ...
1.
Силите на Филип бяха на привършване....
Усещаше студената пот по цялото си напрегнато тяло, не успяваше да контролира мислите си, съ ...
1087
6
Случи се точно преди 10 години. Тъкмо се беше разделила с приятеля си и вечерта не обещаваше нищо по-различно от други вечери – сама в къщи, пред телевизора, с купа салата или пуканки. Вече сменяше каналите в търсене на поредната драма, която да й покаже, че не е единствената нещастна в любовта. Щеш ...
717
14
В последно време Мая често се връщаше в спомените си. И то в едни по-далечни спомени. Вярно, че нещо я насочваше, но сама започна да се чуди... Толкова ли скучен беше станал животът й?! Та тя дори нямаше време да се наспи като хората. Не, не беше скучен - просто беше различен. Имаше други приоритети ...
889
11
Знаеше, че най-вероятно става жалък. Знаеше, че трябва да се откаже и да преглътне загубата с достойнство. Бе водил спор със себе си в продължение на часове и бе изтъкнал един куп аргументи защо не трябва да си губи времето с хора като нея. И все пак ето го – седи пред вратата ù като последен глупак ...
1055
2
Всеки казва, че първата любов се помни цял живот. Но какво е първата любов? И коя? Онази чистата от детската градина, когато си мислим, че сме влюбени само защото сме играли заедно на мама и тате? Онази, която сме си мислели, че изпитваме само защото той е имал най- прекрасните очи (и между другото ...
1518
14
- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...
757
1
Всеки от нас има в живота си хора или събития, книги или филми, които ни въздействат по такъв начин, че остават своя отпечатък за цял живот или поне за една голяма част от него. Разбира се, в повечето случаи това няма как да го знаем в момента, но след време непременно нещо в живота ни напомня и ни ...
781
9
Кака Кина подхвана наново разговора. Керана стана и рипна към другата одая. Сърцето и примираше. Притвори леко капията и нададе ухо. Майка ù подкани Колю:
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
"Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учу ...
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
"Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учу ...
732
2
Ив остана още известно време в къщата. Продължаваше де се грижи за децата, но избягваше да общува с майка им. Разминаваха се, почти не си говореха. Началникът по цял ден беше на работа и не знаеше за новите им взаимоотношения. Той почти нищо не знаеше и за старите. След известно време, което беше до ...
844
11
Пролог
Не можеше да опише усещането си, когато попадна в чудната сага “Митарствата на любовта”. Беше невероятно, че все още можеше да се сравни с такива велики хитове на семейните “сапунки” като проточващатата се доскоро “Дързост и красота”, а защо не – “Отнесени от вихъра”, “Птиците умират сами” ил ...
Не можеше да опише усещането си, когато попадна в чудната сага “Митарствата на любовта”. Беше невероятно, че все още можеше да се сравни с такива велики хитове на семейните “сапунки” като проточващатата се доскоро “Дързост и красота”, а защо не – “Отнесени от вихъра”, “Птиците умират сами” ил ...
925
Филип се прибра в България и първото нещо, което направи беше да се обади на Мила:
- Здравей! Как си? – Фил толкова тихо говореше, че едва сам
се чуваше.
- Здравей! Кой се обажда? – с известна досада попита на свой
ред Мила. В последно време, като че ли целият свят разбираше, че нещо в личния й живо ...
- Здравей! Как си? – Фил толкова тихо говореше, че едва сам
се чуваше.
- Здравей! Кой се обажда? – с известна досада попита на свой
ред Мила. В последно време, като че ли целият свят разбираше, че нещо в личния й живо ...
675
12
Ивета започна да свиква с живота в Алмерия. Хората, времето, работата – всичко беше идеално за нея. Идеално да забрави. Не че можеше, но мисълта, съзнанието – всичко беше ангажирано с новия й начин на живот. Децата бяха възпитани и не й се налагаше да хаби нерви за тях. „Началника” и „началничката”, ...
977
9
Една седмица мина за Пепо и бавно, и бързо. Чуваха се по телефона всеки ден. Но притеснителното за него беше, че винаги той я търсеше. Не че това му пречеше особено, но тя не се ли сещаше за него? Какво се случваше там, с бившия? Той си обеща, че няма да ревнува и да се съмнява. Те бяха достатъчно з ...
844
4
Колю беше облечен в бяла кенарена риза, с клинове на пазвата и ръбе на ръкавите. С шивици на вреви, алени и черни копринени конци. Кармазеният пояс, четворно тъкан, прегънат на две сумички /ивички/, беше от бял тирлик. Тасмата над пояса, обкована с метални пулове, които се закопчаваха с деледжик, по ...
862
2
Глава първа
Езамар
Октомври бе чуден месец: последните лъчи на лятното слънце галеха позлатените широкополи листа и ги правеха още по-красиви; презрелите горски плодове въздишаха при вида на слънцето и се пълнеха с аромат и сладост. Но не само те се радваха на топлото есенно време - една самотна фиг ...
Езамар
Октомври бе чуден месец: последните лъчи на лятното слънце галеха позлатените широкополи листа и ги правеха още по-красиви; презрелите горски плодове въздишаха при вида на слънцето и се пълнеха с аромат и сладост. Но не само те се радваха на топлото есенно време - една самотна фиг ...
716
1
Ивета беше тъжна и замислена. Отношението на мъжа й я разстрои. На следващия ден, след като се прибраха от най-ужасната почивка, тя искаше да се разсее. Първо си помисли да се обади на Филип, но после реши да го остави за по-късно. Обади се на няколко приятелки, но всички бяха заети – коя на работа, ...
1117
11
Спомен - ”Искам да бъдеме заедно, каквото и да ми струва” - чува своите думи. ”Какво искаш от мен, за какво съм ти? Аз нямам нищо, остави ме на мира! - отекват и неговите - Искаш ли да се любим?” ”А ти, само това ли искаш?”. Той свива надолу устни. ”Не, искам и ти да го искаш!” ”Обичаш ли ме?” - пак ...
1032
9
Николай – така се казваше мъжът, който караше сърцето на Мая да бие по-бързо. Той беше това, което тя търсеше – и като външност, и като характер, и като разсъждения. Само за едно нещо трябваше да си затвори очите – беше по-малък; не много, но все пак... Но тя каза майната му и на това. И се впусна в ...
890
10
Глава 3
Нощта сменяше деня. Луната - слънцето. Мракът - светлината.
Време беше маската да бъде свалена. Време беше истината да излезе наяве. Ясната луна огря стария кладенец, погали го със студената си светлина, а после отново го обгърна в мрака и студенината си.
- Здравей, Браян, радвам се да те ви ...
Нощта сменяше деня. Луната - слънцето. Мракът - светлината.
Време беше маската да бъде свалена. Време беше истината да излезе наяве. Ясната луна огря стария кладенец, погали го със студената си светлина, а после отново го обгърна в мрака и студенината си.
- Здравей, Браян, радвам се да те ви ...
870
4
Един непораснал романтик (9)
- Е, как си? Настояваше да се видим.
- Не съм добре. Не мога да спя. Нямам настроение. Не знам какво ми става.
- Ти пак си влюбен! – трапчинките по бузите на жената, с която сме имали „луда фиеста”, играят закачливо, но не мога да разбера дали ми се присмива или ме съжал ...
- Е, как си? Настояваше да се видим.
- Не съм добре. Не мога да спя. Нямам настроение. Не знам какво ми става.
- Ти пак си влюбен! – трапчинките по бузите на жената, с която сме имали „луда фиеста”, играят закачливо, но не мога да разбера дали ми се присмива или ме съжал ...
825
3
Глава VI
Рождение и смърт
Как беше успял да достигне Йоан до тях не помнеше. Нямаше и грам спомен от това как за малко, на няколко път на връщане към брега на езерото, бе се свличал във водите му, как в агония и болка се беше борил за живота си, без да използва ръцете си, едната, в която държеше дра ...
Рождение и смърт
Как беше успял да достигне Йоан до тях не помнеше. Нямаше и грам спомен от това как за малко, на няколко път на връщане към брега на езерото, бе се свличал във водите му, как в агония и болка се беше борил за живота си, без да използва ръцете си, едната, в която държеше дра ...
1465
5
Глава 1
Като малка ходех там. При този стар, изсъхнал кладенец. Стоях с часове и се взирах в тъмното му дъно. Тогава, обаче, не знаех. Не знаех, че тази тъмница, която намирах за толкова тайнствена и интересна, ще се пренесе в живота ми и ще го завладее напълно.
Казвам се Амелия Келерман, на 36 годи ...
Като малка ходех там. При този стар, изсъхнал кладенец. Стоях с часове и се взирах в тъмното му дъно. Тогава, обаче, не знаех. Не знаех, че тази тъмница, която намирах за толкова тайнствена и интересна, ще се пренесе в живота ми и ще го завладее напълно.
Казвам се Амелия Келерман, на 36 годи ...
1136
4
Ивета и Филип не пропускаха възможност да се видят. Насаме. Продължиха да се събират с приятели и се правеха, че нещата си вървят по стария начин. И явно добре се справяха, защото никой не заподозря промяната. Само някой от време на време подхвърляше дежурните закачки към Филип, че очите му светят и ...
703
7
Дани обикаляше любимата си книжарница и разсеяно си играеше с косата, увивайки кичурите около пръста си. С другата ръка плъзгаше пръст по гръбчетата на книгите, а от време на време изваждаше някоя, прочиташе написаното на гърба й и отново я връщаше на мястото й. Четенето бе голямата й слабост, но ви ...
1201
2
Мая се срещна с Пепо отново. Тя знаеше, че това е поредната авантюра. Но й харесваше. Скоро не беше правила секс и не я интересуваше, че тези отношения нямаха бъдеще. Да, беше й неприятно, че преди да се видят или след това той прегръщаше Мила, но реши, че е време да порасне и да приеме, че животът ...
943
6
Глава V
Последното причастие
- Да. Ала само ти ще продължиш нататък – каза шаманът. На лицето му се бе изписала строга физиономия, доколкото самото лице позволяваше това.
- Сам?
- Да сам! От тук нататък всичко ще зависи само от теб. Запомни го! Трябва да си силен. Трябва да покажеш, че наистина иска ...
Последното причастие
- Да. Ала само ти ще продължиш нататък – каза шаманът. На лицето му се бе изписала строга физиономия, доколкото самото лице позволяваше това.
- Сам?
- Да сам! От тук нататък всичко ще зависи само от теб. Запомни го! Трябва да си силен. Трябва да покажеш, че наистина иска ...
851
Дори и след купоните, които си правеха – по женски или всички, в личния или по-точно в интимния живот на Полина нямаше особени промени, почти никакви. Тя продължаваше да работи в магазина; да си гледа децата; да изглежда добре; но все още не понасяше Рангел – докосванията му, целувките, дори погледи ...
923
9
Станало опасно гнойта да не се разнесе из цялото тяло. Животът му висял на косъм. Викнали лекар. Отрязали крака, защото нямало друг изход. От този ден, той заживял с мисълта да си отиде по- бърже от тоя свят. Но Господ не послушал молбата му. И се примирил. Чана Пена излезе умна и предвидлива жена. ...
655
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
